На 14 декември 2018 да почерпят

Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Потоп в Радиото Наводнение съсипа хиляди ролки от фонотеката на БНР

Лентите трябва да се пренавият на магнетофон и да се обработят ръчно против плесенти. Все още не е известно какво съдържат поразените ролки, тъй като са описани с номера. Снимки: Пламен Стоименов

Златният фонд е непокътнат, каза директорът на Архивния фонд Антон Митов

В деня на Големия дъжд, онази понеделник вечер, когато из цялата страна хората търсеха брод през бурните реки по улиците, а фейсбук преливаше от снимки на наводненото метро, докато приятели и роднини се питаха „как се прибра“, в един работен кошер се е случил миниапокалипсис.

Дребна работа, без човешки жертви, но тя засяга не само въпросната институция, а една цяла група хора – около 7 милиона, спадащи към така наречения български народ. Става въпрос за фонотеката на Българското национално радио. Хиляди магнетофонни ленти с единствени архивни записи – частици от националната ни памет, са потънали във вода и част от тях в момента мухлясват. Информацията за мащаба на такова бедствие се осъзнава постепенно. Първо човек си казва: да, наистина, колко жалко. След това в съзнанието изникват загубените възможности – уникални записи на народни песни, които ги няма абсолютно никъде другаде, безвъзвратно изгубени концертни записи на оперни и оперетни звезди от близкото минало, всеки по своему бисер в океана на световното изпълнителско изкуство; може би първите стъпки в попмузиката на Васко Кеца, на… Лили Иванова.

„Аз бях в почивка в този ден – разказва Таня Петрова, ръководител на Фонотеката – и ми се обадиха към шест да ми кажат, че всичко е наводнено. Веднага тръгнах към Радиото.“ Заварва архива потънал в 40 см вода. Журналистите, които в момента са били на смяна, се включват в спасителната акция. Пристигат генералният директор, шефът на Архивния фонд Антон Митов, пожарникари и фирмата за чистота, която да досъбере водата след пожарникарските помпи. Токът е спрял, тъй като е станало късо съединение, допълва катаклизмичната картина г-н Митов.

„Колегите се отзоваха още от първия ден, абсолютно всички са съпричастни. Първата нощ стоях до 23 ч, но част от хората останаха до сутринта – разказва Петрова. – Не беше само една нощ, продължи с дни. Ето и сега в момента тук има колежка от „Хоризонт“, която помага.“

Около 6000 ленти са пострадали само в едно от 3-те наводнени хранилища. „Вадим ги, обръщаме ги, слагаме ги в нови кутии – всъщност и кутии няма в такова количество, трябва да подсигурим – а те не се произвеждат вече. После ги пренавиваме на магнетофон. Почистват се от мухъл. Технологията е ръчна, със специални четки и гъбички, става много бавно,“ така по думите на Таня Петрова върви изсушаването на старите ленти. „Тук съхраняваме народна музика и забавна музика – английска, френска, немска, руска. И българска, разбира се.“ В хранилището, където се намира класическата музика, вече са плъзнали колонии бяла плесен, но няма свободно пространство, където да бъдат извадени ролките да съхнат.

С вода е била пълна и библиотеката. Там не са пострадали ценни книги, тъй като след миналогодишното наводнение библиотекарката е вдигнала всички най-скъпи томове на безопасна височина.

Във фитнес центъра на БНР щетите са поголовни. „Ние очаквахме наводнение, но качихме нещата нагоре, защото очаквахме подът да се наводни – казва Ани Кирчева, фитнес инструктор и кинезитерапевт. – А то е шуртяло от тавана. Заляти са всички бюра, компютъра, уредите, врати, изкъртени са черчевета, пътеката е изгоряла. Аз се изследвах с моята биорезонансна диагностика и се оказа, че имам пеницилин – плесен в организма.“ Това потвърждава логичното предположение, че работата в наводнените и вече мухлясващи помещения е опасна за хората от БНР.

„Питат ни защо архивът е под земята. Съхраняването на лентите изисква постоянна температура, която се постига най-добре в подземни помещения, мазета. Специална инсталация поддържа нужната температура и влажност на въздуха. Тази фонотека съществува, откакто радиото е тук. Наводнявали сме се, разбира се, но такова нещо – а аз съм тук от 30 г., не е имало никога,“ припомня г-жа Петрова.

Според директора на Архивния фонд Антон Митов, проблемът е в тръбите на Софийска вода.
Според директора на Архивния фонд Антон Митов, проблемът е в тръбите на Софийска вода.

Директорът Митов обяснява, че архивът разполага и със собствена помпа за наводнения, която се включва автоматично, но помпата не е могла да поеме огромното количество вода. Има и отводнителна шахта, чийто капак обаче е бил притиснат от огромната водна маса, която приижда от три места – през два прозореца и през аварийния изход.

Причината за бедствието, според директора на Архивния фонд Антон Митов, се крие в тръбите на Софийска вода. „При по-тежки валежи подпочвените води от телевизионната кула се изливат надолу. Така са направени тръбите – тесни ли са, не знам, и избиват и запушват нашите.“ Наводнения в БНР са ставали и друг път, но не в такъв мащаб. Около половин година би могло да отнеме реставрирането на поразените ленти и съсипаните от водата помещения.

Фондът на БНР съхранява около 950 000 единици, което е над 1 млн. часа записи. Част от записите са част от Златния фонд. В него се пазят и заседания на Народното събрание и речи на държавни ръководители – „например, речта на Тодор Живков при откриването на паметника пред НДК, Седмокрилия…“ – добавя директорът на Архивния фонд. Самият Златен фонд не е пострадал, тъй като всичките записи са подсигурени с второ копие. Лентите-майки се съхраняват в архива на БНР в Боровец.

Засега техническият директор Свилен Узунов очаква да получи от финансовия отдел оценка на точната стойност на изгорелите 4-5 компютъра и мултифункционално устройство, с което се дигитализира архива. Но стойността на намокрените магнетофонни записи е невъзможно да се определи. „Това е част от историята, няма начин да се възстанови, ако се загуби – казва Таня Петрова. – Някой беше задал във фейсбук въпрос дали фонотеката няма застраховка. Как се застрахова нещо, чиято ценност не може да бъде определена?“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. А защо досега поне най-ценната информация не е прехвърлена и на други носители и не е дублирана??? Задължително е да бъде потърсена отговорност за безстопанственост на отговарящите за архива лица, не само сега, а и в предходните години. Защо не е кандидатствано по проекти за допълнително архивиране на фонда? Спешно трябва да се потърси помощ от държавата и да се направи незабавно всичко онова, което до сега не е направено!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.