Висшият разум ни е дал и болестите, и лечението за тях, но се пазете от самозванци

„С всичко се прави търговия, но със здравето и надеждите на хората, под какъвто и предлог, не бива. Съществуват билкови смеси и етерични масла, които в комбинация може да забавят развитието и на туморите, да се удължи животът на човека с години, но и това е различно при всеки. Най ме е страх от разни самозвани лечители, които лъжат хората, взимат им парите и увреждат здравето им”. Това споделя билкарят Георги Андонов от Омуртаг. Знаят го в цялата търговищка околия, съседните области, а и далечни краища на страната. Лекувал от над 30 години, а от 2000 година е член на Съюза на билкарите. Като него в страната имало 200 човека, но активно работели към 40-50. Дейността им се следяла и тези, които си позволявали да превърнат знанията и способностите си в средство за търговия, или нанасяли вреди на болните, получавали червен картон, казва фитотерапевтът.

70-годишният познавач на целебните свойства на растенията може да бъде намерен близо до автогарата в град Омуртаг, Търговищко. Знаят го всички. Търсят го млади и стари, християни и мюсюлмани. Едни идвали, след като обиколили всякакви знахари. Други търсели помощ, отчаяни от твърденията, че заболяването им е нелечимо.

„Висшият разум е дал болестите ни, но и лековете за тях. Имаме над 3600 вида билки. Фармацията ползва към 600, а народната медицина около 150-180. Аз работя със стотина и мога да помогна сполучливо за 22-23 заболявания. Природата ни е дала голямо богатство. Газим го, мачкаме  го,  берем букети от него за любимата, вием венци за гроба на покойника, а всички тези неща лекуват”, казва билкарят. Дава за пример кестените, които подритваме по тротоарите. Те са безценни при ревматични болести, разширени вени и други. На няколко пъти диктува рецепти, но при уточнението, че не се знае кой какво ще забърка и какво ще  последва, се отказва.

Билкарят е категоричен, че не бива да се допуска противопоставяне между официалната и алтернативната медицина, а те трябва да вървят заедно в помощ на хората. Признава, че и лекари са търсили съвет за някой свой проблем, установили, че народните традиции в медицината са създали свои чудодейни лекове. С билки например можело да се подобри, а в някои случаи дори да се излекува, псориазис, казва бай Георги. Той самият е открил такъв мехлем, както и билкови системи за лечение на още няколко сериозни заболявания. Казва, че успешно се справял с гангренни рани, които иначе може да доведат до ампутация на крайник. Сред другите, които лекувал по свои рецепти, били: ревматоиден артрит, шипове, хемороиди, родилно петно. С колежка имали успех дори в няколко случая на безплодие. При много от болестите се налагало продължително, упорито външно и вътрешно лечение и било важно човекът да вярва и да спазва указанията.

В битието си той е работил в селскостопанската авиация, бил миньор, сервитьор, животновъд със собствена ферма, но през всички години още от юноша е запален по опознаване на билките и техните лечебни свойства.

Всичко започнало още когато бил малко момче. В родното му село Пиринец, в община Антоново, живеели няколко възрастни жени, които носели прастарото знание за лековете, които растат в природата. Децата се въртели около тях, а бабите разказвали. Имали късмета, че в селото им няколко пъти идвал и лечителят Петър Димков.  „Тогава не знаехме, че това е великият Димков. Старите хора му викаха билкаджия. Той пък ни казваше – тая тревичка лекува това, онази – онова. Интересно ни беше. Сигурно затова от Пиринец излязохме десетина билкари. Някои вече са покойници, други стигнаха до професура”, разказва Георги Андонов. Още като юноша той почнал да слага билки в зехтин, да подпомага заздравяването на рани. По-късно, продължавайки да чете и да се учи, почнал да помага и при по-тежки случаи. Така го потърсил офицер, който бил пред операция заради камъни в бъбреците. Били фосфатни и успели да се справят с тях без да се стигне до операция. Непрекъснато четял трудовете на Димков, който останал негов кумир. За да е спокоен в произхода и качествата на растенията, които използва, бай Георги се снабдявал с билки от лабораторията на съюза в Габрово. Там те минавали през прецизна обработка и контрол, запазвайки цвета, аромата и лечебните свойства. Използвал етерични масла и индийски билки, смесвайки знанията и опита на народи и поколения в различните лечебни практики.  За да се помогне на човек, се налагало комплексно лечение, което да повлияе и на причината довела до проблема. При гангренните рани при диабет например трябвало да се смъкне кръвната захар и да се стимулира дейността на задстомашната жлеза. Правели се бани, пиели се отвари, ползвали се мехлеми и лечението било продължително, но важното било да не се стигне до ампутация. „Страх и ужас ме хваща от самозвани лечители, които се нароиха по паланките. Във всяко второ село някой решава, че може да лекува и нанася понякога и непоправими вреди. Имах случай, в който мъж ходил да му лекува крака една баба. Казала да остави 10 лева зад иконата на Богородица и да дойде 10 пъти.  Лечението се състояло в намазване на крака с негасена вар. Естествено, че му изгорила крака и накрая му го отрязаха”, споделя възмущението си билкарят. Той съветва хората да не се доверяват на всевъзможните лечители. Да проверяват какви са отзивите за тях, имат ли документ някакъв или са шарлатани. Не бива да купуват и билки от пазарите, защото не знаят какво точно е това, откъде е набрано. Натъкнал се на продавач, който предлагал изсушен стрък с надпис за „чер дроб”. Питал го това подправка ли е някаква, а онзи отвърнал, че било за лечение. Да, ама какво лекувала незнайната билка от десетките възможни болести на черния дроб, не могъл да отговори. По същия начин се ядосвал на безумни рецепти, написани във вестници и списания, да не говорим в интернет, за чудодейно лечение на различни болести. Срещнал дори уникалната история за излекуван рак на стомаха с чай от шипка. „Нацията ни боледува от стрес. В малки дози той стимулира, но постоянното голямо напрежение разболява. Като сложиш и недоимъка, картината става страшна. Така прибягват до услугите на самозвани лечители. Често идват хора, които нямат пари да си платят. И без пари им давам, какво да правя?  Тази година съм имал заявки за над 100 мехлема за шипове. Сигурно съм подарил поне още 50, а те са по 14 лева. Толкова е калкулацията на съставките и съвсем малък процент за труда ми.  Случвало се е уж да нямат и 10 лева, пък да ги заваря да поръчват обилно в ресторант”, не спестява бай Георги. Казва обаче, че за него е важно да е удовлетворен от работата си, да вижда, че е помогнал. Затова не приемал и печалбарството в занаята.

И до днес съжалявал за изчезнала ценна книга, писана на кожа, с  рецепти. Купил я от някакви момчета през 70-те години. Установил, че е написана на църковнославянски. С помощта на речник от свещеник успял да преведе една единствена рецепта за изчистване на белия дроб. Пишело там, че  брат Йоан бил на легло и от дроба му излизала кървава слуз. Лекували го, станал и взел да копае градината. Уникалното издание обаче изчезнало от дома на билкаря при гостуване на негови познати.