Интензивен трафик по магистрала „Струма“ и пътя Е-79 към Гърция

Хиляди любители на народния фолклор се събраха в Жеравна

Загинал и десетки ранени при катастрофа на автобус в Русия

17 мъртви щъркела са открити до електропроводи край бургаско село

Прокуратурата повдигна три обвинения на Мартин Трифонов Може да получи 30 години затвор или доживотен

Нинова: Героите от Илинденско-Преображенското въстание показаха силата на българския национален дух

Румен Петков на Петрова нива: Илинденско-Преображенското въстание е неразделна част от българската история

Доброволци обновяват едно от най-големите български села

Евакуираха 400 пътници при авария на ферибот край Испания

Жан-Клод Юнкер ще се подложи на спешна операция

Полицаи задържаха въоръжен помориец след тричасови преговори Мъжът извадил пистолет при семеен скандал

Съд в САЩ издаде заповед за изземването на иранския танкер в Гибралтар

Клиент застреля келнер в парижки ресторант заради забавена поръчка

„Златният Орфей” тръгва догодина Община Несебър възражда традиционния фестивал на Слънчев бряг

Хутите атакуваха газово находище в Саудитска Арабия

Поне седем са потенциалните кандидати за началник на отбраната

Генерал Попов продължава да си изпълнява задълженията. Бъдещето му обаче е обект на коментари и прогнози, включително с политически отенък.

Правилникът за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили е вратичка за някои от тях

Минават две седмици от съобщението, че началникът на отбраната генерал Константин Попов е подал рапорт за освобождаване от длъжност и военна служба, т.е. за преминаване в запаса. Единственото движение по този въпрос, за което има информация, е обсъждането му в Съвета по отбрана. Незнайно защо?! Интересно е каква позиция могат да заемат в този случай подчинените на генерала – неговите заместници и командирите на Сухопътни войски, ВВС и ВМС. Единствената публична вест от този съвет е, че няма да се бърза с назначаването на нов началник на отбраната.

Както обеща във фейсбук, генерал Попов продължава да си изпълнява задълженията. Бъдещето му обаче е обект на коментари и прогнози, включително с политически оттенък. Какво ще се случи, предстои да видим. А и политиците днес имат много повече грижи, с оглед на правителствената, а защо не и парламентарната криза, за да отдават голямо внимание на оставката на военен №1. Този въпрос е с по-малък интерес за тях. Между другото това е още един показател къде в приоритетите си поставят проблемите в армията. Не се намери дори депутат, който да попита в рамките на парламентарния контрол министъра на отбраната има ли предпоставки в ръководения от него сектор, които да са накарали генерала да вземе такова решение.

Най-вече за медиите и армейската общественост стои въпросът кого правителството ще номинира за следващ началник на отбраната. Възможностите за избор от гледна точка на закона и правилниците съвсем не са малко. Те не опират до един или два. Този кръг бе ограничен до 6-7 длъжности, но днес не е така. На практика предложение може да бъде направено поне за седем висши офицери, а на теория – за още толкова. Разбира се, всяко революционно решение за определено лице, може да доведе до големи сътресения в генералитета. Несериозно е например началникът на отбраната да има подчинени с по-високо военно звание.

Законът за отбраната и Въоръжените сили казва, че условията и редът за преназначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещи се определят в правилника за неговото прилагане. Именно правилникът регламентира, че минималният срок за престояване от военнослужещите на длъжност е една година. На това условие от потенциалните кандидати за началник на отбраната отговарят сегашният зам.-началник на отбраната генерал-лейтенант Пламен Атанасов, който заема длъжността от ноември 2015 г., командващият Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров (от юни 2015 г.), военният представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз вицеадмирал Георги Фиданов (от октомври 2015 г.), командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев (от юни 2014 г.) и командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев (от юни 2015 г.)

Като всеки правилник обаче и този си има изключения. Той е приет през 2010 г., но с правителствени постановления, особено след 2011 г., се правят компромиси и по отношение на назначаването на военнослужещи, за да се преодолее недостигът на кадри. Още на 4 юли 2011 г. Министерският съвет постановява, че „до 31 декември 2016 г. еднократно офицерите от висшия команден състав могат да бъдат назначавани на длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не отговарят на изискването за минимален срок за престояване на длъжност по чл. 42.“ (Чл. 42 от правилника регламентира минималният срок от една година за престояване в длъжност.)

Другият ход е последваща промяна на правилника, която може да удължи посочения срок до края на 2017 г., например. Впрочем промени на правилника от това естество, които някои наричат по целесъобразност, са правени в близките години. Не е случайно, че законодателят е решил това движение на кадрите в армията, включително на висшите, да се решава с подзаконов акт. Той, както е известно, се променя много по-лесно и много по-бързо.

 

За някои срокът е до края на годината

Сред потенциалните номинации е и тази на сегашния зам.-началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, който заема тази длъжност от 15 юли 2016 г. Ако той е кандидатът на тези, които имат право да предлагат, те трябва да побързат и да решат въпроса най-късно до края на тази година. В този смисъл бихме могли да си припомним и за зам.-командира на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция, генерал-майор Димитър Илиев, който заема тази длъжност от 1 април 2016 г.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.