Героинята, родила 11 деца, дочакала да прегърне само една внучка

Кой е написал най-затрогващите, обвеяни със синовна нежност редове за баба Тонка, богородицата на Свободата, както я нарича Благовеста Касабова? Захари Стоянов, разбира се. В „Записки по българските въстания“ той не пести своята обич и възхита от тази необикновена жена, в чийто дом е бил приютяван години наред. И не защото е неин зет, не защото е женен за Анастасия Обретенова, най-малката в семейството. Малцина знаят, че баба Тонка всъщност се е възпротивявала докрай на този брак. Нещо повече – по този повод е изрекла едни много неприятни думи за нашия голям писател.

Баба Тонка (1812-1893) е родена в село Червен, Русчукска околия. Баща й е прост овчар, но заможен човек, семейството му се радва на охолен и спокоен живот. Момичето е отгледано без училище, в стародавната традиция - да бъде “добра ступанка и трудолюбова къщовница”, да може “да се отсрамва пред гости”. През 1831 се омъжва за Тихо Обретенов, любов по сърце. В интерес на истината, преди Тихо в живота й има друг кандидат и тя дори е сгодена за него, но нещо я разочарова и тя разваля годежа. Мома да откаже годеж? Леле, какво характерче е имала още тогава, нали? Отхвърленият момък от срам се запилял чак в Румъния.

Тонка Обретенова ражда 11 деца, живи остават седем - пет момчета и две момичета. Нейната душевна сила и напредничави възгледи, нейният хумор, съобразителност, артистичност, дипломатическите й способности й отреждат още приживе място в Пантеона на безсмъртните българи. Тя превръща дома си и семейството си в гнездо, в убежище и скривалище на самата идея за освобождението на България, съзнавайки огромната опасност, която грози и нея, и децата, и имота й.

Освобождението, за което баба Тонка дава всичко от себе си и което

взема за курбан двама от синовете й

й донася само огорчения и нищета. Пенсията й за заслуги към отечеството, отпусната от княз Батенберг, е толкова малка, че тя купува с нея учебници за бедни ученици. А после, след време, й я отнемат. И четирите й деца са безработни по време на консерваторското правителство.

По различни причини многолюдният род не дава богати издънки. Дъщерята Петрана, учителката, която ушива знамето на Черноводската чета (по-късно то става знаме на Ботевата чета), която най-много помага на майка си в комитските работи, не се омъжва. Дали ергените по това време не са се побоявали от младата, изключително самостоятелна и горда девойка, която на една снимка е заснета в четническа униформа, с пушка в едната ръка и сабя в другата? Анастасия се омъжва за Захари Стоянов през 1882 г. По-точно – пристава на любимия си, защото баба Тонка смята

котленското овчарче за циганин, нахалник и заядлив драскач

И не ще да чуе за някакви си там чувства помежду им. Защо? Много лесно може да се обясни – майката у баба Тонка, оболена от толкова лични и кръвни загуби и страдания, искала поне за едно от децата материална сигурност. Та Сия била възпитаничка на московския девически инстутитут и видна русенска хубавица, можела е да избере когото си иска!

Сподиряна от клетви и клюки, Анастасия бяга при любимия си и се жени за него без церемонии и сватбени тържества. После губи първото си дете след едно опасно падане по стълби, губи и второ, третото живее само две години... Бременна, когато Захари Стоянов умира, Анастасия ражда сдем месеца по-късно едно момиченце, Захаринка. На Анастасия дължим издаването на третия том на “Записките”. Тя придружава дъщеря си, докато момичето учи в Германия. Там Захаринка се омъжва и

днес в Хамбург живеят потомци на Захари Стоянов

и правнуци на баба Тонка с немската фамилия Громбах, без да знаят ни дума български език.

Баба Тонка има щастието да прегърне една единствена своя внучка, кръстена с нейното име. Малката Тонка, която дори се е снимала с баба си преди смъртта й, е от Никола, който се жени за Димитра Гегова от Плевен.

Оттук нататък историята е тъжна и срамна. Тонка Обретенова, внучката, завършва в Париж агрономство. Тя работи в Образцов чифлик край Русе, а също и в Ботевград (Орхание). На около 30 години се жени за Нико Просеничков, философ по образование, завършил в Германия, директор на мъжката гимназия в Русе. На 9 септември 1944 г. негов бивш подчинен, Илия Ташев, учител с неморални простъпки, става помощник управител и нарежда да бъдат арестувани Тонка и Нико Просеничкови. Те са разстреляни на 2 ноември 1944 г., а със задна дата пенсионираният училищен директор е осъден на смърт от Народния съд.

Внучката на баба Тонка има две дъщери, Лиляна и Милкана. По-малката, Милкана, умира през 1945 г., няколко месеца след майка си. Лиляна, по-късно съпруга на художника Ненко Балкански, е пратена в концлагер в Разград, а после за две години е въдворена в Русе със задължението всеки ден да се разписва в милицията.

На фона на тази нашенска трагедия затрогващо звучат думите на баба Тонка: “Четирима сина изгубих: двамата в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв”.