Почина поетът Славимир Генчев

След мъчително боледуване почина Славимир Генчев – поет, журналист, бард, дългогодишен уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов” в Копривщица. Той притежаваше характерен авторски стил – парадоксално-ироничен, оксиморонно-метафоричен, актуално-лапидарен. Лириката му разплакваше читателките, а хуморът беше негова втора природа или може би най-любимо дете. Той е един от създателите на бардовските фестивали в България – още от далечната 1986 г. В епохата на постмодерните главоблъсканици и претенциозни стихоплетства беше много трудно да  се отстоява класическият стих, за да уверят читателите, че смисълът на изкуството е ясна социална и хуманистична позиция. Славимир Генчев беше виртуоз на класическия стих, на оригиналното римуване, на поантите и диалогичното внушение. Всяко негово стихотворение беше вик за осъзнаване: той умееше от един есен лист да сътвори цялата картина на антагонизма в обществото: излъганите надежди, драмата на забравените в нищета хора, продажните политици, измамните бизнесмени. Но поетът никога не загърбваше надеждата. Голяма част от стиховете му се превръщаха в песни, които сам изпълняваше, забавлявайки публиката на купони, фестивали, поетични вечери. В подобен оптимистичен дух беше озаглавена и последната му стихосбирка „Или хубаво, или още” (2018).  От тази книга разбрахме, че Любовта не е въпрос без отговор, а е отговор без въпрос. И че само когато си тръгнеш, оставаш безсмъртен. 


Славимир Генчев 

Лебедова есен

Ще те запомня с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата? Изкуство,
което брани своите права.
Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не върви,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм верен часови.
Пресичам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро, че раздялата
ще ме направи още по-богат.
Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
докрай прочел последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в буйната трева.
И аз се лутам тук, и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов не се умира,
щом можеш да живееш без любов? 

Славимир Генчев е роден на 28.10.1953 г. в с. Поликраище, Великотърновско. Учил е в София. Завършил е спец. „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1977). Работил е като журналист и редактор в различни издания; уредник на къща-музей „Д. Дебелянов“ (Копривщица); преподавател по български език в ИЧС – София. Издал е стихосбирките: „Перо от огъня“ (1989), „Черна кутия“ (2000), „Единицата мярка“ (2002) и „Опит за подсказване“ (LiterNet, 2009), „Цветоглед“ (2005); „На 60 стихотворения“ (2013), „Постоянна величина” (2016), „Или хубаво, или още” (2018), както и хумористичните сборници „Славотерапия“ и „Славотерапия 2“. Носител е на наградите: „Д. Дебелянов“ (Национален студентски конкурс, 1975, 1976 и 1977), „Яворов и ние“ (1985, 2010, Поморие), „Магията Любов“ (2001, Казанлък), „Мечти по лято“ (2002, LiterNet), „Николай Искъров“ (Свищов, 2007), „Сл. Хр. Караславов“ (Първомай, 2007); „Димчо Дебелянов“ (Копривщица, 2012). Творбите му са включени в антологии в България, Румъния, Турция, Русия, Сърбия. Като изпълнител на авторски песни е лауреат на: Националния конкурс в Добрич (1988), Творческа среща „Морски струни“, Несебър (2002), Голямата награда на „Бардфест Ловеч“ (2004), ПоКи (Харманли, 2005), „Златен век“ на МК за принос в развитието и популяризирането на бардовската песен. Член е на СБП. Член е на Управителния съвет на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“.

Коментари

Задължително поле