Португалският евродепутат Мария Жуао Родригеш пред „Труд“: На България е нужна национална програма за социални реформи

През ноември 2017 г. държавите членки на ЕС подписаха Европейския стълб за социалните права, с който се ангажираха да предприемат необходимите мерки за въвеждането на нови и по-ефективни гаранции за всички европейски граждани, изградени върху водещи 20 принципа. Превръщането им в конкретни резултати е отговорност на държавите членки и институциите на ЕС. В този контекст в петък в София бе на посещение португалският евродепутат от групата на социалистите и демократите, докладчик на Европарламента за Европейския социален стълб Мария Жуао Родригеш. Посещението й бе част от обиколка в държавите членки за оценка на постигнатото досега. За впечатленията й след срещата в София; за затвърждаването на европейските гаранции за социалните права на гражданите като средство за укрепване на доверието в ЕС; за предстоящите избори за Европейски парламент и в края, разбира се, за Брекзит, вестник „Труд“ разговаря с г-жа Мария Жуао Родригеш.

– Г-жо Родригеш, Европейският стълб за социалните права беше подписан през ноември 2017 г. със сериозни ангажименти от страна на държавите членки. Една година по-късно има ли и какъв напредък е постигнат според Вас на ниво Европейски съюз и държави членки в прилагането на договорените принципи?
– До момента сме успели да заложим принципите на Европейския социален стълб в набор от директиви, които се намират в последния си етап преди одобряването им. Сега се обсъждат под формата на триалог между Европейската комисия, Европарламента и Съвета на ЕС. Всяка една от трите институции ги е одобрила вече и се намираме на финалната права. И се надявам, че ще успеем да се справим преди Европейските избори. Особено що се отнася до директивата за подобряване на условията на труд – изключително важен документ, който утвърждава, че без значение от професията, сферата на труд или местопребиваването всеки работник ще може да разчита на достойни условия по трудов договор и на социална закрила.

– Обяснете по-подробно и за другите директиви, които трябва да бъдат одобрени?
– Втора много важна директива, която е процес на одобряване, е тази за баланса между професионален и личен живот, свързана с подобряване на условията за мъжете и жените да правят избора как да комбинират двата. Отделна директива предвижда създаването на Европейски наблюдаващ орган, който да следи за прилагането на тези нови законодателства на цялата територия на ЕС. Предвиждаме също така и нови финансови инструменти, които да спомогнат за прилагането на Европейския стълб за социалните права. Преди няколко дни одобрихме новия социален фонд, който ще влезе в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (б.р. – бюджета на съюза за периода 2021-2027 г.), заедно с глобализационен фонд и нов Европейски инвестиционен план – всеки един от тези инструменти е важен за осигуряването на финансови ресурси за прилагането на Европейския стълб за социалните права. Работим също така и за интегрирането му в така наречения „Европейски семестър“ – процесът по координиране на икономическите и социалните политики на ЕС – което ще изисква от всяка държава член да докладва на годишна база за напредъка в реформите. Това допълнително ще спомогне за прилагането на Европейския социален стълб навсякъде. Така че със сигурност мога да кажа, че съм оптимист за успеха му. Определено, имаме напредък до момента, но трябва да продължим и завършим процеса.

– И всичко това в рамките на мандата на този Европейски парламент, преди изборите през май?
– Точно така.

– На срещата Ви тук в София имахте възможност да се запознаете с мненията на представители на различни държавни институции, работодателски организации, синдикати и неправителствения сектор. Какви са впечатленията Ви от чутото? Как се приемат принципите на Европейският стълб за социалните права в България?
– България даде голям принос по време на своето председателство на ЕС, постигайки споразумение в Съвета, което беше много положителна стъпка напред. Очакваме да подкрепи и окончателното споразумение в Европейския парламент. Това, което трябва да се направи в краткосрочен план в България, е в следващите месеци да се изготви национална програма за реформи. В обсъждането на която е изключително важно да вземат участие социалните партньори и представители на всички сфери на гражданското общество, за да се гарантира, че с тази програма за реформи България ще започне от следващата година да прилага директивите по Европейския социален стълб, що се отнася до подобряването на условията на труд, достъпа до образование и здравеопазване, и изграждането на устойчива система за социална защита.

– Сигурно се видели, че тук има голям интерес към тези въпроси?
– Да, имахме доста интензивни дебати с представители на всички ключови партньори и смятам, че всички гледат на Европейския социален стълб като на важен компонент и много добра перспектива за бъдещето на ЕС. Съществуват, разбира се, и много тревоги около новите предизвикателства, най-вече що се отнася до необходимостта от ускоряване на икономическата и социалната конвергенция в страната, до ограничаване на изтичането на мозъци и имиграцията, които намаляват капацитета на работната сила в България. Бяха изразени и притеснения относно напредъка в прилагането на постиженията на дигиталната революция. В този контекст имахме много интересен дебат за това как може Европа най-адекватно да реагира на дигиталната революция, за да може едновременно да се възползва от потенциала на съвременните технологични постижения и да избягва рисковете, които идват с тях. Имаме нужда да подготвим хората, които ще загубят работата си заради дигиталната революция, навреме да се насочат към нови професионални хоризонти.

– Дадохте ли някакви други конкретни препоръки за прилагане за постигането на целите, заложени в Европейския социален стълб?
– Смятам че има няколко неща, които могат да се направят на национално и регионално ниво в държавите членки, както и на европейско. На национално ниво, както казах, следваща стъпка сега е изготвянето на адекватна програма за реформи, в която да участват всички ключови партньори в България. И трябва да се проведе сериозна обществена дискусия върху това как да се приложат всички принципи на Европейския социален стълб. На европейско ниво е изключително важно България да е активна в продължаващите преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС, защото е възможно споразумението върху нея да бъде постигнато до края на тази година. И смятам че следващия бюджет на ЕС до 2027 г., трябва да е съсредоточен връху икономическа, социална и териториална кохезия.

– Което ме навежда на следния въпрос: с приближаващите избори за Европейски парламент, съществува ли риск продължаващият възход на крайно-десните и евроскептичните тенденции из целия ЕС, да сложи спирачка след няколко месеца на прилагането и финансирането на тези социални придобивки? Не толкова заради достойнствата им, а колкото на основание, че „идват от Брюксел“ примерно?
– Вярвам, че най-добрият начин да се отговори на възхода на социалния екстремизъм е да демонстрираме, че имаме нужда Европа наистина да защитава гражданите. Защото точно това е доводът, с който излизат тези крайни движения: не ни трябва Европа, да се върнем към националните граници. Но те отправят грешното послание. Как можем да защитим хората днес, изправени пред глобална конкуренция, дигитална революция и т. н. само залагайки на националните си граници? Това е пълна илюзия. Имаме нужда от силна и социална Европа, която да защитава хората.

– Как предлагате да се прокарат по-добре тези идеи за социална Европа сред хората, които не я познават, и вече са се поддали на лозунгите на евроскептиците?
– Както казах: най-добрият начин да се отговори на крайно-десните движения е да се приложи Европейският стълб за социалните права навсякъде. Толкова е просто.

– Да си пожелаем всеки се ангажира към това с Вашия ентусиазъм. И като споменахме за разочарование от Европа и грешни и подвеждащи политически послания, няма как да не засегнем онзи въпрос. Като законодател и европейски политик, какво е мнението Ви за случващото се около сагата Брекзит след отхвърлянето на сделката с ЕС от британския парламент преди дни? Имате ли прогноза, била тя и хипотетична, за вероятна развръзка? Накъде отива според Вас?
– Смятам Брекзит за много плачевна история. Но както казах, ако британските граждани са взели грешното решение, то е основано на илюзията, че една страна няма нужда от размерите и възможностите на Европейския съюз да се справи самостоятелно в глобалния свят. Разбира се, ние сме демократични народи и дори да не сме съгласни с тяхното решение, трябва да го уважаваме. Но както виждаме от последните развития в Обединеното кралство, те изглеждат напълно изгубени. Да, британският парламент отхвърли споразумението, но явно големите политически семейства остават вътрешно дълбоко разделени по въпроса в каква посока искат да продължат сега. И смятам, че сме достигнали до точката, в която Великобритания трябва да реши кой има върховенство в управлението на страната (б.р. – кабинета или парламента) и съответно да даде посоката напред. Аз лично не смятам че така нареченият „твърд Брекзит“ ще се случи защото ще е равносилно на катастрофа за Обединеното кралство.

– Предвид колко малко време остава за маневри до 29 март, колко е реално като възможност едно евентуално удължаване на срока по член 50 от Договора за ЕС за Великобритания, и това ще наложи ли според Вас страната да участва в изборите за Европейски парламент през май?
– Първото нещо, което трябва да уточним, е следното: ако ще има удължаване на срока – с каква цел ще е това удължаване. Възможността това да се направи може да послужи единствено да даде нова посока на Обединеното кралство да разгледа нови възможности за сътрудничество с ЕС. Като например, членство на партньорски начала в Митническия съюз, защо не. Или направо да преразгледа решението си и в крайна сметка да остане член на Европейския съюз. Което, вероятно, ще означава произвеждането на втори референдум във Великобритания.

Нашият гост
Родена на 25 септември 1955 г. в Лисабон, Мария Жуао Родригеш е португалски академик и политик, експерт по европейски въпроси. Професионалното й прозвище е „майката на Лисабонската стратегия”, заради приноса й към формулирането на десетгодишната икономическа програма на ЕС 2000-2010 г. Политическата й кариера започва като министър на заетостта в правителството на премиера на Португалия Антонио Гутериш, настоящия генерален секретар на ООН, между 1995 и 1997 г. От началото на века заема различни ръководни постове в институциите на ЕС, и по специално в осигуряване на прехода на ротационните председателства между държавите членки. Като експерт по политическа икономика на ЕС, е била специален съветник на бившия португалски премиер Гутериш, няколко европейски комисари и бившия председател на Партията на Европейските социалисти (ПЕС) Пол Нируп Расмусен. Избрана е за член на Европейския парламент през 2014 г. от групата на социалистите и демократите, и заседава в Комисията по заетостта и социалните въпроси.

Статията е редактирана на: 21.01.2019 10:39

Вижте коментарите (2)

  • Португалска евродепутатка каза,че на Бългерията ограбена,изостанала и нещастна й е необходима национална,социална програма. Този Европейски стълб в страната ни не се коментира от никого,нито от медиите,нито от НС,нито от Бойковото правителство. Няма го у нас.

  • Тази преди да говори за държави на границите колко били изоставащи и наивни, да погледне Япония и Китай.

    И тази е Сорсоид, както почти всичко що се е добрало до власт.

Този уебсайт използва "бисквитки"