Страната ни трябва изключително да се предпазва от небалансирана и едностранчива политика

- След всички катаклизми от миналата година с втората седмица на тази вече като че ли започна да се формира новият световен ред. Доналд Тръмп даде изненадващо интервю в началото на седмицата за европейски вестници, в което направи няколко доста смущаващи изявления. Първото, от които ми направи впечатление, беше, че поздрави англичаните за „правилното решение” за Брекзит, който той единствен бил предсказал, и им обеща да работи за подписване на приоритетно търговско споразумение между Великобритания и САЩ. Това предполага ли и пълно реорганизиране на американските отношения с ЕС, плановете за Трансатлантическото споразумение за търговия?

- Позицията на Тръмп като реакция на излизането на Великобритания от ЕС е съвсем логична. Естествено е точно Великобритания и САЩ да търсят засилване на отношенията помежду си, още повече че те са и традиционно „специални”. Самата Великобритания с напускането на ЕС ще трябва да преразгледа редица договори и споразумения, митнически и търговски, по които е страна, включително и съществуващите със САЩ. Така че това развитие е неизбежно - преразглеждането на отношенията Великобритания - САЩ и САЩ - ЕС ще е част от механизма, който ще се приложи за отделянето на Обединеното кралство.

- Не е ли това изявление и едно рамо в подкрепа на Великобритания в предстоящите преговори за излизане от ЕС. С икономическата тежест на САЩ Лондон ще може да изисква много повече от европейците. Интервюто на Тръмп завари британския външен министър Борис Джонсън на Съвет в Брюксел в понеделник и не се и опитваше да скрие усмивката от лицето си пред камерите.

- Разбира се, че Великобритания е заинтересована за този предстоящ преговорен период от две години да има зад гърба си икономическата и политическа мощ на САЩ. Още повече че през този период основната част от преговорите ще са свързани с преразглеждане на договори, двустранни отношения и споразумения с трети страни, най-вече в сферата на търговията. Отново на дневен ред ще се повдигне въпросът за функционирането на Световната търговска организация. Но да се върна на въпроса - не съм склонен да вярвам в създаването на някакви нови геополитически оси. Процесът по извеждането на Великобритания от ЕС ще е дълъг и мъчителен, но се съмнявам да доведе до кардинална промяна в отношенията между САЩ и ЕС. Още повече че ЕС е съществувал и поддържал отношения със САЩ и преди приемането на Великобритания. Що се отнася до Трансатлантическото споразумение, Тръмп вече беше изразил резерви към него, но досега не е правил директна връзка с Брекзит. При всички случаи ще има преразглеждане на динамиката и съдържанието на това споразумение. Важен член на ЕС напуска формата на споразумението. Някои европейски страни също изразиха резерви към части от това споразумение и дори към цялото. При всички положения ни предстои реорганизиране на световния търговски ред, но предстоящите процеси са прекалено сложни и комплексни, за да можем да прогнозираме отсега къде ще свършат. В крайна сметка може и Великобритания да остане в ЕС. Това е моя много смела прогноза, но напълно в сферата на допустимото.

- Да останем на тази тема. Британският премиер Тереза Мей най-накрая обяви във вторник своите планове за Брекзит - над шест месеца след референдума - и подчерта на няколко пъти, че ще се бори „или за добра сделка за Великобритания, или никаква сделка”, по нейните думи. Няма да приемат агресивно преговорно отношение от страна на ЕС или да бъдат превръщани в пример за назидание за други държави членки, на които може да им хрумне да поискат отделяне.

- Трябва да признаем, че някои европейски лидери, включително председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, малко прекалиха в острите реакции след британския референдум. Даже започнаха да се държат едва ли не като ментори на Великобритания. С изказвания как ще си връщат, ще ги наказват. Първо, това не е възможно и малко си надхвърлиха ръста. И второ, не е адекватна реакция. Никой няма интерес Великобритания да се затвори на острова си и да се превърне в аутсайдер на европейските процеси. Най-малкото от гледна точка на сигурността и военното сътрудничество. Великобритания има и сериозни ангажименти по линия на НАТО.

- Мей натърти по време на изявлението си, че особено внимание ще бъде обърнато по време на преговорите за излизане за гарантирането на правата на европейските граждани, които вече пребивават законно във Великобритания, и реципрочно на тези на британците, живеещи в страните от ЕС. Това със сигурност ще е един от лостовете за натиск на Лондон в алъш-вериша с Брюксел. Кой и как трябва да се защитават правата на нашите граждани, работници и студенти, във Великобритания?

- Движението на работна ръка ще е силна карта в тестето на Великобритания, несъмнено. Естествено е, ако Лондон иска да излезе от ЕС и да запази привилегировани отношения със съюза от гледна точка на търговския обмен, на митническата политика, енергетиката и други области, британците също ще трябва да предложат облекчения за гражданите на държавите членки. С гарантиране на социалните им права, примерно.

- Британският премиер го формулира като да не искат да имат нищо общо повече с правилата на единния пазар и четирите свободи на движение, но ще се борят за максимален достъп до него „на реципрочен принцип”.

- Да, същото с други думи. Дали ще се търси модел подобен на асоциирането или специално стратегическо търговско партньорство като това между ЕС и Канада, все още не е ясно. Проблемът с нашите граждани във Великобритания идва от това, че докато в другите държави членки, във външните министерства и други държавни ведомства имат сформирани отдавна специални екипи, които планират възможните варианти и реакции по време на преговорите с Великобритания какви позиции ще се отстояват, у нас няма нито една постъпка, направена по този въпрос.

- Интелектуалният капацитет на държавната администрация явно е ангажиран с подготовката на българското председателство на ЕС догодина. Вече имаме лого …

- Преговорите за излизането на Великобритания ще съвпаднат доста сериозно с председателството. Но ще продължат и преди, и след. Председателството си е председателство и ние трябва да се представим достойно. Но не трябва в преговорите с Великобритания да се държим по начина, по който обикновено постъпваме. Защитата на общите интереси на ЕС да отива пред защитата на националните интереси на България. Защото никой не може да ме убеди, че България няма индивидуални специфични интереси в отношенията си с Великобритания, които ще бъдат засегнати по един или друг начин от Брекзит. Всички други държави членки имат и ще си ги защитават. Нашата неподготвеност по тези въпроси пак ще ни постави в ситуацията „каквото кажат началниците”. Трябва да се изготви анализ, да се формират преговорни позиции.

- Като перспективи в каква посока ще се движат международните отношения според вас и къде стоим ние?

- Според мен отношенията се ориентират в духа на реалната политика. И лично приветствам информациите, че Доналд Тръмп търси помощта на бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър за съветник по външната политика. Защото реалната политика означава да предвиждаш всяко свое действие, какво противодействие предизвиква в ходове напред, във всички посоки, за да не излизат нещата от контрол. Надявам се, че международната картина ще тръгне към успокояване. Това, разбира се, ще стане с действия, а не с революционни изказвания и екзотични идеи. В тези променливи времена България трябва да стои по нов начин. С новата годна, новия президент и бъдещото ново правителство. Отношенията с нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО трябва да бъдат укрепвани и разбира се, не подлежат на преразглеждане. Но в тези отношения нашите позиции не може да са статични и съзерцателни, нито трябва да бъдат пригласящи или верноподанически. България трябва активно да защитава специфичните си интереси, да предизвиква дебат и да търси решения по въпроси от общ интерес, като същевременно действията ни в двете организации трябва да укрепват и нашите позиции - на Балканите, в Черноморския регион, в диалога с Русия, за укрепване на националната сигурност. Външната политика на България не започва и не завършва в Брюксел. Има и други направления, в които може и трябва да се развива. Да се работи за заздравяване на връзките с големи търговски сили като Индия, Китай и по-малки държави от Каспийски регион, Централна Азия. В лицето на висшите си представители през новата година България трябва изключително да се предпазва от небалансирана и едностранчива политика. От лековати и необмислени позиции. От недружелюбни изявления и действия по адрес на други страни. Трябва да се демонстрира трезв анализ и преценка на явленията. Да има работещи механизми за бърза реакция на събитията в сложната международна обстановка. Защото на света в момента действа с пълна сила основният движещ закон на реалната политика, защитата и борбата на интереси. А негов основен похват е този на изпреварващите действия. Което е основната грешка в последните години във външната политика на България. Че се оставихме да ни убедят, че важни са не интересите, а ценностите. Това не само не отговаря на реалността около нас, но и ни лишава от всякаква визия. Ако не осмислим специфичните условия и не се възползваме от преимуществата, които все още имаме, рискуваме да бъдем удавени от водовъртежа на събитията.

Нашият гост

Посланик Георги Димитров е дипломат от кариерата. Завършва международни отношения в Москва през 1983 г. В периода 2002-2005 година е секретар по международната политика на президента Георги Първанов. От 2005 до 2010 г. е посланик в Белград. Бил е постоянен секретар на МВнР. Сега е външнополитически съветник и член на ръководството на ПП АБВ.