Ето какво ще е времето днес

На 19 юни 2019 да почерпят

Шофьор помете полицейски шеф на мотор в София

Западът превръща хората в биороботи с айфони

Емил Радев ще е евродепутат от листата на ГЕРБ

Борис Джонсън печели най-много гласове на второто гласуване на депутатите консерватори

бТВ – телевизията на разпада Когато не обслужва „Демократична България“, някога авторитетната медия лобира за легализиране на хомосексуалните бракове и уронва престижа на държавните институции

Румънец начело на фракцията на Макрон Дачиан Чолош е компромис между Париж и Хага

Солистите Виктор и Евгения: Нашият хор помага да разберете Русия Започна турнето на Кубанския казашки ансамбъл в България

Газ битката САЩ – Русия сваля цената на горивото у нас В хъб “Балкан” се чака, освен руско и азерско гориво, и американски и египетски втечнен газ

Българите никога няма да надхвърлят 7 млн. души По най-лошия сценарий за 80 г. ще се стопим до 2 млн.

Алесандра Амброзио си почива в съседна Гърция

ЕС отложи до октомври решението за започване на преговори с Албания и Северна Македония

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 юни 2019

Купуваме 50% по-малко нови коли от гърците Германците ни изпреварват осем пъти по автомобили

„Помръкнала е реката” – от Юда до Фауст

Боян Ангелов по време на премиерата

Иносказанието сякаш е фината дреха и горящата плът на поезията – така бих определила поетическата форма, в която се движи притчовата мисъл на поета Боян Ангелов. Новата стихосбирка „Помръкнала е реката” (изд. „Български писател”, 2017) говори с езика на онази многопластова метафорика, която изненадва на всеки ред и събира в припокриващи се семантични полета отговори на отекващи в съзнанието на читателя екзистенциални дилеми. Не просто накъде сме тръгнали в мултикултурния обсебващ свят, а защо изтръгнахме коренчето, защо ни помете мътната кал на омразата, безродството, завистта и предателството? От Юда до Фауст, от Орфей до Левски, от въздигането до принизяването – контрастните емоции преливат и изпълват пространството, претопявайки в модерен дискурс онези философски емблеми на цивилизацията, които сякаш сме забравили.

След представяне на новата книга в Панагюрище преди месец, софийската публика имаше възможност да се срещне с автора и да чуе неговия рецитал в НЧ „Пенчо Славейков” – едно обновено арт пространство в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, а литературният критик Благовеста Касабова очерта важните послания в книгата: „Поезията на Боян Ангелов преди всичко е израз на сакрални емоционални преживявания – очаквания, идващи и пораждащи се от богатия и сложен вътрешен свят, в който хармонично съжителстват и обекти от други светове. Той е не само поет, но и критик, публицист, преподавател. Наскоро участва в създаването и на „Речник на панагюрските говори”, което е знак, че има принос и за езикознанието.”

Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева.

В обговарянето на творбите в „Помръкнала е реката” се включи и проф. Людмила Григорова. Своето стихотворение „Скали от вятър”, което е своеобразен диалог с Боян Ангелов, прочете Георги Драмбозов.

В последвалия свободен разговор не само в ролята си на творец, но и като председател на СБП, Боян Ангелов отговори на многобройни въпроси от публиката и колегите си, включително и на такива, засягащи управлението на Съюза на българските писатели: „Нека правим разлика между писател и писар. Мисля, че днес медиите и интернет са пълни с писари. За един писател не е достатъчно да бъде само талантлив. Дали този писател помага с нещо светът да стане по-добър, дали защитава историята си и България? Това е изключително важно. Аз по никакъв начин не мога да приема, че някакъв си депутатин има право да каже, че 80% от българите са дебили. Това е обида за целия народ.”

Оригиналното художествено оформление на книгата е дело на дизайнерката Емилия Казакова.

 

От новата книга:

Боян Ангелов

ПОМРЪКНАЛА Е РЕКАТА

Помръкнала е реката –

мирише на бъз и сминдух,

помъкнала е телата

на нашия срам отминал…

Нагоре тя е речица,

а по-нагоре – поточе,

отгледано от вълчица

и пуснато да клокочи

под скалнини и хвойни,

през папрати и морени…

И нимфи в тела усойни

го къпят с очи смутени.

Какво го превърна в бурна

стихия неусмирена?

Тя в нашия сън се втурна,

и с нашия страх простена…

Тя къщите ни отнесе

и ги захвърли долу,

където е гробът пресен

на скверната нейна воля…

Къде са ѝ бреговете

на тази жал помътняла,

която и тях помете,

без още да е прозряла,

че житото изрусява

над вечната кал – земята,

която на пепел става…

Помръкнала е реката…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.