„Последна риза” – кръгове на любовта

Излезе най-новата стихосбирка на поета Боян Ангелов

През последните десетина години поетът Боян Ангелов наложи своя авторски почерк в поезията ни – той е видимо разпознаваем – чрез меката си вдълбочена лиричност, диалогичната равнопоставеност между лирическите персонажи, както и чрез свободните връзки вътре в тялото на творбата, които извеждат важното ниво на подтекста.

4_b_angelov_korНай-новата стихосбирка „Последна риза” (изд. „Захарий Стоянов”, 2018) уплътнява това впечатление у публиката и литературните изследователи. Томчето беше представено пред близо 100 почитатели на Боян Ангелов в НЧ „Пенчо П. Славейков – 1921” в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, която не сдържа вълнението си и призна: „Тази книга ще ви разплаче...”. За тематичните и идейни послания на автора говори литературният изследовател Благовеста Касабова: „Боян Ангелов зарежда стиха с напрежение, идейна енергия и символика, с вътрешно тържество, което идва от родолюбието му, от вярата в силата на родовите корени... Изящният му рисунък и емоционалната развълнуваност са белег на своеобразен художествен анализ, на усещането му за всемирната цялост на изкуството”.

В премиерата се включи и поетът-преводач Виктор Мелник (Украйна), който прочете стихотворението „Китара” от Боян Ангелов, преведено от него на украински език. Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева

Какви са кръговете на любовта, в които попада Боян Ангелов? В чисто лирическите фрески разпознаваме личния и творчески катарзис, изживян чрез невъзможната любов или природният колорит в живото му, почти човешко лице („Сенки”, „Природа”, „Тръпчинки”, „Близост”). В тези творби блясват кристални афоризми, които биха били достойни за най-представителната антология на българската поезия. Ето някои от тях:

„Без кумири се живее по-добре, защото остават поетите.”

„Любовта е хоризонт без бряг и съпротивителни следи следват неизбежната извивка на страстта, преди да стане прах.”

„Макар че безброй илюзии гоня, знам – само смъртта ще остане до мене.”

В поезията на Боян Ангелов грее чистота, тук няма естетическо двуличие, нито поза на социално или етническо превъзходство. Не съществува фалшът на изкуственото морализиране или еквилибристиката на постмодерното маскиране, което всъщност прикрива личността на автора. Затова читателите на Боян Ангелов все повече ще се доверяват на неговия кръг от поетически истини, почерпени от живота.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура