Дойде моментът да бъде препубликувано и оценено литературното наследство на писателя Любен Петков, който напусна суетния ни свят през март 2016. С помощта на роднини, приятели, община Бургас и Министерство на културата неговото творчество беше събрано и издадено в 6 тома (дело на издателствата „Прозорец” и „Знаци”). Последният том, реализиран от изд. „Знаци”, беше представен преди две седмици в Бургас, а на 13 декември в рамките на Културната програма на Панаира на книгата десетки писатели и читатели се събраха в „Перото”, за да отдадат почит на личността му, да разкажат спомени, да потърсят мястото на този талантлив наш белетрист в многообразния контекст на българската литература.

Шестият том съдържа романите „Убийство” и „Преображение Господне”. Първият е нещо повече от криминално четиво – той е психологически и социален разрез на човешкия индивид – с всички разтърсващи противоречия. А „Преображение Господне” е исторически роман, визиращ революционната ситуация в Странджанския край в рамките на два периода: „Илинденско-Преображенското въстание (1902-1903) и Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). Това е една изключително сериозна историко-документална книга за българските национално-освободителни борби, която би трябвало да прочетем не като архивари, а като тълкователи на послания.

За своите срещи и разговори с Любен Петков, за криволиците на битието и реализацията в изкуството, за някогашната еуфория около Града на истината говориха писателите Деян Енев, Алек Попов, проф. Михаил Неделчев и доц. д-р Марин Бодаков.

Всички те са дългогодишни приятели на писателя, техните спомени ще бъдат записани, за да се запаят за историята автентичните моменти – разговори, срещи, житейски случки: „Той беше един от най-смирените български писатели и в същото време – бунтар. За нас той беше „защитен вал” срещу всички бури, които понякога се случват в литературата. Има една знаменита снимка, на която се виждат как крачат заедно към палатковия лагер на Града на истината Христо Калчев, Рашко Сугарев, Любен Петков и Иван Методиев. При живото общуване с Любен Петков правят впечатления няколко неща: първо, той умее да разказва, но и умее да слуша; второ, не говори само за собственото си творчество – недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат; трето, изглежда удивително борбен – от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта; четвърто, изглежда удачно и на „жълтите павета”, и по странджанските чукари, а това е качество, с което разполагат цялостните натури” – каза Деян Енев.

„Той изживяваше всяка своя книга по два пъти – написваше я и после още един път я изживяваше, като не спираше да я коментира, да я дълбае, да я интерпретира в съзнанието си. „Преображение Господне” е неговият Опус магнум – книгата на неговия живот. Любен Петков е създател на странджанския магически реализъм в нашата литература” – обобщи проф. Михаил Неделчев, след като разказа подробности от общуването им.