Две гилзи с пръст от връх Каймакчалан и височина Калатепе бяха ритуално положени в мраморен саркофаг в криптата на храм „Свети Седмочисленици”, разположен в двора на Националния военен университет „Васил Левски”.

„Там са се водили битките през Първата световна война. Особено емблематична е битката на Дойран, където ген. Вазов успява да спре настъплението на гръцки и френски дивизии”, обясни подполковник Евгени Пенчев. В криптата са подредени гилзи с пръст от бойни полета, военни гробища и военни гробове на територията на Румъния, Добруджа, Македония, Унгария. Пръстта обикновено се пренася от офицери и съмишленици. От връх Каймакчалан е предадена от членове на дружество „Традиция” в Троян, каза подполковник Пенчев.

Идеята за изграждането на криптата е на великотърновския митрополит Григорий, а превръщането й в сакрално място се решава от ръководството на висшето училище.

Храмът „Свети седмочисленици” и морената на възпитаниците в Националния военен университет са предложени да влязат в регистъра на военните паметници, съобщи подполковник Евгени Пенчев.

По-късно академик Георги Марков стана новият почетен доктор на НВУ „Васил Левски”. Инсигниите бяха връчени от началника на висшето училище бригаден генерал Пламен Богданов на официална церемония в Дома на културата.

„За мен да бъда Доктор хонорис кауза на военния университет е особено ценно, защото аз съм написал шест книги за история на войните. Това са двете балкански войни и двете световни войни. Възпоменал съм подвизите на българските воини”, сподели акад. Георги Марков.

Ученият отбеляза, че неговият дядо от град Елена е загинал на 34 г. по време на Балканската война при Бунар Хисар, а баща му се ражда четири месеца след смъртта му като трето дете в семейството. „Израснал съм с разказите за войната, имам 20 книги, но най-държа на шестокнижието си за войните и се радвам, че моите колеги от Националния военен университет са оказали такава чест. Надявам се, че ще продължавам да работя за историята на военното ни дело”, каза акад. Марков.