Затвор за рецидивист, ограбил шотландец на плажа

Папа Франциск призова националистите да не обвиняват мигрантите за всички злини

Корнелия Нинова: Призовавам Борисов да спре концесията на Летище София

Планински спасители свалиха от Троянския балкан турист с опасност за живота

„Топлофикация София“ дава смартфони в коледна игра за лоялните клиенти

Министър-председателят Борисов проведе телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео Премиерът отново е уверил, че България стриктно изпълнява ангажиментите си към НАТО

Прожектират първата българска коледна комедия като подарък за децата на Велико Търново

Полиция и частни охранители ще се грижат за реда по празниците в Търновско Специално внимание ще се обръща на агресивни лица и такива с неадекватно поведение

Осъдиха мъж да гледа 12 пъти „Бамби” заради бракониерство

Президентът на Иран пристига на двудневно посещение в Турция

Увеличение на заплатата за всички, работещи по празници

Учителка от Царево майстори елхи с клонки от морето

Работна група ще обсъжда цената на нощния труд Искането на синдикатите за чувствително повишение на ставката предизвика напрежение в тристранката

Зам.-държавният секретар Джон Съливан: САЩ стои до Македония, Русия иска да подкопае Преспанския договор

Руми Ботева – между мемоарите и фантастичното

Почетоха паметта на жертвите от адското земетресение в Свищов преди 41 години Природният катаклизъм е взел 250 жертви

Кметът на Свищов Генчо Генчев и общинското ръководство поднесоха цветя на паметните плочи на загиналите преди 41 години, при едно от най-големите земетресения в България.

Трагедията се разигра в черния за Свищов 4 март 1977 г. точно в 21, 24 ч.аса. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, тръгват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на химическия комбинат “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.

Под руините на общежитието на “Свилоза” остават 45 души. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод развалините са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Оцеляла млада жена е извадена с чисто бяла като на старица коса от преживяната уплаха. Последната спасена е Дочка Любенова, която е била открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем малко, но достатъчно място, колкото да диша.

78-годишният спасител Георги Тодоров връща лентата на ужасите.

“Труповете, които вадехме, се караха в специално хале. Първият мъртвец, който ни докараха, беше младият работник Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева – най-хубавата жена в Свищов. След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И досега сънувам зловещата картина на наредените по земята найлонови чували с човешки останки. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до друг наредихме четеричленното семейство на приличащата на ангел и в смъртта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше само на 10 години”, реди Тодоров.

Той си спомня, че е имало 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. Смъртта си намерили и четирима директори. Най-възрастната жертва бил дядо Тодор от с. Палици.

„Старецът бе дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник”, казва Тодоров.

Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен. Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви. Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава небрежно подхвърля на българите данни за незначителни разрушения и няколко жертви. Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.