На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Турция ни предаде Митьо Очите

АПИ сменя пътните табели към границата със Северна Македония

Полицаи хванаха 13 афганистанци край ямболско село

Правнучка на фотографа Димитър Карастоянов откри изложба Германски шпионски камери колкото кибрит и дагеротипия на 168 години пазят в музея на фотографията в Казанлък

Изложен е и фотоапаратът на Никола Вапцаров

 

В единствения у нас музей на фотографията в Казанлък бе открита фотографска изложба с 49 пейзажи на Димитър Карастоянов. Фотографиите са дарени от анонимен дарител чрез казанлъчанката проф. Росица Кендерова, преподавател по геоморфология в СУ.

Фотографиите са черно-бели, формат 18х24 см, залепени на твърда картонена подложка. Копията имат брилянтен фокус и изключителна детайлност на изображенията заради големината на стъкления негатив, който е с размерите на самите снимки.

“Снимките и архивите трябва да бъдат в музеите, а не по мазета и тавани. Дали дарението ще бъде в София или Казанлък, това няма значение за мен. Важното е, че снимките на Димитър Карастоянов ще бъдат съхранени за бъдещето”, сподели проф. Кендерова.

Музеят на фотографията в Казанлък е едва на три години, но депата с дарения на уникална фотографска техника, стари фотографии, стъклени плаки, негативи, албуми и цели фотографски изложби вече са запълнени.

Община Казанлък е предоставила на една от най-активните български фотографски групи в България стара възрожденска къща, която освен клуб на фотографите ще бъде и хранилище за експонатите от Музея на фотографията.

Една малка справка в историята на българската фотография свидетелства за респектираща плеяда с известни имена на фотографи от подбалканския град. От Казанлък е Стоян Георгиев, редактор във френското списание “Ла фотографи” в края на XIX в. Георгиев е автор и на първото ръководство по фотография у нас, издадено през 1898 г. Синът на Стоян Георгиев – Георги С. Георгиев, е артистичен фотограф и също като баща си автор на книги за фотография и аерофотография от първите десетилетия на XX в. Той е от основателите на “Български фотоклуб” през 1919 г., в който са членували всички фотографи артисти на България. Най-трогващият с човешките си снимки военен фотограф през Балканската война, Петър Арнаудов също е казанлъчанин, както и Генчо Стайнов, инженер, изобретател, собственик на ВЕЦ “Енина”, командир на рота при завземането на Одрин, сътрудничил на най-голямото френско списание “Илюстрасион” и с публикации на първа страница през март 1913 г.(оригинално копие на списанието се пази в музея). Монахът фотограф Хрисан Рашев от 60-те години на XIX в. също е представен в музея.

Днешните майстори на камерата Александър Иванов, Бедрос Азинян, Цветан Четъшки са със свой личен принос в отвоюването на идеята за музея, а също с труд и дарения на фотографска техника и снимки за колекцията.

“Ние събрахме една богата колекция за кратко време, с която се гордеем, споделя директорът на музея Стефан Папукчиев. Сред експонатите имаме вероятно единствената дагеротипия в България, която е правена през 1860 г. в САЩ. Имаме архив от Донка Георгиева, първата казанлъшка фотографка, работила преди 1944 г. Получихме 80 снимки от фотографа Борис Шнее, който е снимал един от първите розопроизводители в Казанлък Ганчо Пипалов, от фотографа Салонников, руснак, работил през 1870 г. в Казанлък. Имаме неща на Петър Арнаудов, Стефан Попов, Георги Пенков, дядо на Джони Пенков. Скоро ще направим изложба на бащата на Джони Пенков с битова и социална фотография отпреди 1944 г. От Държавния архив ни дариха около 3000 диапозитива със снимки от нашия край правени през 70-те година на миналия век. Дарения на камери и книги имаме от Политехническия музей.

Имаме албуминова фотография на Тиферо, един от най-известните парижки алхимици, тинтипии, леферотипии, снимки на солена хартия . Ето фотоапарат, с който е работил Никола Вапцаров, апарата на карикатуристаТеню Пендарев, на Любомир Жеков, а Живко Арабов си подари светломера. Ние пазим историята, защото едно “желязо”, собственост на личност, вече не е желязо, а история.

За радост на казанлъчани, Общината и кметицата г-жа Галина Стоянова помагат на фотографите и разбират важността за опазването на това визуално богатство не само на града, но и за цяла България.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.