Старозагорци ще посрещнат тържествено Благодатния огън от Ейрусалим

Масло от кило марихуана по 1500 лв. спринцовката продавала разбитата наркогрупа от Варна

По-високи наказания за разрушители на дюни По-сурови мерки и за нападателите над медици, пробационни служители и по хулигански подбуди

Дневен център подреди великденска изложба базар в Монтана

Двама мъже са задържани за производство на наркотици в Плевенско и Врачанско

Илияна Йотова разговаря с чуждестранни студенти от български произход в Пловдив

Дават на съд бабаит, убил мъж на улица във Вършец

Прокурори отчитат скок на актовете за данъчни престъпления и наркотици

13 задържани за разпространение на дрога при спецакция във Варна

Прокуратурата: Материалите за Бенчо Бенчев се превеждат Очаква се до края на май разследването да приключи с прецизирани обвинения

Лавров: САЩ се намесват по безцеремонен начин в проекта за „Северен поток 2“

Две общини във Варненско са увеличили населението си

Братя Пантелееви – магьосници в класиката

Забравен багаж спря метрото до „Летище София“, спецекипи го проверяват

Осъдиха мъж, заплашвал полицаи пред участъка им С условна присъда и плащане на обезщетения е наказан нарушителят

Посланик Петър Воденски пред „Труд“: Икономическата ситуация в Турция повлия най-много на резултатите

България отговори много добре на всички нива на скандала с изявлението на Чавушоглу

В Турция в неделя се произведоха местни избори, които според не малко наблюдатели бяха своеобразен тест за популярността на президента Реджеп Тайп Ердоган и водените от него политики, на фона на все се заплитащи се вътрешно и външополитическа ситуации. Страната преживява икономически застой и нарастваща инфлация и е все по-въвлечена в конфликта в Сирия, откъдето се опитва да извлече както геополитически дивиденти, така и да се наложи като сериозен регионален играч, в един все по-несигурен нов баланс на силите в Близкия Изток, а и по света въобще. Как резултатите от местния вот в Турция отразяват нагласите на населението към политиките на президента Ердоган и икономическата ситуация в страната; какво бъдеще очаква Сирия с толкова различни интереси преплетени там и иде ли подялба на страната; доколко достойни и дипломатични бяха изказванията на турския външен министър Мевлут Чавушоглу по повод закона за вероизповеданията в България – по тези и други въпроси потърсихме мнението на г-н Петър Воденски, кариерен дипломат и бивш посланик на България в Турция

– Г-н Воденски, как тълкувате Вие резултатите от произведените в неделя в Турция местни избори и какво означават те за управлението на президента Ердоган?
– Първо нека кажем че има много съществена разлика в Турция дали изборите са парламентарни, за местни органи на властта или за президент. Ако гледаме в проценти, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган, в сравнение с резултатите, които той постигна на президентските избори, има даже увеличение. Сега имат около 44,5 %, а преди година са били на 42,5 %.

– Говореше се, че на тези избори трябва да се гледа като на тест за популярността на Ердоган и водените от него вътрешни политики в страната?
– Както казах, има разлика между парламентарни или президентски избори и такива за местни органи на властта. В процентно съотношение Ердоган сега взема повече отколкото преди година. Народно-републиканската партия (НРП) също взема малко повече, отколкото тогава. Идентичен резултат с преди година има „Добрата партия“ на Мерал Акшенер. Големите губещи в случая са кюрдите, които получават на половина това, което са имали на президентските избори. Обяснението за това е, че тези, които са по-националистично настроени гласуват за Демократичната партия на народите, докато тези, които са по-религиозно настроени, при избори за местни органи на властта, обикновено гласуват за Партията на справедливостта и развитието. Оттам и според мен идва по-големият процент, който партията на Ердоган сумарно получава сега. Драмата още предварително беше кой ще вземе големите градове – Истан­бул, Анкара и Измир. В последния няма изненади – там изборите бяха убедително спечелени от опозицията от Народно-републиканската партия, която от години държи този град. В Анкара също кандидатът на НРП с неоспорима преднина печели кметското място. В последния момент стана ясно че и Истанбул, където разликата между двамата основни опоненти беше в десети от процента, вече клони уверено в полза на опозицията. Което за Ердоган не е много приятно. Защото се оказа че в големите градове и по Средиземноморското крайбрежие на страната печели опозицията в лицето на Народно-републиканската партия. Докато той самият печели по-убедително във вътрешността на страната, с изключение на Анкара, разбира се. Което ясно казва също така, че там където е съсредоточен бизнесът, експортната продукция, хората са явно повече против политиките, водени от Ердоган.

– Естествена обществена реакция, биха казали някои
– Да, обясненията са в икономическите показатели. Икономиката на Турция още преди година-две започна да се забавя и да се следват неблагоприятни тенденции, които се задълбочиха допълнително вследствие на американските санкции, които президентът Доналд Тръмп наложи. Понастоящем само инфлацията от началото на годината е 20 %. Турската лира загуби 40 % от стойността си. Продължаващ спад на икономическия ръст; 3 500 000 души са без работа. Всичко това естествено води до нагнетяване на социалното напрежение и до отдръпване от управляващата партия, която гражданите обвиняват за неволите си. Въпреки че по време на предизборната кампания президентът Ердоган се опитваше да убеди избирателите, че всичко това е дело на Западните сили, които с в заговор срещу Турция. Докато става въпрос за следствие от политиките на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Ердоган проведе една много агресивна предизборна кампания, в която обвиняваше опозицията в какво ли не, включително и тероризъм. Което принуди политическите му опоненти да му потърсят публично сметка за тези обвинения, на основание, че Ердоган и неговата партия управляват страната вече второ десетилетие и в крайна сметка поне в това направление турският президент се съгласи да смекчи тона. Но продължи да плаши с едва ли не апокалипсис, ако не се гласува за неговата ПСР. Медиите, които Ердоган взе под свой контрол, отразяваха предимно кампанията на управляващите, даваща в пъти по-малко време на опозицията. Но въпреки това турският президент не успя да постигне своята мечта да спечели кметските места и в трите големи града на Турция.

– В последните предизборни митинги с агресивна реторика, президентът Ердоган обяви, че една от първите неща, с които ще се захване след изборите ще е кризата в Сирия, която той ще разреши веднъж завинаги. Какво очаквате да се случи в това направление?
– Ердоган се обърна към Сирия с реториката и действията си, главно за да спечели вътрешнополитически дивиденти. Защото знаем, че в Сирия той не е единственият играч. Трябва да му признаем, че успя да се превърне в основен играч, но не е единственият. Там има огромно значение какви ще са намеренията на САЩ, на Русия и на Иран. И както виждаме без да съгласува своите действия с тях, той (Ердоган) не може да предприеме нищо сериозно. Както се видя наскоро, вече го призовават да се изтегли и от Африн, докато неговите планове са да продължи на Изток по река Ефрат. За Ердоган също така е много важно да успее да се пребори за изграждането на буферен кордон с до 20-30 километра дълбочина по границата между Турция и Сирия, от сирийска страна, където да няма кюрдски сили. Той иска също така този кордон да е под негов контрол – което вероятно едва ли ще му бъде разрешено. Не и ако само той упражнява контрол. Но за Ердоган остава въпрос от жизненоважно значение да няма въоръжено кюрдско присъствие в непосредствена близост до границата му. Защото много лесно може да се прехвърли на негова територия, което за него е изключително опасно.

– Като говорим за баланса на силите в Сирия, как се отразява решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да признае Голанските възвишения за израелска територия?
– Решението на Тръмп за Голанските възвишения не беше свързано по някакъв начин с Турция, колкото със самата Сирия. Според мен Тръмп дава ясен сигнал че Сирия в крайна сметка, в резултат на всички маневри от последните години, ще бъде разчленена. И това е един от показателите. Че Голанските възвишения бяха дарени на Израел в разрез с абсолютно всякакви международно-правни норми. Но вече от години наблюдаваме до каква степен все повече и повече започва да не се зачита международното право и реалността, установена след Втората световна война с устава на ООН, да не се спазва. И все повече отиваме към нов международен ред, с все още неопределени параметри, което от своя страна, за съжаление, поражда нестабилност по целия свят.

– При хипотетична бъдеща подялба на Сирия, ще може ли Ердоган да си гарантира този санитарен кордон по границата, за който говорихте по-рано?
– Ще трябва да се бори със зъби и нокти срещу интересите на Съединените щати, Русия и Иран и да търси своето място под слънцето в Сирия.

– В контекста на неясния нов международен ред, към който върви светът, Турция се озова в скандал около покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, заради които САЩ заплашиха да не доставят модерните изтребители Ф-35, които Анкара вече е договорила, от съображения за сигурност на оръжейните системи. Може ли да се отрази този скандал на позицията на Турция в регионален план и отношенията й със съюзниците в НАТО и Русия?
– От четири години, ако не и малко повече, Съединените щати се отдръпват от Турция – в смисъла не гледат на Анкара като на този свой съюзник, който имаха допреди 25-30 години. И това се видя по отношение на действията на САЩ в Ирак и впоследствие в Сирия. И неслучайно Турция избра да купи модерни зенитно-ракетни комплекси от Русия, а не от някой друг. Ердоган потвърди, че се е опитал да закупи подобни технологии и от САЩ и Европа, но не е получил положителен отговор и затова се е обърнал към Русия, за да покаже че има алтернатива. В резултат на това пък САЩ заявиха, че ще предприемат действия в Конгреса, за да блокират доставката на вече договорените бройки изтребители Ф-35.

– В техническото разработване на който Турция е официален партньор.
– Точно така и вече беше изпратила летци, които да се обучават в пилотирането на този тип самолети. Предстои да видим. Аз лично не съм оптимист, че Турция в крайна сметка ще се сдобие с тези самолети, но тази сделка все още не е напълно провалена.

– За разлика от тази с Русия за покупката и доставката на С-400, за която миналата седмица турският външен министър Мевлут Чавушоглу, след среща с руския си колега Сергей Лавров, каза че е напълно финализирана.
-Не само Чавушоглу, но и лично Ердоган каза че това е сделка, която вече е завършена, не подлежи на преразглеждане и Русия е готова да започне доставките.

– Да се върнем и на нашите отношения с Турция. Голям скандал избухна миналата седмица около изказванията на турския първи дипломат Мевлут Чавушоглу за приетия в България закон за вероизповеданията и намесата на Анкара в конкретни текстове. Като бивш български посланик там как тълкувате Вие развитието на тази ситуация?
– Дали е имало или не турска намеса, не мога да кажа – нямам такава информация. Чавушоглу твърди, че е говорил с България. Министърът на външните работи г-жа Захариева казва, че разговаряла с него и на изразените му тревоги, че законът е насочен срещу мюсюлманското вероизповедание тя съвсем дипломатично му е разяснила, че текстовете не са насочени срещу една или друга религия, а са в интерес на всички вероизповедания в България. Между дипломати е прието да се водят подобни разговори – казвам го и от личен опит. И това е най-дипломатичното, което може да се каже в един такъв конфиденциален разговор, какъвто е телефонен разговор между двама външни министри. Не би било дипломатично министърът на външните работи на България да каже на турския си колега: „това не е Ваша работа“. Дипломатите не разговарят така.

– Чавушоглу в случая казва направо „бяхме принудени да се намесим и се наложи България да внесе промени“ в закона.
– Това е много нахално изказване от негова страна. Първо, не бива да се изнася конфиденциален разговор навън и по такъв начин да се тълкува това, което неговия колега външният министър на България му е казала. Второ, самият факт, че въобще изнася този факт пред публика, говори много лошо за него и като дипломат, и като политик.

– А казва ли нещо определено за отношението на Турция към България?
– Това „отношение“, както казвате е същото, както към България, така и към Гърция или към Кипър. По-скоро обяснението отново е свързано с вътрешната политика на Турция и как гласуват нашите сънародници там – видяхме резултати в големите градове на страната, в които има и забележимо присъствие на български турци. Които от десетилетия гласуват за Народно-републиканската партия. С това и си обяснявам защо цялото това изказване на Чавушоглу е направено в Къркларели, където също има българска общност, и където са направени тези нескопосани изказвания. Това разбира се обяснява, но не извинява постъпката. Тук е важно да отбележа, че от гледна точка на дипломацията България отговори много добре на всички нива на този скандал – и управляващата коалиция и опозицията. Друг е въпросът как се отговаря на подобни провокации извън дипломацията. Когато говорим че Дианетът финансира мюсюлмански програми и проекти, нашите служби доставят ли необходимата информация на българските ръководители, които вземат съответни решения; следи ли въобще ДАНС този въпрос? От гледна точка на намеса във вътрешните работи на страната, прокуратурата и ДАНС следят примерно ръководител на една про-турска партия, за която в България се смята че се ръководи от Анкара? И онзи ден направи изявление, че иска да се признае в Конституцията на България турско малцинство. А си спомняме навремето когато се пишеше тази конституция, колко дебати имаше за да се спре на текстовете, които са вътре сега. Накратко, реакцията на споменатите изказвания на един чужд външен министър трябва да е не само в областта на дипломацията, но и в другите области на обществения живот и чрез съответните структури.

Нашият гост

Посланик Петър Воденски е български дипломат от кариерата. Роден е през 1951 г. Бил е генерален консул и посланик на страната ни в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността началник на кабинета на министъра на външните работи. През 2013 г. издава автобиографичната си книга “А иначе дипломацията е сериозен занаят”. Понастоящем е член на Стратегическия съвет към президента на република България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. И този симпатизант на Едоган бил наш дипломат? Цял свят говори и пише за провала на Ердоган при местните избори, а той го изкарва победител. Срам и позор! Ердоган получи звучна плесница. И слава Богу!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.