На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Политически страсти в Кан

Режисьорът Спайк Лий

КАН. Специално за „Труд“

Миналата година на пресконференцията след раздаването на наградите, тогавашният председател на журито Педро Алмодовар призна, че са избрали да дадат „Златната палма“ на най-политически некоректния филм от цялата програма – шведският Квадратът.

Ако приемем политическата некоректност за устойчив критерий на големите фестивални журита, то безспорно новият филм на Спайк Лий – BlackKklansman, е сред фаворитите от видяното дотук.
Световната му премиера снощи премина при 10-минутни нестихващи овации, започнали още с началото на финалните надписи.
Ако се чудите как всъщност афро-американец успява да се внедри като ченге под прикритие тъкмо в Ку Клукс Клан, находчивостта на Лий ще ви изненада. Но покрай безупречната акция на Рон Сталуърт, чиято книга за уникалния случай от началото на 70-те години е залегнала в основата на филма, режисьорът прави безпощаден анализ на расовите предразсъдъци и въобще неутолената и до днес омраза към различните в съзнанието на средния американец. Сатирата в брилянтния диалог съсипва с иронията си не само членовете на Клана („Невидимата империя“, както самите те се наричат), но и самите афро-американци, като не подминава и евреите.

Финалният монтаж с актуални сцени на расистки изстъпления е меко казано потресаващ, особено в контекста на самия филм. Личната ми прогноза е, че все по-радикално настроената американска филмова Академия няма да подмине този забележителен филм както в номинациите си, така и в наградите догодина.

Въпреки, че бе оценен високо от критиката, една от сполучливите оценки за филма на Жан-Люк Годар Книга на образите може би е, че „това е най-оригиналната арт инсталация, която може да бъде видяна едновременно от 2000 души“ (колкото места има легендарната зала „Люмиер“ на Фестивалния дворец в Кан).

При все резервите на критиката към откриващия Всички знаят на Асгар Фархади, личното ми мнение е че това е един майсторски режисиран филм, който не се срамува от това, че е семейна мелодрама (подценяван от елитните „автори“, а всъщност дяволски труден жанр), в която играта на актьорите звезди (Пенелопе Крус, Хавиер Бардем, Рикардо Дарин и още куп други испански артисти) вдъхва емоционално доверие.
От показаните дотук 13 от общо 19 заглавия в конкурсната програма като сигурни фаворити освен филмът на Спайк Лий, се очертават Щастливият Лазар на италианката Аличе Рорвахер, Три лица на работещия под домашен арест иранец Джафар Панахи и Студена война на поляка Павел Павликовски.
Приземеният реализъм на Рорвахер, изпълнен със силно поетични моменти, отдава почит на повествувателната традиция не само на наскоро отишлите си Виторио Тавиани и Ермано Олми, но и най-вече на Висконти, умеещ освен да бъде бароково пищен, и да долавя драматизма както в живота на бедните селяни, така и на западащите аристократи.
С присъщия си финес, носителят на „Златен лъв“ (Кръгът, 2000) и „Златна мечка“ (Такси, 2015) Панахи прави задълбочен анализ на патриархалното и до днес мислене на иранците чрез издирването на изчезнало момиче от самия режисьор и от популярна актриса.
Един от най-майсторските и стилни филми дотук безспорно е първата изява на Павликовски след като спечели „Оскар“ за Ида преди 5 години – Студена война. Историята на двама любовници (пианист и певица), разделени не само от съдбата в годините между 1952 и 1964-а, но и от собствените си артистични демони, е разказана с изтънчена черно-бяла визия, която дълго се помни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.