Путин поиска от новото правителство промени във всички области

Ердоган призова турците: Сменяйте доларите и еврото с лири

Слънчево с кратки превалявания

НАТО и Русия се срещат на 31 май

“Илинденска Македония” отпадна, Скопие и Атина продължават преговорите в Брюксел

100 кила крие новото гадже Двамата влюбени се усамотили в Лещен

Започна срещата на Борисов с Порошенко

Общинският съветник от БСП Борис Цветков поздрави 65 ОУ в с. Бусманци по случай 140-ата му годишнина

Венци Стефанов – от приятел до враг на “Левски” Босът на "Славия" се върти около кръга на Гриша Ганчев

Албанската опозиция изкара хиляди на протест срещу премиера Еди Рама

Отслужиха панахида за загиналите за България войници

Борисов пристигна в Киев

В Япония продадоха два пъпеша за 25 000 евро

Калоян Паргов ще присъства на церемонията по връчване на годишните награди “Шофар”

Президентът Радев: Светлин Русев беляза своето време с таланта и творчеството си

„Помръкнала е реката” – от Юда до Фауст

Боян Ангелов по време на премиерата

Иносказанието сякаш е фината дреха и горящата плът на поезията – така бих определила поетическата форма, в която се движи притчовата мисъл на поета Боян Ангелов. Новата стихосбирка „Помръкнала е реката” (изд. „Български писател”, 2017) говори с езика на онази многопластова метафорика, която изненадва на всеки ред и събира в припокриващи се семантични полета отговори на отекващи в съзнанието на читателя екзистенциални дилеми. Не просто накъде сме тръгнали в мултикултурния обсебващ свят, а защо изтръгнахме коренчето, защо ни помете мътната кал на омразата, безродството, завистта и предателството? От Юда до Фауст, от Орфей до Левски, от въздигането до принизяването – контрастните емоции преливат и изпълват пространството, претопявайки в модерен дискурс онези философски емблеми на цивилизацията, които сякаш сме забравили.

След представяне на новата книга в Панагюрище преди месец, софийската публика имаше възможност да се срещне с автора и да чуе неговия рецитал в НЧ „Пенчо Славейков” – едно обновено арт пространство в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, а литературният критик Благовеста Касабова очерта важните послания в книгата: „Поезията на Боян Ангелов преди всичко е израз на сакрални емоционални преживявания – очаквания, идващи и пораждащи се от богатия и сложен вътрешен свят, в който хармонично съжителстват и обекти от други светове. Той е не само поет, но и критик, публицист, преподавател. Наскоро участва в създаването и на „Речник на панагюрските говори”, което е знак, че има принос и за езикознанието.”

Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева.

В обговарянето на творбите в „Помръкнала е реката” се включи и проф. Людмила Григорова. Своето стихотворение „Скали от вятър”, което е своеобразен диалог с Боян Ангелов, прочете Георги Драмбозов.

В последвалия свободен разговор не само в ролята си на творец, но и като председател на СБП, Боян Ангелов отговори на многобройни въпроси от публиката и колегите си, включително и на такива, засягащи управлението на Съюза на българските писатели: „Нека правим разлика между писател и писар. Мисля, че днес медиите и интернет са пълни с писари. За един писател не е достатъчно да бъде само талантлив. Дали този писател помага с нещо светът да стане по-добър, дали защитава историята си и България? Това е изключително важно. Аз по никакъв начин не мога да приема, че някакъв си депутатин има право да каже, че 80% от българите са дебили. Това е обида за целия народ.”

Оригиналното художествено оформление на книгата е дело на дизайнерката Емилия Казакова.

 

От новата книга:

Боян Ангелов

ПОМРЪКНАЛА Е РЕКАТА

Помръкнала е реката –

мирише на бъз и сминдух,

помъкнала е телата

на нашия срам отминал…

Нагоре тя е речица,

а по-нагоре – поточе,

отгледано от вълчица

и пуснато да клокочи

под скалнини и хвойни,

през папрати и морени…

И нимфи в тела усойни

го къпят с очи смутени.

Какво го превърна в бурна

стихия неусмирена?

Тя в нашия сън се втурна,

и с нашия страх простена…

Тя къщите ни отнесе

и ги захвърли долу,

където е гробът пресен

на скверната нейна воля…

Къде са ѝ бреговете

на тази жал помътняла,

която и тях помете,

без още да е прозряла,

че житото изрусява

над вечната кал – земята,

която на пепел става…

Помръкнала е реката…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.