Какво всъщност се случи с пакета „Мобилност“

Спомняте ли си онзи скеч от едно време за футболния коментатор и футболиста, който с топката в краката „лъже първи, втори, трети... девети, десети, лъже вратаря, лъже вратата, лъже страничния съдия и продължава да лъже хората по трибуните“. Нещо подобно за пореден път изживяваме от екрана последните дни около кампанията за евроизборите на 26 май - разбирайте, скеч след скеч! За лъжене с топка.

Вярно, кампанията тепърва ще набира скорост и вероятно предизборните дебати ще излязат от сутрешните блокове в по-прайм-тайм-а, така че поне на теория да има възможност да грабнат интереса на гласоподавателите. Защото, като го подкараш човека от ранна утрин с европейска кампания и до вечерта вече му се е приискало поне на два пъти да се сбие, просто ей така. Или най-малкото да нагруби някой непознат, за да му олекне, както диктува модерният социален протокол у нас.

Не че като се случи предизборното участие да е в събота вечер по националната телевизия успява да хване повече внимание, както е видно, но така де - тромав е българският демократичен процес. Особено от страна на „четвъртата власт“ от екрана, дойде ли моментът да улови в крачка някой от кандидатите за народното доверие. Но „голямата кафява вълна“, в която традиционно се превръщат предизборните кампании у нас, тепърва ще набира скорост и размери. Възможности в бъдеще, бол! Видно обаче на гребена на вълната вече започва да се откроява тема, по която ще се кръстосват шпаги и кинжали в оставащите десет дни до вота - приетият от Европейския парламент през април законодателен пакет „Мобилност“. Защо кампанията за изборите за следващия мандат на европейското законодателно събрание се води по закони, приети в предишния му мандат ще попитате? И ще сте прави да попитате. Отговорът, уви, е в доста тъжна констатация за нивото на общата култура по въпросите за функционирането на Европейския съюз на всяко едно ниво в обществото след 12 години членство. Особено що се отнася до естествения регулатор на свободния демократичен процес - медиите.

Но стига клетви и хайде по същество. Да внесем, ако можем, малко яснота. Та, както казахме, пакетът законодателни инициативи, свързани с въвеждането за първи път на унифицирани права за професионалните шофьори в Европа, задължения на фирмите превозвачи да ги спазват, както и екологични стандарти за емисиите от тежките и полутежките превозни средства бяха в крайна сметка одобрени от Европейския парламент през април. След много вой и вопъл, и извиване на ръце. Последното от всяко естество.

Добър или лош е пакетът „Мобилност“, зависи от гледната точка. Вярно е, че въвежда регулации в един иначе свободен пазар на товарния транспорт, но пък едновременно с това и формулира несъществуващи досега задължителни права за професионалните шофьори. Които на цялата територия на ЕС са 11 млн. души и представляват 5% от общия трудов пазар. У нас се смята че са над 100 000 души. С точната им бройка не могат да се справят май и от камарата на превозвачите, както се оказа от различни изявления последната година. Самите шофьори пък нямат собствена обща профсъюзна организация, която да представлява интересите им и извън по-големите компании в основната си част фирмите, които ги наемат, са с не повече от 10-12 души служители, което не дава особено много синдикална тежест в търсене на правата им. Положението е: който плаща музиката. И както я плаща. Така че доколко преценяват обективно, или изразяват собствено мнение в дебатите подлежи на въпрос.

Така или иначе законодателният пакет бе приет от Европейския парламент с не малко компромиси от изначалните текстове, които се направиха по искане на държави от Източна Европа, сред които и България. Тежестта, разбира се, остана на страната на инициаторите - Франция и Германия (виж по-горе „извиване на ръце“), където въпросът за правата на професионалните шофьори се разглежда като социален приоритет. Последният етап преди да влязат в сила регулациите по пакета „Мобилност“ е завършване на т.нар. „триалог“ между Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европарламента, на който се изглаждат последни триения, ако има такива. Мандат за това трябва да даде председателството на Съвета и причината Румъния да не го е направила досега е съвсем логична - Европарламентът се разпусна и е в предизборна кампания. Тоест, единият стол за триалога е празен. Другите два са със сигурни позиции - и Еврокомисията и Съвета (тук-там с неохота) са за приемането на мерките по пакета. Европарламентът вече го е одобрил и следващият му състав само трябва даде мандат на председателството да участва в триалога. Дотук трябва да е ясно.

Сега вече следва да се попитате срещу какво тогава обещава на избирателите да се бори водачът на евролистата на ВМРО Ангел Джамбазки? Или не спира да изтъква евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков? И вероятно ще продължи да присъства като тема в дебатите?

Случаят е затворен

Политическата тежест и в следващия мандат на Европарламента ще остане на страната на партиите от западните държави членки. В първите процедури на новото законодателно събрание под графата „нерешени въпроси“ може на теория да влезе преразглеждане на позицията на ЕП по пакета „Мобилност“ преди да се даде мандат на председателството да преговаря по триалога. Но и двамата споменати кандидати знаят, че никой няма да си позволи да отвори отново точно тази кутия на Пандора. Най-малко Европейската народна партия, където членува ГЕРБ. Или да успее да го направи тази, при която успее да се присламчи Джамбазки, ако се върне в следващия Европарламент. Иначе първият телевизионен сблъсък между водачите на листите на ГЕРБ и БСП Мария Габриел и Елена Йончева вчера даде учудваща надежда за цивилизованост на предизборните дебати. Но да не се поддаваме на наивен оптимизъм.