Великобритания вече се е откъснала от Европа

В романа си „Каменният сал“ португалският писател Жозе Сарамаго си представя, че Иберийският полуостров се е откъснал от европейския континент и заедно с неговия народ се носи по океана, сякаш в търсене на нов дом и удовлетворение, които той никога няма да открие. Книгата на Сарамаго е брилянтно изследване на португалския национален манталитет и не на последно място на сложните отношения с Испания. Неговата фантастична идея лесно може да се прехвърли върху Великобритания. При очертаващия се Брекзит, не е трудно да си представим британците като друга несъвместима група хора, уловени за борда на нашия собствен каменен сал, който е започнал да се носи в тъмния океан на бъдещето.

Но Брекзит, ако се случи, ще бъде реалност, а не фантазия. Великобритания няма да плува, а ще остане застопорена завинаги през Ламанша, отвъд европейския континент, неговите народи, икономики и култури, с които всички ние сме преплетени. И ще бъде обвързана завинаги в специални отношения с Ирландия, които са толкова сложни, колкото между Испания и Португалия.

Ако и когато Брекзит продължи, има четири важни неща, които трябва да се кажат. Номер едно: нашето напускане на ЕС е национална трагедия, но е факт. Второ: един ден, надяваме се, да се върнем под някаква форма, но това е въпрос за по-късно. Трето: трябва да се фокусираме върху бъдещето, защото има само 23 дни Великобритания да се оттегли, и само 24 дни, докато започнем новите преговори за отношенията ни с Европа. Четвърто: ние почти не сме мислили за това.

Централният въпрос тук е дали Великобритания след Брекзит ще се опита да остане близка с Европа или не. Моето мнение е, че трябва. Но това няма да е лесно. И със сигурност не можем да приемем, че Великобритания има политици и избиратели, които искат това да се случи. В много случаи е вярно обратното. И това ще изисква нови съзнателни усилия. Парадоксалното е, че ако напуснем ЕС, ще трябва да мислим и да действаме по-европейски, отколкото сме го правили като членове на ЕС.

Два примера от тази седмица са илюстрация на това какво е заложено на карта. Единият е призивът на Емануел Макрон за реформа на ЕС и той откровено ни напомня, че в европейския модел има сериозни проблеми и той трябва да се промени. Но това е адресирано и към Великобритания. Не по-малко важни са усилията на Тереза ??Мей в сряда да спечели подкрепата на лейбъристите за сключването на споразумението за напускане на ЕС, като им предложи обещания за произтичащите от ЕС трудови права и синдикални закони. Офертата на Мей не е толкова силна, колкото би трябвало да е. Възможно е тя да не спечели гласовете, които иска, но принципът, заложен в нейната оферта е стабилен, а именно европейското трудово и индустриално право. Това ще предпази Брекзит от задействането на регулациите и ще гарантира, че Обединеното кралство няма да пренебрегва добрите практики на ЕС и ще поддържа по-широка регулаторна адаптация в полза на икономиката.

Великобритания спешно трябва да разбере мащаба, сложността и значението на търговските преговори с ЕС, които биха могли да започнат след 24 дни. Досега това не се случи. Ние се съгласихме с условията за напускане или ще се съгласим, ако нашият генерален адвокат Джефри Кокс направи своя успешен ход в Еврокомисията и осигури сделка, която може да продаде на депутатите от партиите на торите и ДЮП. Но бъдещите политически и икономически отношения с ЕС, повечето от които са засегнати в политическата декларация на сделката, държат ключа към нашата страна, в която всички ние ще живеем през следващите десетилетия. А тези преговори дори не са започнали.

Големият въпрос в следващите преговори, който чака отговор, е какви отношения искаме ние да имаме с ЕС в бъдеще? Неспособността да се отговори на този въпрос е свързана с политиката на торите. Мей се страхува да даде истинските отговори и да е по-близо до ЕС, за да осигури Брекзит, който ще работи за колкото се може повече хора. Вместо това тя е убедена, че сега може да започне истинското разминаване с ЕС. Голяма част от партията на торите е опасно обсебена от наследството и как да се смени човекът на кормилото. Дали да е Борис Джонсън или някой друг брекзитиер, който ще води бъдещите преговори. Тази ужасяваща мисъл е обхвала техните умове. А следващата фаза на преговорите по член 50 ще бъде много по-трудна и широкообхватна. И ще обхване всичко, за което съвременното правителство носи някаква отговорност, от рибата до огнестрелното оръжие и до измамата. Вероятно това ще продължи над две години. Бившият главен преговарящ за Европа от Великобритания Айвън Роджърс обичаше да казва, че това ще бъдат най-трудните търговски преговори, защото ще се преговаря не за сближаване, а за различие. Къде точно искаме да ни заведе това? И Джонсън не е единственият лидер на торите, който няма представа за това.

Роджърс изложи и други обезсърчаващи въпроси. Всеки отдел в Уайтхол, както и отделите в Северна Ирландия, в Шотландия и в Уелс ще участват. Координирането на всички интереси на ведомствата и арбитража между тях ще бъде извън правомощията на отдела за Брекзит и това ще трябва да се води от центъра и ще изисква огромна дисциплина от премиера, който освен капитан, ще бъде и арбитър, когато аргументите се сблъскат. А ЕС е добър в търговските сделки, но ние не сме. Нищо чудно, че преговарящият за Брекзит на Мей, Оли Робинс, скоро ще си тръгне.

Джонсън пак премиер?

И отново идва перспективата Джонсън да е премиер. По някакъв начин това може да остави Мей на поста, но Уестминстър смята, че тя е бита карта. Дори и да остане, тя с нищо, не подсказва, че няма да избере същите грешни приоритети, както приетите през 2017-19 г., но вече при много по-голям риск и разходи. И това само подчертава сериозността на етапа, до който ще стигнем, независимо от резултата от гласуването през следващата седмица.

(Превод за „Труд” Павел Павлов)