Помнете Борисов, за да предвидите Тръмп

„Изненада: Тръмп прави това, което обещаваше!“, гласи заглавие в опозиционния сайт „Политико“. Медиите и наблюдателите в САЩ очакваха, че новият президент ще се сблъска с утопизма на дадените обещания и ще се уплаши. Ще започне да ги тълкува като метафори, ще ги заменя с „още по-добри идеи“ – само и само да не отговаря за хаоса, който виждаме, че вече пораждат. Вместо това Тръмп направи нещо по-просто – издаде толкова разпореждания за седмица, колкото Обама не е издавал и за година, след което прехвърли изпълнението върху всички други инстанции. Америка, а и светът, са в незапомнен смут.

Без излишна скромност мисля, че България притежава, наред с Царичинската дупка, и шифъра към енигма, която вълнува целия свят – как ще се развият събитията в Метрополията.

Преди всичко, нека подредим указите на Тръмп в две групи Едните му носят популярност, другите го заплашват с тежък рикошет.

1. В понеделник новият обитател на Белия дом тържествено скъса Транстихоокеанското споразумение (ТПП) под аплодисментите на специално поканените лидери на профсъюзи и представители на малкия бизнес. Същия ден се разпореди да започне работата по прословутата стена с Мексико – 2500 км от Тексас до Калифорния – и задължи чисто вербално Мексико да я плати(!). В сряда наложи забрана на посетители или имигранти от 7 мюсюлмански страни да влизат в страната. Те биват задържани на летището, дори да представят зелена карта, и са въдворявани без право на контакт с адвокат или роднини. В четвъртък подписа разпореждане – членове на администрацията да не могат да се наемат в лобистка компания 5 години след края на публичната си кариера. А да не могат лобират за чужди държави – завинаги.

Отказът от ТПП е одобрен от 56% от избирателите и не се харесва едва на 27%. Това се обяснява със загубата на работни места поради НАФТА (Споразумението за свободна търговия в Северна Америка), което е първообраз на ТПП, както впрочем и на ТПТИ и евроканадското му братче СЕТА. Страхът от внос на тероризъм е най-силен при ксенофобския сектор на Републиканската партия. А с показен (и по същество кух) удар срещу лобизма Тръмп показва воля „да пресуши блатото“ във Вашингтон.

2. Втората група разпореждания обаче будят подозрение за политическа суицидност – отмяна на програмата за достъп до лечение „Обамакеър“, решението за закриване на ред важни социални и екологични програми и агенции. Подобен подарък направо сбъдна мечтите на кръстоносците на социалния демонтаж, но както гласи поговорката, от това няма по-страшно наказание. Става дума за 20 милиона души, които ще останат без достъп до медицина, а Тръмп не може да си позволи да ощети средната класа, работниците, дребните бизнесмени в западащите вътрешни щати, на които дължи победата си.
Но има хитрина в привидната лудост. Първо, много от тези и следващи земетръсни решения ще бъдат спрени от съда, Конгреса, щатски и градски власти. И вместо забавянето им да дезавуира Тръмп, точно обратно, той ще може да прехвърли топката в чуждо поле. Когато по летищата настана хаос и пострадаха хиляди абсолютно редовни пътници, президентът просто уволни главния прокурор и шефа на имигрантската служба.

Толкова е просто! Не сме ли виждали в действие рецептата „Ние ги ловим – те ги пускат“? Помнете Борисов, за да предвидите Тръмп. Показните арести на Цветанов от 2010 г. бяха програмирани така, че да нарушат човешките права на обвиняемите и да приключат в съда с отхвърляне на неправомерно събрани доказателства. Борисов правеше „каквото може“, а съдът „пречеше“. След което настана ред за кадруване и на съдиите. Засега нюйорският съдия, който спря екстрадирането на задържаните пътници, бе уличен, че е назначение на Обама, т.е. на вътрешния враг. В България вождът се оказа тефлонов – нищо не лепнеше по образа му.

Или да погледнем персоналния състав на новото правителство в САЩ. По време на кампанията шоуменът милиардер укоряваше съперниците си за това, че са зависими от банката „Голдман Сакс“. А сега има в екипа си цели петима от нейните кадри. Новият държавен секретар Рекс Тилърсън е шеф на „ЕксонМобил“, най-голямата корпорация в света. За министър на труда бе посочен Андрю Пъздър, заклет враг на минималната работна заплата, с която дълги години се е борил в своята верига за бързо хранене. Милиардерката Бетси ДеВос скандализира законодателите със своята некомпетентност, но има голям актив в приватизацията на публичната училищна система в щата Мичиган, която вече ражда горчиви плодове. Министър на енергетиката ще бъде губернаторът на Тексас Рик Пери, известен с това, че отрича връзката между горенето на нефт и климатичните промени. Значи Парижките договорености също отиват в кошчето.

Изобщо, сумарното богатство на кабинета надминава 11 млрд. долара. Което наистина е изненада за американците. През миналата година и леви, и десни се разбунтуваха против „горния 1%“, издигнаха първо левия Сандърс, после популиста Тръмп. На финала обаче бяха зарадвани от управление на „горния 0,0001%“. Както отбелязва известният ляв критик Крис Хеджис: „Пресушавайки блатото в столицата, президентът вкара най-големите влечуги пряко във властта.“

Но за българите няма изненади. Бойко Борисов също започна управлението си през 2009 г. с обещание за „възмездие“, ала кабинетът му беше най-богатият в историята на прехода. През октомври м.г. призна, че министрите за главните икономически ресори са му били посочени от олигарха Иво Прокопиев. Най-очевидни примери са Трайчо Трайков (ЕВН), Росен Плевнелиев („Линднер“), Десислава Танева (61 фирми от аграрния сектор). Реалната политика извън думите също беше проолигархическа. Възстановен бе достъпът на офшорките до обществените поръчки, дяловете от 33% в ЕРП бяха продадени на чуждите собственици, запазено бе приоритетното субсидиране на големите зърнопроизводители, разделено бе здравното осигуряване на първа и втора класа, дадена бе държавна субсидия на частните училища и т.н.

Като влезли с популистки взлом в политиката, и двамата – Борисов и днес Тръмп – имат грижата да разбият възможен фронт на противниците си в елита и затова привличат техни представители в цитаделата на властта. И същевременно трябва на всяка цена да запазят доверието на ощетените от прехода. Продължавайки да нанасят щети. Като стилистичен и биографичен антипод на „евроговорещите“ – Симеон, СДС, Станишев, Кунева – Борисов лесно играеше роля на народен защитник. Неговият административен напор беше адресиран не към управлението, а към публиката: „разпоредих се митниците да спрат контрабандата“, „дадох пари на пенсионерите“, „наредих да доставят одеяла и палатки“, „затворих дупките в бюджета“, „размразих еврофондовете“, „убедих г-жа Меркел“. В условията на остро съперничество между икономическите групировки рейтингът беше единственият стабилен коз на вожда. Така че от първия ден Станишев не излизаше от устата му – за да не може никой друг да извлече дивиденти от неговите собствени грешки.

Но рейтингът е и гира. Спомнете си как рязко Борисов отстъпи пред еколозите, които през 2011 г. блокираха Орлов мост, за да защитят горите, или как рязко се отказа от АКТА, как потопи в зародиш Черноморския военен флот.

Така можем да нахвърляме на прима виста, без да претендираме за изчерпателност, една доктрина „Борисов-Тръмп“:

1. Изборната кампания не спира след изборите, а се засилва.
2. По-лесно е да сееш хаос в обществото, отколкото да въвеждаш ред в управлението.
3. Дръж пряка телевизионна (Борисов) или туитър (Тръмп) връзка с електората. Без посредници.
4. Показвай на електората воля за действие по основните проблеми.
5. Прехвърляй грижите и отговорността върху другите и върху „тежкото наследство“.
6. Разделяй и владей. (Тръмп: „Дори вътре в собствената партия, ако трябва“).
7. Намирай слаби врагове (Станишев, Мексико) и без да губиш време, ги атакувай. Така ставаш по-силен.
8. Лавирай, не се страхувай да противоречиш на самия себе си
9. Нарцисизмът е наслада, но и бизнес и политика.

За нас най-важният въпрос е външната политика на новия американски президент. Първо обаче да не забравяме, че за американската публика светът извън САЩ се състои от някакви исторически рудименти, за които рядко си струва да се мисли или да се знае. Заради това, ако тези държави се държат пасивно, стават кандидати за точка 7 – „Намирай удобни противници“.

Доколкото зависи от Тръмп, стратегиите на САЩ спрямо света ще се смесят с тактиките. Доминанта за него ще бъде, доколко дадено действие – от мирна инициатива до изпращане на канонерки – допринася за престижа му вътре в страната. Основни постулати, съюзи, избор на приятели и врагове, дипломация и военни закани, заплахи и съблазни ще бъдат поставяни в еклектичен куп на масата за пазарене редом със съвсем конкретни практически цели. Така Тръмп ще може да демонстрира пред електората и елита как добре упражнява „изкуството на сделката“. Вътрешните напрежения ще бъдат изнасяни навън. Чужди народи, държави, икономики и дори имигрантите ще бъдат карани да плащат цената и на корпоративните апетити, и на възстановяването на стандарта на средната класа, и на американската национална гордост. Неслучайно главният конструктор на популистките ходове на президента – Стив Банън, беше въведен в щаба на геополитиката – Съвета за национална сигурност.

Доста вероятно е САЩ да предпочетат прякото търговско договаряне, заобикаляйки наднационални субекти като ЕС или организации на третия свят, които са по-силни, когато са солидарни. Така ще налагат откровено асиметрични мита и правила за достъп до пазарите. В угода на военнопромишления комплекс Тръмп ще продължи натиска върху европейските членки на НАТО за увеличаване на разходите за въоръжаване. Затова организации като ЕС и НАТО надали ще бъдат демонтирани, само неглижирани.

И още нещо важно. С ласкателствата си Тереза Мей и Владимир Путин показаха, че отдавна са направили психопортрет на Тръмп и анализ на вождистките му аспирации. Както Тръмп и Борисов не могат да прекалят в самохвалството, така не съществува прекалена похвала към новия американски президент.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Скучна статия!Тотално неуспешен опит да се оплюят едновременно и Тръмп и Борисов и най-вероятно да се служи на някакви чужди лобистки интереси!Естествено слаб,напрфюмиран и абсолютно размит коментар!

  2. Побликувано ли е някъде ,че САЩ са управлявани от лош президент в миналото и до днес.Тръмп си изпълнява обешанията от преди изборите, колкото на некой да не му харесва.Със сигурност е обаче едно,че закопуването на „мозъци“ и всичко най добро от целият свят ,ще продулжи с пълна сила ,както е било и до сега.Милиардерът си е милиардер и в никакъв случай няма да работи против страната си.

  3. Кърлежи, но нашия по-гладен – на ония годишната заплата е 1 долар.

  4. Това „Ние ги хващаме,вие ги пускате“ Бобойко го усвои като главен секретар на МВР от шефа на полицията в Ню Йорк. Банкянския нищо сам не може да измисли.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.