На 14 декември 2018 да почерпят

Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Посетете Лувъра във Велики Преслав Френският посланик ни насърчава да рекламираме историята си

Музеят във Велики Преслав

Част от националния музей на Франция Лувър се пресели у нас – във втората българска столица Велики Преслав.

Уникални шедьоври, родени през IX-XIII век в днешните български, гръцки и турски земи, когато са били част от Византийската империя, са в старопрестолния град вече повече от месец. За това време посетителите-ценители са скочили поне с 10%, похвали се директорът на музея-домакин Пламен Славов.

Наши средновековни уникати реципрочно гостуват в крило Ришельо, зала 505 на Лувъра. Както “Труд” писа, бляскавата ни експозиция бе подредена по повод българското европредседателство и дава достойна представа за Златния век на България. Сред основните експонати в нея са двустранната огърлица, плочки от диадема и ювелирни наушници от Преславското златно съкровище. За откриването й дошъл и френският посланик у нас Ерик Льобедел и бил искрено заинтригуван от находките. Кметът на Велики Преслав докторът по история Александър Горчев не пропуснал да го покани, за да види още от великолепието на старопрестолния град, където е открито съкровището. Преди дни дипломатът и съпругата му Бриджит откликнаха.

Освен изложбата “От Лувъра до Велики Преслав. Изкуството на Византия”, видяха Томбул джамия, Шуменската крепост, Паметник “Създатели на българската държава”, Златната църква… Останаха очаровани от историческите забележителности на Велики Преслав и Шумен, и насърчиха българите да рекламират миналото си. “Не се колебайте да правите реклама, защото французите обожават културния туризъм и културните места в страната, в която са. Правете реклама пред хотелите, където са настанени наши туристи, те са силно заинтересовани”, настоя посланикът.

Ако успеят да посетят музея на втората българска столица до 5 ноември, наши и чужди туристи ще могат да се докоснат до експонатите от Лувъра. Общо 10 предмета, сред които няколко, изработени от злато и клетъчен емайл, също като бижутата от Преславското съкровище. Много впечатляващ е златният медальонът с изображение на Христос Пантократор, датиран от втора половина на Х-ХI век. За него се смята, че е бил част от рамката на икона. Изображението е бюстово с кръстен нимб край главата. Христос благославя с дясната ръка, а в лявата държи евангелие. Образът е върху златен фон, характерен за византийските клетъчни емайли след средата на Х век. Специалисти обясняват, че високото качество на изработка говори, че е излязъл от столичните ателиета на Константинипол.

В същия стил и вероятно дело на изкусни константинополски майстори е и медальон с изображение на Архангел от края на ІХ – начало на Х в. Той е от колекцията на френския политик Виктор Гай (1885-1904 г.), дарена през 1909 г. В дясната ръка Архангелът държи скиптър, в лявата глобус. Изображението е върху фон от изумруденозелен емайл. Медальонът вероятно е красял подвързия за книги от Съкровищницата на базиликата Сан Марко във Венеция.

Ценителите ще видят и плочка от слонова кост, част от триптих с изображение на Христос Пантократор от X в. Тя е от колекция на френския художник и колекционер Пиер Ревоал (1776-1842 г.) и е придобита от Лувъра през 1828 г. Изкусно предадените черти на лицето на Христос във висок релеф и моделировката на пръстите на ръцете свидетелстват за изключително качество на изработката. Плочката вероятно е била в центъра на триптиха – съди се по отворите в ъглите, към които са били закрепени страничните крила. Върху тях пък, най-вероятно са били светци или Богородица и Йоан Кръстител, които заедно с Христос са съставяли композицията Дейсис (Моление). Образът на Христос Пантократор от Лувъра е почти идентичен с други две изображения върху подобни предмети от музеите Фицуилям в Кеймбридж и Ермитажа в Санкт Петербург, обясняват специалисти. Иконографските и стилистични сходства на трите икони говорят, че са изработени от един майстор или в едно ателие във византийската столица.

Две керамични плочки – едната с изображение на паун, другата с розета са произлезли от нелокализирани столични ателиета и са датирани от IХ-Х в. Те най-вероятно са част от украсата на иконостас. Предположението се гради връху сходството на техните декоративните мотиви с орнаментиката на мраморни и варовикови релефи от олтарни прегради, а също и заради близостта на някои елементи с подобни детайли върху керамични икони от Художествения музей по изкуствата Уолтърс и Лувъра. Историци обясняват, че в подкрепа на тази хипотеза са и подобни находки от Велики Преслав – керамични плочки, икони и корнизи.

Сред експонатите от Лувъра има и находка от българските земи – кръст енколпион за съхранение на частици от мощи на светци. Той е с кирилски надпис и е от Кюстендилско, датиран е от края на ХII век. Попаднал в Лувъра най-вероятно като откупка, предполага Славов. На запазената лицева половина на кръста е Христос в цял ръст. От двете му страни са Богородица и Св.Йоан. От вътрешната страна на кръста е врязан надписът: “Мощи на Свети Климент и Свети Георги. Цялата (е) на Свети Георги, а преломлената на Климент”. Сребърни гривни с богата орнаментика допълват експозицията, която се показва на гостите в музейния трезор.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.