Дългогодишният хаос в развитието на българския туризъм е довел до логичното: пълна криза в общественото мнение за сектора. Това показва национално-представително изследване на Европейския институт за стратегии и анализи, извършено от агенция Маркет Линкс.

Държавата централизира - хората искат радикална децентрализация

Въпреки че през последните години тече последователна централизация на решенията, взимани за туризма, общественото мнение е категорично на противоположния полюс – 67.6% от хората искат местните хора (51.3%) и местната община (16.3%) да имат правото да решават как да бъде развиван туризма на съответното място. Други 17.4% виждат тази роля като присъща за Министерство на туризма, като интересен факт е, че дори самото министерство се разглежда като странично за централния орган – Министерски съвет. Едва 2.7% желаят именно правителството да бъде двигател на развитието на туризма по места.

Тези очаквания и нагласи на хората са в осезаем дисонанс с практиката за централизирани решения на максимално високо ниво в изпълнителната власт. Фактът, че оценката за министерство на туризма като решаващ фактор е 6.5 пъти по-висока, отколкото оценката за българското правителство като цяло е основание за допълнителен задълбочен анализ. Очевидно въпреки крайните правомощия, които има МС и властовите инструменти, с които разполага правителството хората не желаят решенията да се взимат на толкова високо ниво. Има колизия между реално (подобни решения могат да бъдат взети и осъществени от правителството) и желано, очакванията и оценката на българските граждани е решаващата дума да е на местните хора и на местната власт. В тази връзка анкетираните български граждани са по-склонни да възприемат министерство на туризма като по-близко до проблемите на местните хора и на района, отколкото Правителството или ЕК.

Вероятно като изненади за политическата класа може да се разтълкуват и фактът, че най-висока подкрепа за децентрализация и овластяване на местните хора изразяват младите българи до 35 г., а най-високата подкрепа за еко-организациите срещу инвеститорите идва от най-богатите българи.

Войната срещу Банско - възприемана като акция на конкуренти

Разразяващите се в продължение на десетилетие спорове за втори кабинков лифт в Банско категорично не се възприема от повечето хора като война само между еколози и инвеститори. Макар 46.8% от обществото да са посочили екологичните организации като основен фактор, имащ интерес да не се реализира втори лифт, почти толкова са и хората, които смятат, че чуждестранните конкуренти на българския туризъм имат същия интерес, който е еднопосочен с интереса на еколозите. Далеч по-изненадващо е и консолидиращото се мнение сред 26.3%, че държавната администрация и държавните институции също работят срещу реализацията на проект за втори лифт над Банско. На обратния полюс е възприятието за интереса на местните хора – 9 от всеки 10 респондента в проучването смятат, че местните имат интерес идеята да се превърне в реалност. Тоест и по тази линия се констатира отчетливо разделение между интересите на хората от място и на външните фактори – сред които попадат както еко-организациите и централната администрация, така и конкурентите ни в международния зимен туризъм.

Курортът Банско се разпознава като най-популярния планински курорт в България от 65% от анкетираните, следван от Боровец с 19% и Пампорово с 15%. Вероятно трябва да събуди притеснение фактът, че едва 0.4% разпознават Витоша като най-популярна туристическа дестинация – очевидно е, че западащото състояние на инфраструктурата в планината нанася необратими щети върху общественото мнение.

Зимният туризъм е с

най-добро качество, за морския трябва да се прилагат приоритетно грижи за развитие

Най-високата оценка за качество на туристически продукт се дава на зимния, ски и планински туризъм – 7.6 по десетобална скала. Младите българи между 18 и 34 г. дават най-консолидираната подкрепа за този вид туризъм. На второ място е морският туризъм – 6.4. Много плътно се приближава спа, балнео и уелнес туризмът – 6.2. След това е културно-историческият туризъм – 5.4, селският и еко туризъм – 5.1, вино и гурме туризъм – 4.5, конгресен туризъм – 3.7. Ниската оценка за конгресния туризъм би трябвало да послужи като предупреждение за готовността на държавата за предстоящото европейско председателство.

Според обществото, в България трябва да се развиват приоритетно морския туризъм (73.6%) и планинския (64.7%). Зад тях остават спа туризма с 52.4%, културно-историческият с 48.5% и селският туризъм с 38.4%.

Европейски институт за стратегии и анализи (EISA) е създаден 2016 г. при визитата на Н. Пр. Барон Бернар Сноа и д‘Опюр председател на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и съвместен тинк-танк за анализи по ключови проблеми на страните от Балканите, Източния блок и ЕС. Институтът е създаден от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и Българската Академия на Науките (БАН).