Политологът доц. Стойчо Стойчев пред „Труд“: Румен Радев е наясно, че не може да управлява от президентството

Като цяло потенциалът на Слави Трифонов да бъде нещо ново в българската политика беше подкопан

Все по-малко дни остават до парламентарните избори, все по-скучно става, но и все повече е ясно, че този вот ще е много важен. Така заявяват всички партии. Остават обаче неяснотите. Защо партията на Слави Трифонов се държи настрани, защо партиите на алтернативата са толкова невидими. Кои са бъдещите коалиции и какво се случва в ДПС. Доц. Стойчев е добър събеседник по темата.

- Как ви се струват тези избори, доцент Стойчев?
- Странни, но зависи от каква гледна точка. Всякакви сравнения могат да се направят. Ако погледнем от гледна точка на алтернативата, този път са много повече заявките за коренна промяна. На предишни избори, когато сме имали подобни заявки, те са били от страна на един субект или единна платформа. Спомнете си НДСВ и ГЕРБ! Те бяха единствена алтернатива за времето си. Днес тези заявки сега са няколко и са еднотипни. От една страна има едни хора, които са били в политика много дълго време и сега се появяват с претенциите за новия морал, със заявките, че ще се изправят, че ще изгонят мутрите вън. От друга страна има едни, които не са били в политиката, но сме ги виждали в друго амплоа, като Слави Трифонов, който очевидно прилага тактиката „Двама се карат, третият печели“. Той гледа да не участва в публични изяви още от времето на протеста миналото лято. Това е някакъв избор на легитимност - да не си цапа ръцете с хора, които са се омаскарили вече. Точно „Изправи се! Мутри вън!“ и „Има такъв народ“ са основните претенденти за алтернатива на модел на управление, които те са определили като провален.

- Провален ли е?
- Аз не видях откъде следва, че моделът на управление е провален и нелегитимен. По кои данни - било то ръст на престъпност, ръст на безработица, на повишаване на БВП. По кои точно данни? Това, което виждаме и чуваме като послания, е че моделът на управление е нетърпим и едва ли не държавата е достигнала прага на революционна обстановка. Данни обаче никой не показа и се мина на пропагандно ниво. А когато се премине на пропагандно ниво и неистината се повтаря непрекъснато, се стига до абсурда тази неистина да се трансформира в норма. В момента се чудим. Уж е революционна обстановка, уж има голямо желание за промяна, а в същото време наблюдаваме една доста спихнала кампания. Няма страсти, няма сблъсък, няма напрежение - всичко това, което подсказваше лятото, когато имаше много протести. Тези протести имаха претенциите да бъдат продължителни, да бъдат нов социален фактор в обществото и изведнъж да не прелеят в енергия, която през избори да промени системата, ми се струва странно. И цялата тази странност може да се разсее, като се види, че корените на социалното недоволство през миналото лято не са автентично социални, а са чисто пропагандни.

- Всъщност има достатъчно поводи за недоволство. Например е емблематично, че един тунел, какъвто е този на Витиня, се ремонтира пет години. За същото време в други държави построиха магистрали на няколко етажа, тунели под най-сложните трасета на света. Хората усещат, че когато на участъка на Околовръстния път, който трябва да се открие скоро, предизборно, няма шахти, които да извеждат водите и се питат накъде изтичат парите. Някак си има усещане, че парите изтичат.
- Разбира се! Когато има некачествено строителство е нормално да има въпроси и недоволство. Липсващият контрол води до некачествено изпълнение. В изпълнението на подобни проекти има и други фактори, като например, че разходите са на база на търгове и обществени поръчки, където се гледа по-ниската цена. Много са факторите, които водят до този краен резултат, но не смятам, че точно това е запалило искрата на недоволството. Още повече, не смятам, че ако се смени управлението, правителството, ще се стигне до по-качествено изпълнение на тези проекти, защото проблемът касае контрола и качеството на изпълнение. Погледнете качеството на жилищните сгради, които се строят от частни компании, които би трябвало да търсят високи стандарти, но и при тях има проблеми. Когато има пазар, който предлага по-високо възнаграждение и по-стабилна перспектива, у нас ще има компромиси с изпълнението на обекти, независимо дали са частни или обществени.

- Защо, според вас, Слави Трифонов не изригна в тази кампания? Не излезе на улицата, не направи концерти. Какво виждате там?
- Принципно, няма как да излезе на улицата, още повече да организира концерти, защото такава е пандемичната обстановка. От друга страна смятам, че той беше доста дълго време подгряван и това е проблем. В България обичаме новото, обичаме новите лица и се хвърляме към тях, без да си даваме сметка дали, и наистина ли е по-добро новото от старото. При Трифонов този момент на изненадата отдавна беше пропуснат. Той заговори за политика и започна своята дейност още през 2016-а, но в България пет години са страшно много време, през което той започна да прилича на нещо познато. През това време беше много атакуван, от което понесе щети. И не е без значение, че той не е непознат - не го извадиха от витрините като царя или като Бойко Борисов. Като цяло потенциалът на Слави Трифонов да бъде нещо ново в българската политика беше подкопан. Това е от една страна. От друга страна, както казах, има многосубектност на политическата алтернатива. Освен него като авторитети публична личност, стои и авторитетът на президента като публична личност. Задайте си въпроса, кой е обединител на протеста или ако щете, кой е черната станция? Няма една черна станция - едната е Слави Трифонов, другата е президентът.

- Защо черна станция?
- Защото ни се съобщават от тези две места катастрофалните и тежки тегоби, като черни станции. Но те ни се съобщават едно и също нещо от две места. Те не играят в един отбор. Те са алтернативи дори една на друга. В началото имаше наченки на някакво обединение, но по неведоми пътища те не се събраха в едно и не играят заедно. Президентът е много мощен едносубектен фактор, който обединява негативното говорене, срещу Слави, който е втори такъв фактор. Двамата трудно биха генерират такъв импулс, който да предизвика вълна. Напротив, двата силни алтернативни фактора взаимно се обезсилват.

- Как виждате бъдещето на президента? Той няма категорична подкрепа на БСП, няма подкрепата на ДПС - партия, която има финалната тежест при избор на държавен глава. Другите силни фактори са антагонисти в неговата пиеса.
- Винаги съм подозирал, че президентът има парламентарни амбиции, много отвъд тези в президентството, защото иска да управлява. Той е разбрал, че през президентството няма как да управлява. Той дори не може да направи дори президентска република, защото управлява оттам. Но президентските му амбиции минават през създаването на нова политическа сила, защото е наясно, че например няма как да стане лидер в БСП. Там са различни политическите отношения и няма как външен човек да влезе и да стане лидер. Затова той отдавна мисли за нова политическа сила, която е да негова, която да е като АБВ, но не точно. Той не иска новият проект да мирише на генералите на Георги Първанов, да не са стари муцуни, а да бъдат лица за промяна.

- Успява ли?
- Не мисля. Малко се пресили през миналата година. Не му достигнаха ресурси - организационни и чисто физически. Не му достигна визия, не му достигнаха и други неща... Може би кураж. Но през есента някак увисна в такава ситуация, в която Корнелия Нинова, вече преизбрана, да му поставя ултиматуми от сорта „Ти си президент и ще имаш нашата подкрепа, само ако си президент“. За всички е ясно, че ако той се набърка в парламентарните избори, това ще бъде в ущърб на БСП. Радев като че ли се е примирил, че засега така ще бъде, но в политиката такъв тип уговорки лесно се случват, но когато минат изборите и се види какво е дереджето в БСП, може да се случи и друго развитие. Все пак ние говорим за Румен Радев, но зад него стоят и други лица и сили.

- Не е ли абсурдно, че бившата комунистическа партия - БСП, сега изглежда най-демократичния политически субект? Тя не е лидерска, решенията не зависят само от един човек. Има вътрешна опозиция, има партиен живот.
- Да, това е парадоксално. БСП останаха единствените последни наченки на партийна демокрация. В нея се води полемика, има опозиция, има битки за идеи. Искрено се надявам това да остане и да надживее периода Нинова. Мога само да се надявам.

- Една от алтернативите, които демократично устроените хора виждат е „Демократична България“. Те категорично не могат да направят собствено правителство и категорично не могат да изпълнят нищо от програмата си, без коалиция.
- Точно така.

- Към кого могат да се обърнат?
- За мен естественият партньор е ГЕРБ и затова винаги съм бил от адвокатите за коалиция „Демократична България“ - ГЕРБ, защото ако те твърдят, че са на някакво ниво повече израснали демократично или са носители на политическа модерност, то те би биха били една добра съставка за по-добро управление - хем да бъдат отворени към хората, да бъде управлението по-прозрачно, по-европейско. Те имаха такъв шанс от 2014-а, но тогава го проиграха. Тогава основните проблеми в коалицията бяха...

- ... Личностни?...
- Да, личностни, защото проблемите бяха вътре в коалицията. Спомняте си Радан Кънев хем беше в управлението, хем беше опозиция. Според мен Борисов подаде тогава оставката повече заради вътрешната стабилност на управляващата коалиция, е не толкова поради загубата на президентските избори. „Демократична България“ нямат друг ход, освен коалиция с ГЕРБ. Всичко останало би било самоубийство.

- Защо според вас ДПС обявяват тези избори за най-важните, след демократичните промени?
- Когато се говори за декларациите на ДПС, винаги трябва да се търси и втори прочит на действията и думите. Специално при тях подготовката за изборите винаги е нещо важно. Те се променят. Подмладиха се поколенечски, смениха лицата в партията. Ново поколение политици ще влязат в парламента и публичното пространство. Ако това е послание и за нещо по-голямо, като директно ангажиране с изпълнителната власт под някаква форма, това би било заявка и за съвсем друг тип роля на ДПС. Досега тя беше като някакво черно зло, от което всички бягаха.

Ако сега те имат амбицията да скъсат с образите от времето на Любен Беров досега и ДПС да се превърне в партия, която може да бъде активен участник във формални мнозинства, това би означавало ново начало за българската демокрация.

Нашият гост
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организирана престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта