Почти половината от пълнолетното население – 49%, са на мнение, че злоупотребата с публичната власт за лични цели нараства. Обратната оценка, че намалява, дават едва 9%. 34% смятат, че тя остава на същото ниво. Още 8% се затрудняват да преценят.

Това сочи национално представително проучване на АФИС по темата за корупцията в България, осъществено в периода 8-12 февруари 2018 г. Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани. Проучването е независимо от външно финансиране.

Сравнявайки днешното ниво на корупцията с миналото, 41% от хората оценяват, че тя е най-разпространена сега; според други 10% неин връх са били първите години след приемането на България в ЕС; 6% смятат, че моралното разложение е кулминирало в първите години на новия век; 20% смятат, че нейният взрив е бил в „мътните времена“ на първите години на прехода; 3% смятат, че тя е отбелязала рекорда си при социализма. 19% се затрудняват да посочат определен период.

Общо 78% смятат, че усилията за намаляване на корупцията са недостатъчни. Според 13% се прави достатъчно в борбата с корупцията. Останалите се затрудняват да преценят.

Сред споменатите 78%, които смятат, че се прави недостатъчно, преобладава по-рязката модалност – прави се „съвсем недостатъчно“ (47%), а само 31% са по-умерени в преценката си: „прави се като цяло недостатъчно“. Аналогично на другия полюс сред споменатите 13%, разпределението е следното – 3% са на мнение, че правеното е „съвсем достатъчно“, а далеч повече – 10% преценяват, че усилията са „донякъде достатъчни“.

Гласувалите за управляващата коалиция на последните парламентарни избори не виждат ефективни стъпки, посочва „Афис“. 66% от подкрепилите ГЕРБ смятат, че се прави недостатъчно, а на обратното мнение са 24%. Аналогично е разпределението при избралите бюлетината на Обединените патриоти (71% на 17%).

42,9% от всички анкетирани смятат, че най-голямо е разпространението на корупцията в правосъдието. Според едва 3,7% от българите най-много корупция има в образованието.

Ретроспективните данни на предишни изследвания на АФИС показват, че през 2016 г. само около 8% са посочвали корупцията сред двата най-важни въпроси за България. От края на 2017 обаче този дял „скача“ на около 20%, а в месеците след мартенските избори миналата година вече се колебае между 22 и 27%.

Точният размер на този параметър се „конкурира“ с други проявления на егоизъм и бездушие, които далеч повече хора и по-често докосват във всекидневието си – нивото на доходите и пенсиите, здравеопазването, битовата престъпност. В сравнение с тях, думата „корупция“ се ползва с привилегията да обяснява пораженията на обществената система със субективни пороци на отделни хора. Това я превръща в генератор на нови и нови олицетворения на истинския обект на недоволството.

Данните показват например, че тъкмо хората, които преценяват, че живеят „по-зле от другите хора“, значително по-често от средното (+ 9%) смятат, че корупцията расте. При онези, които очакват и след година да живеят още по-зле от сега, делът е 61%, т.е. надвишава средния с 12%.