Полк. Веселин Стоев: Полицаите си знаят защо не обичат прокурори с пагони

Шефът на военноапелативната прокуратура полк.Веселин Стоев пред „Труд“

 

– Българската армия се смалява, а кражбите от нея – не, разказват военни. Краде се като за последно – от сделки с опустели армейски имоти, от обществени поръчки за въоръжение и униформи. Дано, полковник Стоев, да сте стреснали крадците, като дадохте на съд цял военен министър и то преди да стане бивш?

– През последните 2 години, след реорганизацията на военните правораздавателни органи, ние проведохме серия успешни разследвания. За съжаление не мога да заявя, че през това време  кражбите от българската армия са драстично намалели. Но тия кражби имат край и вярвам, че той наближава. Относно бившия министър Ненчев – той умишлено е склонил директора на дирекция „Инвестиции в отбраната“ Венислав Цанов да наруши драстично Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с изработка на военни униформи и затова военноокръжната прокуратура (ВОП) внесе обвинителен акт срещу двамата в Софийския военен съд. Софийската градска прокуратура, която по закон разследва членовете на Министерския съвет, също даде Ненчев на съд – за престъпление по служба, свързано с ремонта на двигателите на 6 руски изтребителя. Макар да е обект на постоянни упреци, прокуратурата съвестно изпълнява своите правомощия и ако това стресира някого, има защо.

– Очакването е обаче, че и Ненчев, като Цветанов и други влиятелни подсъдими накрая ще бъде оправдан по всички дела.

– Моето очакване е друго. Според обвинението Ненчев е подбудил подчинения си Цанов да не подпише договор с фирма „Лортън“ ООД, която е спечелила първо място в конкурс за изработка на униформи. Той напусто се прави на мъченик с интервюта като заявява, че направил това по молба на работниците от втория класиран участник в конкурса – „Интендантско обслужване“. Но ЗОП е категоричен: сключването на договор с класирания на първо място от комисията е задължително. Ненчев погазва закона грубо. Въпреки, че предишният военен министър е упълномощил директора на „Инвестиции в отбраната” Цанов за възложител на поръчката, Ненчев, който вече е поел министерството, нарежда на Цанов да не сключи такъв договор, а да накара фирмата да се откаже от изработването на униформите. Цанов започва преуреждане на поръчката, като се стига до абсурдното условие за предварителен договор по силата на който „Интендантско обслужване“ се задължава да привлече „Лортън“ като подизпълнител, ако се откаже. В крайна сметка „Лортън“ се оттегля, възлага се шиенето на униформите на „Интендатско обслужване“, но то спира да работи, защото няма ресурс – около 700 000 лв. отиват за „Лортън“ , 600 000 – за погасяване на стари задължения към НАП, други 600 000 са платени авансово на трета фирма, от която се доставят платовете, а има и текущи разходи – това са все грешни пари, Министерството на отбраната ( МО) понася щети. Ако Ненчев като министър е решил, че поръчката е нерентабилна, той е могъл като принципал да оттегли пълномощията от възложителя и сам да поеме отговорност, а не да нарежда да се променят условия в нарушение на закона.

– Съчувствам му донякъде. Той случайно става военен министър, какво разбира от армия? Друг въпрос е защо един опитен служител на МО изпълнява указанията му.

– Директорът на дирекцията „Инвестиции в отбраната“ не е трябвало да се съобразява с указанията на министъра, защото елементите на престъпление в тях са очевидни. Преди да почне преуреждането на обществената поръчка, Ненчев му казал, че няма да има нужда повече от неговите услуги, намекнал му да подаде оставка… Тъй или инак, в съучастие двамата влизат в компетентността на военна прокуратура, която си свърши работата.

– Има ли и други от високите етажи, уличени от вас в злоупотреби с армейско имущество и с власт?

– ВОП – София внесе обвинителен акт срещу Стоян Тонев, бившия началник на Военномедицинска академия (ВМА) и д-р Кадурина, бивш ръководител на катедра „Дерматология“ там. Тя е обвинена в длъжностно престъпление и присвояване, а той – в допустителство по служба, че е допуснал това да се случи. ВМА е ощетена с 6, 475 млн. лв. по начин, несъвместим със статута й. Д-р Кадурина е била управител на дружество „Дермаприм“, на което е позволено да упражнява лечебна дейност във ВМА без да вложи и лев, и въпреки забраната да се създават частни клиники с конкурентна дейност. На тази клиника е дадена скъпа апаратура под наем на цени под пазарните, консумативите за нея са купувани от ВМА, а спечелените средства са влизали в дружеството. Получава се така: някой създава една фирма, отива наготово в лечебно заведение, ползва имуществото му и печели пари.

– Не е луд, който яде баницата, нали?

– Приключваме още едно производство, свързано с ВМА. Там по същата схема друго дружество – „Астра“ експлоатира уредите в катедрата „Образна диагностика, компютърно магнитен резонанс и томография“ и нанася щети за над 16 млн. лв. на ВМА. От неизгодния договор дружеството печели, а уредите се използват минимално за военослужещите, за които са купени. Генерал Тонев и тук е допуснал престъпление, той е могъл да преустанови тази практика.

– Други злоупотреби на високи военни нива?

– ВОП – София внесе втори обвинителен акт срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров – за присвояване в особено големи размери, съставляващо особено тежък случай. Злоупотребите са за над 5 млн. лв. Първото наказателно производство срещу ген. Киров за присвояване завърши с 10-годишна осъдителна присъда на две инстанции, но беше отменето от Върховния касационен съд (ВКС). Аз решение на ВКС няма да си позволя да коментирам, макар да съм убеден, че моите колети са си свършили работата добре. Обвинението срещу Киров бе, че в периода от 2007 г. до 2011 г. е присвоил над 5 млн. лв., като е съставил над 1000 документа с невярно съдържание за доказване на несъществуващи служебни разходи.

– Ген. Киров смята, че обвиненията срещу него са тенденциозни. Да не мислите, че разузнаването е на фотосинтеза , пита той. Шпионите безплатно не работят.

– Тенденциозни? Не съм съгласен. За второто престъпление на ген. Киров ние разбрахме случайно, в резултат на негово изявление пред съда, че определени средства са изплащани по определено направление – нещо, което не беше известно и не фигурираше в обвинителния акт. ВОП-София незабавно извърши проверка, служители на НРС оказаха съдействие, събрахме доказателства и внесохме в съда втори обвинителен акт. Предмет на обвинението са средства, които по документи са били изразходвани от 2007 г. до 2011 г. за дейност, която не съществува от 2001 г. Категорично е доказано, че тези средства не са плащани на никого, те са присвоени.

Вие и срещу ген. Шивиков, бившият началник на 61-ва Стрямска механизирана бригада, внесохте втори обвининителен акт? 

– Той е за присвояване в размер на 10 225 лв., извършено през 2010 г., когато Шивиков е бил командир на българския контингент в Афганистан. Тук не е най-важен размерът на присвоеното. Всеки командир на контингент е получавал от НАТО дрехи и вещи за раздаване на местното население – за да спечели благоразположението му, предвид възможности за атентати и съдействие на мироопазващите сили. В края на мисията Шивиков, тогава полковник, заявил пред строя, че следва топлите одеала, дрехи, легла и футболни топки да бъдат закарани в България и да се дадат в домове за сираци. Разписал невярна митническа декларация  за военния полет от Кабул до Пловдив – че стоките се транспортират по поръчка на българската армия за нейни нужди. А е бил длъжен да ги остави на хората, които идват след него в Афганистан.

– Човещина. Жал му е било за българските сираци.

– Човещина ли? Първо, той няма право да дарява нещо, което не е негова собственост и второ, детските домове не са получили нищо. А ние получихме сигнали, че част от въпросното военно имущество е качено в интернет магазините. Проверяваме ги още, но е факт, че това са дрехи с надпис „НАТО – ИСАФ“. Трудно е да си представим, че са дошли у нас по друг начин.

– Трудно е, да.

– Работим и по други знакови дела.

Най-сетне, след 9 години, разследването за взривовете в Челопечене приключи и е в съда. Изпитахме големи затруднения, тъй като трябваше да се установят всички пострадали, да бъдат разпитани, да им бъдат разяснени правата за предявяване на граждански искове. Съдът ни върна делото веднъж, изпълнихме указанията му и вече вървят съдебни заседания. Подсъдими са бившият началник на базата за утилизация майор Мирослав Митов, бившият зам.-командир на бригадата за логистика в София полк. Димитър Петров и бившият зам.-началник на ГЩ на Българската армия ген. лейт. Румен Цоков. Обвиненията са, че в резултат на неизпълнени от тях служебни задължения, са допуснали взривяването на складовете, причинило щети за 7, 255 млн. лв.

Държа да отбележа и усилията, положени от колегите във ВОП – Сливен. Те проведоха успешни разследвания по 6 производства срещу бившия варненски териториален директор при Изпълнителна агенция „Социални дейности – МО“ Димитър Илиев, които приключиха с осъдителни присъди – за крупни присвоявания на стойност над 1 000 000 лв. Освен това внесоха обвинителен акт в Сливенския военен съд срещу организирана престъпна група, извършила множество кражби на луксозни автомобили във Варна. След залавянето на групата престъпленията от този вид в морския град значително намаляха.

– Очевидно има с какво да се похвалите. Но върховните съдии написаха доклад с унищожителни критики към военното правораздаване: че съдиите с пагони са некомпетентни и помпат статистиката, а са 10 пъти по-малко натоварени от цивилните. Дадоха примери. Дело за кражба на акумулатор се протака с години!

Аз с изненада научих от медиите за тази проверка, извършена от двама съдии от ВКС на дейността на военноапелативния съд. Не ми е известно и досега правното й основание.

– Върховните съдии не са началници на военните?

– За разлика от прокуратурата, която е единна, а доскоро беше и централизирана, всеки съд е юридическо лице, административният му ръководител има собствен бюджет и политика. Ако говорим за някаква „подчиненост“ тя е единствено в задълженията на съдилищата да изпълняват указанията на по-горните инстанции при отмяна на съдебни актове и да се съобразяват с практиката на върховния съд. През 2014 г., след като бяха закрити военните съдилища и прокуратури във Варна и Плевен, целият процес на реорганизиране, сдаване, приемане, окрупняване на съдебни райони, прехвърляне на хора и т.н. затрудни нашата работа и влоши резултатите ни. После машината заработи и то не по-зле от тогава, когато военните съдилища бяха пет. През 2015 г. беше взето решение, че евентуално ново прекрояване на картата на военното праворазване ще се прави, когато стане готова съдебната карта за цялата съдебна система. Въпреки това излиза този доклад, в който се говори за злополучната 2014 г., без съпоставка с резултатите в следващите години. Случайно или не, той излиза през съдебната ваканция, изпраща се на ВСС и там на 13 септември, в първото заседание на съдийската колегия, при отсъствие на 6 от членовете, с 4 на 4 гласа се приема решение комисията по съдебната карта да предложи мерки във връзка с констатациите му. Така се наложи колегите военни съдии, които останаха само 19, да се оправдават, да доказват отново нуждата от военното правораздаване.

– В доклада на ВКС не се казва, че няма смисъл военното правораздаване да съществува, но се подразбира. Вие сте магистрат под пагон от четвърт век почти. Как ще им възразите?

– Аз не мога да възразя на констатациите във връзка с посочени неуспешни производства в доклада. Защо обаче не са посочени и успешни?

–  Според шефа на ВКС Лозан Панов един военноапелативен и един военноокръжен съд за малка България стигат. Изглежда логично – армията намаля значително. 

– Военните съдилища и прокуратури са конституционно установени. Компетентността ни е такава, каквато ни я дава законът. Многократно сме искали тя да се разшири. Имаме ресурс, бихме могли да разследваме и престъпления, извършени от служители на МВР, на ДАНС, на дирекциите „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ при МП. Така беше по-рано – деянията на тези категории лица бяха подсъдни на военните съдилища. И именно оттогава са най-успешните разследвания срещу тях.

Полицаите не ви обичат, доволни са, че се отърваха от вас. Отнеха ви правомощията да ги разследвате през 2008 г. с мотив, че проявявате към тях колегиална снизходителност. Но тогава имаше 100 присъди срещу служители на МВР, влезли в сила. А по данни от медиите оттогава до днес присъдите са около 50.

– До 2006 г. на военните съдилища бяха подсъдни всички престъпления, извършени от служители на МВР, без значение дали са свързани със служебните им задължения, или не. После законът се промени и в рамките на 2006- 2008 г. на военните съдилища останаха подсъдни само делата за престъпления на полицаи при и по повод изпълнение на службата. Полицаите си знаят защо не обичат прокурори с пагони. Показателна е статистиката, която посочихте: за 9 години – толкова малко наказателни производства! Не е удачно полицаите да бъдат разследвани от цивилните прокурори, с които работят. Възможността за сближаване между тях и военните прокурори е много по-малка. От цивилните прокурори те получават задачи, в един малък град с едно РПУ, един прокурор и един следовател, тримата не само работят заедно, те са и семейни приятели. Няма никаква процесуална и констититуционна пречка да ни бъдат отново възложени разследванията срещу полицаи. Обратното решение беше политическо. Военните  правораздавателни органи са част от съдебната система, те не са ведомствени съдилища на МО. И военните звания на магистратите се дават по закон от техния административен ръководител, а не от министъра на отбраната.

– Но сте малко натоварени. Четох някъде, че докато съдията от СГС решава 10 дела, военният съдия работи по едно.

– От общо 32 окръжни прокуратури, трите военноокръжни са в златната среда по брой дела на магистрат. През 2016 г. във военните съдилища са внесени 182 дела, през 2015 г. – 150. Има растеж. Делата внесени с обвинителен акт надвишават по брой тези със споразумения и предложения за освобождаване от наказателната отговорност и налагане на глоби. Осъдените лица в Софийския военен съд са 34 през 2015 г., а 64 през 2016. В пловдивския военен съд от 44 през 2015 г., осъдените са станали 79 през 2016 г. , а в сливенския – от 31 на 36. Не бездействаме, работим усърдно. В района на компетентност на ВОП – София са дела от изключителна фактическа и правна сложност, касаещи обществени поръчки в МО, крупни злоупотреби в армията, както и престъпления, извършени от разузнавачи и служители на НСО. ВОП-Пловдив обезпечава най-голямата численост на българската армия, а ВОП – Сливен – флота и други поделения. Махнат ли военния съд в някой район, маха се и прокуратурата. Как оперативно ще се покрие този район при наличието на множество престъпления, извършени от военни? Поради мигрантския натиск на границата има войници, пратени да помагат на граничарите. Ако влязат в трафика на хора в съучастие със служителите от МВР, деянията им ще бъдат подсъдни на военните съдилища. Имаме и две бази в Безмер и Ново село, където могат да бъдат посрещани контингенти от партньорски войски. Когато те извършват престъпления, свързани със службата, ще ги съди съдът на изпращащата държава. Но когато, излизайки навън, евентуално хилиганстват, безчинстват или грабят, техните деяния са работа на правораздавателните органи на приемащата дължава България. На военните съдилища са подсъдни всички дела за престъпления, извършени от военнослужащи, без разлика между български и други. Малко работа ли е това? И не е ли отговорна?

–  Като ви слушам, оставам с усещането, че сте огорчен, изглежда смятате, че има атака срещу военното правораздаване.

– Действително се създава усещане за атака. И аз се питам чие дело би могла да бъде тя. Навремето колегите от гражданските съдилища и прокуратури се чувстваха в неравнопоставено положение с нас, защото освен възнаграждение за длъжност, ние получавахме средства и за звание, а практически изпълнявахме една и съща работа. Но през 2003 г. ВСС започна да повишава заплатите на всички магистрати, с изключение на военните съдии, прокурори и следователи до изравняване на възнагражденията. Ние не оспорвахме това, смятахме, че е справедливо.

– Изключвате, значи, атаката да е от завист, от страна на ваши колеги, влиятелни цивилни магистрати?

– Да. Ще споделя обаче един случай, а нека вашите читатели сами си правят изводи. Той е края на 2004 г., когато бях административен ръководител на ВОП-София. Разследвахме тогава и престъпления, извършени от служители на МВР, ДАНС и съдебната охрана. По поръка на тогавашния главен прокурор отидох на среща в резиденция „Лозенец“ с представители на парламента от партньорска държава и с техния военен аташе. Срещата протичаше любезно до момента, в който ми беше зададен въпросът: ако войски на Алианса пребивават съгласно международните споразумения на територията на нашата страна и извън служебните си задължения грабят, бият или хулиганстват, кой съд ще ги съди, коя прокуратура ще ги разследва? Отговорът ми беше категоричен. Чл. 388 от НПК тогава не правеше разлика между военнослужещи чужденци и българи, така че войниците на Алианса следваше да бъдат разследвани от нашата военна прокуратура. Последва неколкократно запитване от партьорите: а не може ли да ги разследват цивилни магистрати? Аз отговорих: не може, такъв е законът. Месец по-късно с космическа бързина Народното събрание прекрои въпросната разпоредба и след думата „военнослужещи“ добави „по закона за отбраната и въоръжените сили на РБ България“. През 2015 г. обаче разпоредбата ( чл. 396 от НПК т. 1 ) беше променена пак и добавените думички отпаднаха. Така към настоящия момент всеки военослужещ от съюзнически армии, извършил престъпление извън служебните си задължения на наша територия, се разследва от военната прокуратура, освен ако няма изрична друга договорка по международен акт.  Аз имам усещането, че поредната атака срещу българското военно правораздаване, започна именно след тази промяна. Изказвам лично мнение.  С едно уточнение – тези разпоредби не касаят американските войници.  С Америка ние имаме двустраннно споразумение по силата на което двете държави конкретно, според случая решават коя ще бъде компетентната юрисдикция да извършва разследване.

– Неведнъж наши законодатели обслужват чужди интереси, така че разказът ви заслужава размисъл. 

– Аз просто съпоставям фактите.

– А занапред? Какво да се прави?

– Последният мониторингов доклад отбеляза напредък, положителни промени в нашата съдебна система. С инерцията на тия промени и ние във военното правораздаване ще продължим напред. Не можем да се похвалим с грандиозни резултати, но пътят, който сме поели, е правилен. Напредъкът е немислим без общите усилия на всички институции на различни етапи от наказателното производство. Досега единствено прокуратурата обираше негативите, но според евроекспертите тя не е единственият грешник в съдебната система. Евродокладът констатира активност на държавното обвинение – внесени са в съда разследвания за корупция по високите етажи. Отчетена е като положителна проведената реформа, промяната в Конституцията и Закона за съдебната власт, която раздели ВСС на две колегии. Прокуратурата вече е само единна, отпадна думичката „централизирана“, която бодеше очите на някои дами и господа. Въведена бе отчетност на главния прокурор пред парламента, ВСС и министъра на правосъдието по отношение на образуването и движението на делата. И това е добре, стига да не изтичат материали и доказателства по висящи производства, да се пази следствената тайна. Буди недоумение желанието на някои депутати да изискват информация за установени факти и доказателства по неприключили дела. Принципът на разделение на властите прокламира независимостта между тях и възможността те взаимно да се контролират, но не и една власт да се поставя в състояние на подчиненост на друга.

Нашият гост 

Веселин Стоев е роден на 21 февруари 1968 г. в Крумовград. Завършил право през 1993 г. в СУ. Започнал кариерата си на 1 декември 1993 г. като военен следовател. От 1998 г. е прокурор в Софийска военноокръжна прокуратура. После – зам. военно окръжен прокурор (2002 – 2004), административен ръководител на Софийска военноокръжна прокуратура ( 2004 – 2005), прокурор и зам. военноапелативен прокурор (2005-2010).От 19 март 2015 г. е административен ръководител на военноапелативната прокуратура.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. ОПРЕДЕЛЕНО НАЧАЛНИКА НА БУРГАСКАТА ПОЖАРНА ЗНАЕ ЗАЩО НЕ ОБИЧА ПРОКУРОРИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СЪПРУГАТА НА ВИДЕН БИЗНЕСМЕН, УПРАЖНЯВАЩ ДЕЙНОСТИ В СФЕРАТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ. МНОГО ПАРИ СЕ ВЪРТЕЛИ МЕЖДУ ДВАМАТА. АМА ТАМ НИКОЙ ВОЕНЕН ИЛИ ДРУГ ПРОКУРОР НЕ Е ПИПАЛ.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.