Вътрешнополитическите кризи у съседни на България страни по дефиниция са риск за националната сигурност на държавата с всички произтичащи от тях обстоятелства. Само за последните 20+ години войните за разпадане на съседна Югославия ни доведоха ембаргото и едрите момци с дребните ценности, които отдавна управляват републиката на всяко едно ниво; последствията от икономическата и финансова криза в Гърция продължават да се носят на талази в една или друга посока през южната ни граница. Турция се превърна едновременно в лагер за временно настаняване на бежанци и преден фронт на миграционните потоци към ЕС. А от няколко дни и най-рисков фактор за сигурността на Европа. Съвсем сериозно! Искрено се надявам поне дотук да сме на едно мнение.

Може да прозвучи странно за незапознатите, но в бурните морета на международните отношения през второто десетилетие на новия век, макар и западаща по всички обясними причини, българската дипломатическа служба е фактически последният апарат с над столетни традиции, който още умее (къде професионално, къде наизуст) да брани националните интереси с достойнство. Леви срещу десни; изток срещу запад; север срещу юг; Русия срещу Запада. Тихият фронт на българската външна политика работи за интересите на държава, която в много отношения се преражда перманентно в по-слабата си версия на всеки две до четири години.

Който и от управляващите през годините на демокрацията политици - президенти, премиери и министри - да си е приписвал заслуги за постижения като членството на България в НАТО, в ЕС, председателствата на ОССЕ, ЮНЕСКО - всичко това е резултат от маневрите, на които все още са били способни за времето си българските дипломати (и други експертни служители на държавната администрация), когато държавата им се е превръщала в евтин медиен цирк за продажните нужди на конкретните управляващи.

Това важи с пълна сила в хаотичния свят на съвременните информационни технологии, където пресяването на данни от медийните потоци с оглед защита на националните интереси е от фундаментално значение. Поне за държавите, които смятат себе си за суверенни и не страдат от липсата на адекватни за нуждите на оцеляването на нацията кадри. Което явно не отговаря на мащаба на мисълта на политически оказионер като г-н Георги Кадиев, който роптаеше преди дни в социалните мрежи срещу ненавременните реакции на Министерството на външните работи на България и в частност посолството ни в Анкара в разпространяването на информация за случващото се в съседна Турция.

За автора на този коментар няма никакви съмнения, че думите на г-н Кадиев не целят нещо повече от изтъкване на съществуването му като полусуверенен политически субект върху почва, върху която интелектуално способните намаляват с дни. Защото другото граничи с немислимо дебелоочие - за човек, който претендира за способността да управлява най-малко столицата на републиката. А и какво го провокира!? Неспиращите изявления на посланика на Турция у нас последните дни!?

За нуждите на г-н Кадиев ще споменем, че мълчанието на българския посланик в Анкара Надежда Нейнски пред „социалните мрежи“ е всичко, което се очаква от дипломатическия представител на една суверенна съседна държава, която има стратегически интереси в отношенията си и проявява сдържаност към политическите бюлетини от конкретните „комшии“. Посланикът не е рупор, за да запълва мястото на необразовани репортери или още по-неуместни политици - той/тя брани позицията на неутралитет на България към случващото се в Турция. Особено когато нашият представител в Анкара е цялостно подчинен на национална доктрина, правилник (или каквото там имаме официално или не) за отношенията ни със стратегическите ни съседи. Пък и предвид усилията, които положи „новата власт“ на ГЕРБ, за да намери кандидат за поста на български посланик в Анкара преди година и малко - и успя накрая, в лицето на бившия външен министър г-жа Нейнски. За добро или за лошо, явно са намерили повече „мъж“ от всички, които коментират свършеното от нея.

САЩ блокираха информацията от Турция за часове

В нощта на метежа медиите в САЩ пренебрегваха с часове информациите от южната ни съседка в името на общото спокойствие - с десетки бойни летателни апарати, стотици единици бронирана техника и хиляди американски военнослужещи на терен, командата е била „свалете оръжията“ и „блокирайте поделенията“. Поне до изясняване на събитията. Което продължи с часове, докато медиите им не искаха да се ангажират с прогнози за случващото се. Най-малкото в името на общите интереси.