Младежът от Сливен пропуска абитуриентския си бал в името на голямата цел

Световният шампион по самбо Божидар Темелков получи голямата награда в раздел “Спорт” на фондация “Енчо Керязов”. Това стана на впечатляващо шоу в “Арена Армеец”, което ще се помни дълго време.

“За мен е чест да получа тази награда в пълната зала. Благодаря на фондация “Енчо Керязов”, че отличава младите таланти на България във всички области”, каза Божидар. Сега му предстоят още по-големи предизвикателства: участие в най-силния турнир в света по джудо, в Париж. “Мечтал съм да гледам този турнир! А ето, тази година имам възможност да участвам в него, от което съм изключително развълнуван и щастлив! След това - състезание в Дюселдорф”, заяви той.

Божидар Темелков е на 18, а двата турнира са за мъже, при това - за най-сериозните състезатели по джудо в света. Във Франция състезанието е голям шлем. “То е като големия шлем по тенис на Гришо, с награден фонд, изключително престижен и сериозен турнир”, обяснява Лъчезар, бащата на Божидар. В Германия е Гран при. И на двете места се събират точки за световната ранглиста и за олимпиадата след 3 години. Това е голямата цел.

Едно е ясно, нямаме друг състезател, който на тази възраст да има визитната картичка на Божидар - двукратен вицешампион на Европа и двукратен световен шампион по самбо; седми на европейско по джудо; 11-кратен републикански, двукратен балкански шампион по джудо.

Детето е буйно, много жизнено, има нужда от място, където да изразходва енергията си - ето така е започнала историята на Божидар от Сливен. Баба му го завела за първи път в спортна зала при свой колега - Георги Панев, треньор по джудо. Едва ли жената и треньорът са си представяли, че от този момент започва да се пише биография.

Бащата Лъчезар насочил сина си. Той ръководи голяма застрахователна компания в региона.

“През 2007 г. просто създадох клуб по джудо и самбо в Сливен, сега - Спортна академия “Биоком-Ставен”, лаконично съобщава самият той. В началото били едва от две до четири деца, сега академията обучава 140. Двата спорта били близки, Божидар се справял и с двата. Разликата била, че първият е олимпийски, а другият не е.

“Като малък синът ми трудно понасяше загубата чисто психологически. Но още оттогава той е научен, че всяка загуба му дава възможност да анализира грешките и да търси победата. Отношенията ни отрано са били като между двама мъже”, разказва таткото.

Божидар от години е или по подготвителни лагери, или по състезания. Казва, че няма страна в Европа, където да не е бил, ходил е на турнири на още два континента - в САЩ, в Япония и Корея. И той като останалите големи спортисти признава: “Няма време за забележителности, от залата - в хотела, оттам - на летището. Но всичко, което съм в момента като човек и личност, дължа на спорта. Виждаш много неща, от малък се сблъскваш с много неща и се налага се сам да се справяш”, обяснява Божидар.

Славата? “Нож с две остриета. Усетих я, когато станах световен шампион, приятно чувство. Чувстваш се световен боец! Но не трябва да се живее само с нея. От високо се пада лесно и най-много боли.” Завистта? “Малко са хората, които се радват искрено на успехите, да не кажа, че почти няма такива. Ако постигнеш нещо повече от някого, завистта е огромна.” Приятелката? “Михаела (Михаела Маевска, едно от звездните момичета на България, до неотдавна капитан на националния отбор по художествена гимнастика - б.р.) Щастлив съм, откакто съм с нея, и нещата ми се получават по-лесно.” Семейството? “Ще мога да се прибера в Сливен през март или април, но за много кратко и ще пропусна абитуриентския бал, трябва да се тренира, имам график.”

Баща му и близките са благодарни на всички, които досега с усилията си са помогнали Божидар да стигне дотук - на първия му треньор в Сливен Стоян Димитров, на треньора на националния отбор по самбо и негов личен треньор Васил Соколов, треньора на националния отбор по джудо Атанас Герчев, триатлониста от Сливен Красимир Костов, който е водил физическата му подготовка.

В офиса на бащата една от стените блести от купи, медали, грамоти. Окачен е портрет на сливенския владика Йоаникий с посвещение. Окачен е портрет и на прочутия митрополит Андрей Велички (1886-1972). Борис III го изпратил да ръководи православната епархия в Америка и Австралия, средището му било в Ню Йорк и там по-късно бил избран от българската общност за митрополит. Знае се, че е имал огромен архив, пазел е тайни за много световни лидери, имало е опити на бившата ДС да го отровят, обстоятелствата около смъртта му в Правителствената болница все още не са изяснени. А от богатствата за стотици милиони долари, които оставил, днес няма и следа.

Лъчезар Темелков е негов родственик по майчина линия. “Много светла личност! С брат ми Венцислав преди доста години правихме опити да се вдигне завесата, свързана с моменти от живота и делото на митрополит Андрей. Но днес вече не се заминаваме с това”, обяснява Лъчезар. Подчертава, че синът му споделя ценностите на православния морал. “Майка му го възпита така”, заявява той.

Кремена е на ръководни позиции в известна банка. “Да, щастлива майка съм, безумно се гордея със сина си. Боли ме сърцето, като гледам ръцете му… Трябва наистина да обичаш нещо толкова много, да се отнасяш с такава любов към това, което правиш, за да изтърпяваш такива страдания и лишения. И не само той - всички спортисти, които са си поставили цели. Бих искала да кажа, че колкото и значителни да са неговите успехи, за мен най-важното е, че е личност, уважителен, отзивчив и достоен човек.”