Посланик Георги Димитров пред „Труд”: Интеграцията на Западните Балкани ще е добър акцент за българското председателство

Смисълът на едно председателството на ЕС не е да се самоизтъкваме и да покажем колко добри домакини сме. А да покажем че можем ефективно да осигуряваме функционирането на тази организация, според правилата, които тя си е създала.

На фона на интензивната европейска совалка в Париж и Берлин на премиера Бойко Борисов и с приближаването на българското председателство на ЕС, разговаряме с бившия посланик и дългогодишен дипломат Георги Димитров. Доколко правилно разбираме смисъла и значението на събитията, какво е бъдещето на Европейския съюз и на света.

– Г-н Димитров, каква символика виждате в срещите на най-високо равнище, които проведе министър-председателят Бойко Борисов по време на обиколката си във Франция и Германия? За някакъв нов тласък в отношенията ли говорим, или просто рутинно държавно посещение, около което се вдига повече шум?

– И от двете страни може да се погледне. На първо място, след изборите премиерът Борисов, макар и да не е непознат в Европа, е съвсем нормално да се срещне с европейските ни партньори. Да ги запознае с политическата ситуация в страната, с програмните цели на новото правителство, какви задачи и приоритети си поставя. И от своя страна да чуе как се развиват политическите процеси в съответните европейски държави и ЕС като цяло, на който Франция и Германия са двигател. Подобно държавно посещение е съвсем нормално, дори очаквах да са случи по-рано. Да, може да се каже че е рутинно държавно посещение. В крайна сметка сме от десет години равноправен член на ЕС. Ако питате мен, ръководителите на европейските страни трябва да се виждат и да обменят мисли всяка седмица. На едно или друго място. И тук искам да обърна внимание на, да го кажем, другата страна на медала. Прекалено много очаквания хвърляме понякога в подобни визити. И търсим някакъв много дълбок смисъл. Не казвам, че смисъл няма, но нищо фундаментално не се е случило. Както казах, европейските лидери трябва много по-често да се срещат и да общуват помежду си. Ако искаме да се движим към един Европейски съюз, в които взаимодействията между отделните национални институции на всички нива се случва всекидневно, по съвсем рутинен начин. Важно е да се обърне внимание на и на факта, че обществеността трябва да е по-подготвена, и много по-качествено информирана, за подобни визити, а не да се налага анализи и коментари да се правят на базата на догадки, предположения и прессъобщения.

– С приближаващото зад завоя председателство на ЕС, създават ли впечатление българските власти да схващат правилно отговорностите свързани с това символично звание?

– Темата за председателството несъмнено е фигурирала в разговорите на премиера Борисов с лидерите на Германия и Франция, най-малкото в контекста на това как възнамерява България да го проведе, и какво очакваме от нашите европейски партньори. Но, за да отговоря на въпроса ви – смятам, че у нас е възприета грешната гледна точка на българското председателство на ЕС да се гледа и да се представя от всякъде като някакво изключително събитие. Изключително е дотолкова, доколкото се случва за първи път на България. Иначе говорим за символичното оглавяване на организация, която действа функционално от десетилетия. Няма нищо драматично, за да го натоварваме толкова като тема, както го правим в момента в обществения дебат. Защото по този начин пренебрегваме истинската му същност. Смисълът на едно председателството на ЕС не е да се самоизтъкваме и да покажем колко добри домакини сме. А да покажем че можем ефективно да осигуряваме функционирането на тази организация, според правилата, които тя си е създала. Т.е. не трябва да натоварваме председателството с очаквания, че с него България ще се превърне в някаква европейска свръх-сила, но по никакъв начин не трябва и да го омаловажаваме. Иначе, единственият възможен гаф който може да се случи е някаква организационна „издънка”, който се съмнявам, че от ЕС ще си позволят да ни позволят.

– Последното е доста относително. Малта, действащият председател на ЕС, успя да се докара до предсрочни избори още преди края на шестмесечния мандат, заради сериозни обвинения в корупция и злоупотреба с положение от страна на членове на правителството и близкото обкръжение на премиера Джоузеф Мускат. Всичко това в контекста на председателството.

– Вътрешнополитически последствия винаги има някакви. Ако си спомняте Словакия изнесе цялото си председателство на ЕС със служебно правителство. И честно казано на никого не му направи особено впечатление.

– Трябва ли България да е заложила някакви национални приоритети за председателството на ЕС, както се надигат гласове и какви трябва да са? Отделно от ремонта на сградата на НДК в София и ремонта на района около сградата на НДК в София, които са видимо основните грижи на управляващите в момента.

– Разбира се, че е важно България да има приоритетни теми, които да иска да са предмет на разговор в ЕС. Но нека сме наясно, че не говорим за „приоритети на ЕС”, които да задаваме ние, защото сме председатели. Това е пълно неразбиране на функционирането на съюза. Националните приоритети в рамките на тази организация се утвърждават в процес на дълги години и за защитаването им има конкретни механизми. Затова трябва да говорим не за „приоритети”, а за „акценти” на българското председателство на ЕС. Които дори и така трябва да са договорени предварително с партньорите, да са сондирани техните нагласи и мнения по съответните въпроси, които искаме да се разглеждат приоритетно. И да имаме необходимата подкрепа от тях, за да ги прокараме. Разбирането, че понеже сме председатели на ЕС, видите ли веднага ще ни приемат в Шенгенската зона, е просто несериозно и откровено непознаване на материята. Приоритетите на Европейския съюз, са си приоритети на ЕС и се формират на различни нива в продължение на години. Конкретните политики – също. На кое ще се даде акцент зависи от нашата активност. Трябва да имаме две-три теми от сега до началото на председателството, които вече сме формулирали за себе си и сме договорили не само в рамките на „тройката” (б.р. страните, от които поемаме и предаваме „щафетата” – Естония и Австрия), но и в рамките на целия ЕС. Да сме получили разбиране по тези конкретни теми, които сме решили да придвижваме в приоритетен порядък, така да го кажем

– Какъв акцент смятате, че ще е най-удачно да се даде на българското председателство на ЕС, така че да послужи, да го кажем, и за интересите на страната и тези на съюза?

Според темата в наш интерес, която натрупва най-много критична маса, макар и доста късно и непоследователно, е въпросът за интеграцията за Западните Балкани. Което безспорно е в непосредствен интерес на самата България и от национална гледна точка, не само от тази на общността. Трябва да се използва тази инерция, за да можем по подходящ начин да го „вмъкнем” към председателството. България има интерес от разширяването на ЕС към Западните Балкани. Защо да не се възползваме от идеите в т. нар. „Бяла книга” на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, да бъдат включени на ранен етап страните от региона, които са вече кандидати. Включването ни в подобен дебат може да кулминира в една среща на върха за Западните Балкани, която можем да домакинстваме по време на нашето председателство. Колкото и да е странно подобно предложение вече е направила министър-председателят на Великобритания Тереза Мей.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете