На 14 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 14.11.2019

Полски екстремисти готвели атаки срещу мюсюлмани Задържани са двама от групировката във Варшава и Шчечин

Унгария прие ЕС да я глоби с 1,5 млрд. евро Сумата е 10% от всички съмнителни разходи

Холандия намалява до 100 км/ч скоростта на магистралите Решението ще влезе в сила от 2020 г.

165 лева повече за две трети от учителите Вдигат лекторските часове със 17-18%

Ердоган пристигна в Белия дом

Край на схемата с фиктивни строежи (Обзор) Премахваме законовите вратички, позволяващи да се продават жилища в постройки, които не покриват изискванията

Амортизация на апартамент, отдаван под наем

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 14 ноември 2019

Екатерина Захариева представи възможностите за бизнес с България пред правителството на Намибия

Банков шеф обра трезора и избяга

Предлагат по-висок акциз за цигарите Автоматите на самообслужване без касови бележки

Слагат БДС на ръжения и пълнозърнестия хляб

Един лев за преглед при джипито да плащат децата Предлагат повишаване на цените на 220 клинични пътеки

Потоп в Радиото Наводнение съсипа хиляди ролки от фонотеката на БНР

Златният фонд е непокътнат, каза директорът на Архивния фонд Антон Митов

В деня на Големия дъжд, онази понеделник вечер, когато из цялата страна хората търсеха брод през бурните реки по улиците, а фейсбук преливаше от снимки на наводненото метро, докато приятели и роднини се питаха „как се прибра“, в един работен кошер се е случил миниапокалипсис.

Дребна работа, без човешки жертви, но тя засяга не само въпросната институция, а една цяла група хора – около 7 милиона, спадащи към така наречения български народ. Става въпрос за фонотеката на Българското национално радио. Хиляди магнетофонни ленти с единствени архивни записи – частици от националната ни памет, са потънали във вода и част от тях в момента мухлясват. Информацията за мащаба на такова бедствие се осъзнава постепенно. Първо човек си казва: да, наистина, колко жалко. След това в съзнанието изникват загубените възможности – уникални записи на народни песни, които ги няма абсолютно никъде другаде, безвъзвратно изгубени концертни записи на оперни и оперетни звезди от близкото минало, всеки по своему бисер в океана на световното изпълнителско изкуство; може би първите стъпки в попмузиката на Васко Кеца, на… Лили Иванова.

„Аз бях в почивка в този ден – разказва Таня Петрова, ръководител на Фонотеката – и ми се обадиха към шест да ми кажат, че всичко е наводнено. Веднага тръгнах към Радиото.“ Заварва архива потънал в 40 см вода. Журналистите, които в момента са били на смяна, се включват в спасителната акция. Пристигат генералният директор, шефът на Архивния фонд Антон Митов, пожарникари и фирмата за чистота, която да досъбере водата след пожарникарските помпи. Токът е спрял, тъй като е станало късо съединение, допълва катаклизмичната картина г-н Митов.

„Колегите се отзоваха още от първия ден, абсолютно всички са съпричастни. Първата нощ стоях до 23 ч, но част от хората останаха до сутринта – разказва Петрова. – Не беше само една нощ, продължи с дни. Ето и сега в момента тук има колежка от „Хоризонт“, която помага.“

Около 6000 ленти са пострадали само в едно от 3-те наводнени хранилища. „Вадим ги, обръщаме ги, слагаме ги в нови кутии – всъщност и кутии няма в такова количество, трябва да подсигурим – а те не се произвеждат вече. После ги пренавиваме на магнетофон. Почистват се от мухъл. Технологията е ръчна, със специални четки и гъбички, става много бавно,“ така по думите на Таня Петрова върви изсушаването на старите ленти. „Тук съхраняваме народна музика и забавна музика – английска, френска, немска, руска. И българска, разбира се.“ В хранилището, където се намира класическата музика, вече са плъзнали колонии бяла плесен, но няма свободно пространство, където да бъдат извадени ролките да съхнат.

С вода е била пълна и библиотеката. Там не са пострадали ценни книги, тъй като след миналогодишното наводнение библиотекарката е вдигнала всички най-скъпи томове на безопасна височина.

Във фитнес центъра на БНР щетите са поголовни. „Ние очаквахме наводнение, но качихме нещата нагоре, защото очаквахме подът да се наводни – казва Ани Кирчева, фитнес инструктор и кинезитерапевт. – А то е шуртяло от тавана. Заляти са всички бюра, компютъра, уредите, врати, изкъртени са черчевета, пътеката е изгоряла. Аз се изследвах с моята биорезонансна диагностика и се оказа, че имам пеницилин – плесен в организма.“ Това потвърждава логичното предположение, че работата в наводнените и вече мухлясващи помещения е опасна за хората от БНР.

„Питат ни защо архивът е под земята. Съхраняването на лентите изисква постоянна температура, която се постига най-добре в подземни помещения, мазета. Специална инсталация поддържа нужната температура и влажност на въздуха. Тази фонотека съществува, откакто радиото е тук. Наводнявали сме се, разбира се, но такова нещо – а аз съм тук от 30 г., не е имало никога,“ припомня г-жа Петрова.

Според директора на Архивния фонд Антон Митов, проблемът е в тръбите на Софийска вода.
Според директора на Архивния фонд Антон Митов, проблемът е в тръбите на Софийска вода.

Директорът Митов обяснява, че архивът разполага и със собствена помпа за наводнения, която се включва автоматично, но помпата не е могла да поеме огромното количество вода. Има и отводнителна шахта, чийто капак обаче е бил притиснат от огромната водна маса, която приижда от три места – през два прозореца и през аварийния изход.

Причината за бедствието, според директора на Архивния фонд Антон Митов, се крие в тръбите на Софийска вода. „При по-тежки валежи подпочвените води от телевизионната кула се изливат надолу. Така са направени тръбите – тесни ли са, не знам, и избиват и запушват нашите.“ Наводнения в БНР са ставали и друг път, но не в такъв мащаб. Около половин година би могло да отнеме реставрирането на поразените ленти и съсипаните от водата помещения.

Фондът на БНР съхранява около 950 000 единици, което е над 1 млн. часа записи. Част от записите са част от Златния фонд. В него се пазят и заседания на Народното събрание и речи на държавни ръководители – „например, речта на Тодор Живков при откриването на паметника пред НДК, Седмокрилия…“ – добавя директорът на Архивния фонд. Самият Златен фонд не е пострадал, тъй като всичките записи са подсигурени с второ копие. Лентите-майки се съхраняват в архива на БНР в Боровец.

Засега техническият директор Свилен Узунов очаква да получи от финансовия отдел оценка на точната стойност на изгорелите 4-5 компютъра и мултифункционално устройство, с което се дигитализира архива. Но стойността на намокрените магнетофонни записи е невъзможно да се определи. „Това е част от историята, няма начин да се възстанови, ако се загуби – казва Таня Петрова. – Някой беше задал във фейсбук въпрос дали фонотеката няма застраховка. Как се застрахова нещо, чиято ценност не може да бъде определена?“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. А защо досега поне най-ценната информация не е прехвърлена и на други носители и не е дублирана??? Задължително е да бъде потърсена отговорност за безстопанственост на отговарящите за архива лица, не само сега, а и в предходните години. Защо не е кандидатствано по проекти за допълнително архивиране на фонда? Спешно трябва да се потърси помощ от държавата и да се направи незабавно всичко онова, което до сега не е направено!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.