Бързи апаши заблудиха охрана и изнесоха каса с 5 000 лв.

Борисов участва в среща с премиерите на Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в Брюксел (СНИМКИ)

Пиян шофьор на линейка катастрофира в Пловдив

Красимир Каракачанов: Скандалите с апартаментите ми „намирисват“ на предизборна кампания

Имаме ли нова емигрантска литература?

КПКОНПИ се самосезира за скандала с апартаментите

Линейка от Червения кръст в Ирландия пристигна в Берковица

Граничари задържаха шофьор на автобус, укрил 290 000 евро на „Калотина“ (СНИМКИ)

Полицията задържа две крайпътни проститутки на 39 и 41 години

Варна има значителни ресурси от живителна течност Слънчевото греене е около 60% от годишната продължителност

Министър Вълчев: Малката криза в НИМХ ни позволи да се фокусираме върху работата му

Пращат в затвора 22-годишен, шофирал повторно без книжка

Международен турнир събира танцьори от 11 държави във Вършец

Три коли се удариха на магистрала „Струма“, един човек е в болница

Спипаха петима мъже за грабеж в Ямбол

Потъване след Брекзит? Великобритания вече се е откъснала от Европа

В романа си „Каменният сал“ португалският писател Жозе Сарамаго си представя, че Иберийският полуостров се е откъснал от европейския континент и заедно с неговия народ се носи по океана, сякаш в търсене на нов дом и удовлетворение, които той никога няма да открие. Книгата на Сарамаго е брилянтно изследване на португалския национален манталитет и не на последно място на сложните отношения с Испания. Неговата фантастична идея лесно може да се прехвърли върху Великобритания. При очертаващия се Брекзит, не е трудно да си представим британците като друга несъвместима група хора, уловени за борда на нашия собствен каменен сал, който е започнал да се носи в тъмния океан на бъдещето.

Но Брекзит, ако се случи, ще бъде реалност, а не фантазия. Великобритания няма да плува, а ще остане застопорена завинаги през Ламанша, отвъд европейския континент, неговите народи, икономики и култури, с които всички ние сме преплетени. И ще бъде обвързана завинаги в специални отношения с Ирландия, които са толкова сложни, колкото между Испания и Португалия.

Ако и когато Брекзит продължи, има четири важни неща, които трябва да се кажат. Номер едно: нашето напускане на ЕС е национална трагедия, но е факт. Второ: един ден, надяваме се, да се върнем под някаква форма, но това е въпрос за по-късно. Трето: трябва да се фокусираме върху бъдещето, защото има само 23 дни Великобритания да се оттегли, и само 24 дни, докато започнем новите преговори за отношенията ни с Европа. Четвърто: ние почти не сме мислили за това.

Централният въпрос тук е дали Великобритания след Брекзит ще се опита да остане близка с Европа или не. Моето мнение е, че трябва. Но това няма да е лесно. И със сигурност не можем да приемем, че Великобритания има политици и избиратели, които искат това да се случи. В много случаи е вярно обратното. И това ще изисква нови съзнателни усилия. Парадоксалното е, че ако напуснем ЕС, ще трябва да мислим и да действаме по-европейски, отколкото сме го правили като членове на ЕС.

Два примера от тази седмица са илюстрация на това какво е заложено на карта. Единият е призивът на Емануел Макрон за реформа на ЕС и той откровено ни напомня, че в европейския модел има сериозни проблеми и той трябва да се промени. Но това е адресирано и към Великобритания. Не по-малко важни са усилията на Тереза ??Мей в сряда да спечели подкрепата на лейбъристите за сключването на споразумението за напускане на ЕС, като им предложи обещания за произтичащите от ЕС трудови права и синдикални закони. Офертата на Мей не е толкова силна, колкото би трябвало да е. Възможно е тя да не спечели гласовете, които иска, но принципът, заложен в нейната оферта е стабилен, а именно европейското трудово и индустриално право. Това ще предпази Брекзит от задействането на регулациите и ще гарантира, че Обединеното кралство няма да пренебрегва добрите практики на ЕС и ще поддържа по-широка регулаторна адаптация в полза на икономиката.

Великобритания спешно трябва да разбере мащаба, сложността и значението на търговските преговори с ЕС, които биха могли да започнат след 24 дни. Досега това не се случи. Ние се съгласихме с условията за напускане или ще се съгласим, ако нашият генерален адвокат Джефри Кокс направи своя успешен ход в Еврокомисията и осигури сделка, която може да продаде на депутатите от партиите на торите и ДЮП. Но бъдещите политически и икономически отношения с ЕС, повечето от които са засегнати в политическата декларация на сделката, държат ключа към нашата страна, в която всички ние ще живеем през следващите десетилетия. А тези преговори дори не са започнали.

Големият въпрос в следващите преговори, който чака отговор, е какви отношения искаме ние да имаме с ЕС в бъдеще? Неспособността да се отговори на този въпрос е свързана с политиката на торите. Мей се страхува да даде истинските отговори и да е по-близо до ЕС, за да осигури Брекзит, който ще работи за колкото се може повече хора. Вместо това тя е убедена, че сега може да започне истинското разминаване с ЕС. Голяма част от партията на торите е опасно обсебена от наследството и как да се смени човекът на кормилото. Дали да е Борис Джонсън или някой друг брекзитиер, който ще води бъдещите преговори. Тази ужасяваща мисъл е обхвала техните умове. А следващата фаза на преговорите по член 50 ще бъде много по-трудна и широкообхватна. И ще обхване всичко, за което съвременното правителство носи някаква отговорност, от рибата до огнестрелното оръжие и до измамата. Вероятно това ще продължи над две години. Бившият главен преговарящ за Европа от Великобритания Айвън Роджърс обичаше да казва, че това ще бъдат най-трудните търговски преговори, защото ще се преговаря не за сближаване, а за различие. Къде точно искаме да ни заведе това? И Джонсън не е единственият лидер на торите, който няма представа за това.

Роджърс изложи и други обезсърчаващи въпроси. Всеки отдел в Уайтхол, както и отделите в Северна Ирландия, в Шотландия и в Уелс ще участват. Координирането на всички интереси на ведомствата и арбитража между тях ще бъде извън правомощията на отдела за Брекзит и това ще трябва да се води от центъра и ще изисква огромна дисциплина от премиера, който освен капитан, ще бъде и арбитър, когато аргументите се сблъскат. А ЕС е добър в търговските сделки, но ние не сме. Нищо чудно, че преговарящият за Брекзит на Мей, Оли Робинс, скоро ще си тръгне.

 

Джонсън пак премиер?

И отново идва перспективата Джонсън да е премиер. По някакъв начин това може да остави Мей на поста, но Уестминстър смята, че тя е бита карта. Дори и да остане, тя с нищо, не подсказва, че няма да избере същите грешни приоритети, както приетите през 2017-19 г., но вече при много по-голям риск и разходи. И това само подчертава сериозността на етапа, до който ще стигнем, независимо от резултата от гласуването през следващата седмица.

(Превод за „Труд” Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. всеки има право на лична позиция… стига ясно да я различава от реалността… проблемът е, че идиоти като автора и брюкселските психопати са неспособни на това.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.