Великобритания е на кръстопът за регулациите Лондон трябва да претегли плюсовете и минусите на различията

Река Темза преля и наводни имение на Джордж Клуни заради бурята „Денис“

Джип се преобърна след сблъсък в паднала скала на пътя Асеновград – Смолян

„Зелените“ яхват протест срещу ЧСИ

Болница в София похарчила четвърт милион за фиктивен курс по английски за санитари

Джендър баланс на Берлинале 2020

Жълт код за силен вятър в цялата страна утре

Четирима с положителна проба за коронавирус в Англия след евакуацията от круизния кораб „Даймънд принсес“

Тръмп готов да подпише лично споразумението за мир с талибаните

Раздаваха диаманти на ревю на Поля Кинова “Палома фешън” отпразнува 15 години

Родни плагиати развиха пиесата на „Ел Периодико“

Има заподозрени за съблечено в автобус момче

Санират блокове и къщи по нови схеми

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 24 февруари 2020

Три станаха жертвите на коронавируса в Италия

Правнучка на фотографа Димитър Карастоянов откри изложба Германски шпионски камери колкото кибрит и дагеротипия на 168 години пазят в музея на фотографията в Казанлък

Изложен е и фотоапаратът на Никола Вапцаров

 

В единствения у нас музей на фотографията в Казанлък бе открита фотографска изложба с 49 пейзажи на Димитър Карастоянов. Фотографиите са дарени от анонимен дарител чрез казанлъчанката проф. Росица Кендерова, преподавател по геоморфология в СУ.

Фотографиите са черно-бели, формат 18х24 см, залепени на твърда картонена подложка. Копията имат брилянтен фокус и изключителна детайлност на изображенията заради големината на стъкления негатив, който е с размерите на самите снимки.

“Снимките и архивите трябва да бъдат в музеите, а не по мазета и тавани. Дали дарението ще бъде в София или Казанлък, това няма значение за мен. Важното е, че снимките на Димитър Карастоянов ще бъдат съхранени за бъдещето”, сподели проф. Кендерова.

Музеят на фотографията в Казанлък е едва на три години, но депата с дарения на уникална фотографска техника, стари фотографии, стъклени плаки, негативи, албуми и цели фотографски изложби вече са запълнени.

Община Казанлък е предоставила на една от най-активните български фотографски групи в България стара възрожденска къща, която освен клуб на фотографите ще бъде и хранилище за експонатите от Музея на фотографията.

Една малка справка в историята на българската фотография свидетелства за респектираща плеяда с известни имена на фотографи от подбалканския град. От Казанлък е Стоян Георгиев, редактор във френското списание “Ла фотографи” в края на XIX в. Георгиев е автор и на първото ръководство по фотография у нас, издадено през 1898 г. Синът на Стоян Георгиев – Георги С. Георгиев, е артистичен фотограф и също като баща си автор на книги за фотография и аерофотография от първите десетилетия на XX в. Той е от основателите на “Български фотоклуб” през 1919 г., в който са членували всички фотографи артисти на България. Най-трогващият с човешките си снимки военен фотограф през Балканската война, Петър Арнаудов също е казанлъчанин, както и Генчо Стайнов, инженер, изобретател, собственик на ВЕЦ “Енина”, командир на рота при завземането на Одрин, сътрудничил на най-голямото френско списание “Илюстрасион” и с публикации на първа страница през март 1913 г.(оригинално копие на списанието се пази в музея). Монахът фотограф Хрисан Рашев от 60-те години на XIX в. също е представен в музея.

Днешните майстори на камерата Александър Иванов, Бедрос Азинян, Цветан Четъшки са със свой личен принос в отвоюването на идеята за музея, а също с труд и дарения на фотографска техника и снимки за колекцията.

“Ние събрахме една богата колекция за кратко време, с която се гордеем, споделя директорът на музея Стефан Папукчиев. Сред експонатите имаме вероятно единствената дагеротипия в България, която е правена през 1860 г. в САЩ. Имаме архив от Донка Георгиева, първата казанлъшка фотографка, работила преди 1944 г. Получихме 80 снимки от фотографа Борис Шнее, който е снимал един от първите розопроизводители в Казанлък Ганчо Пипалов, от фотографа Салонников, руснак, работил през 1870 г. в Казанлък. Имаме неща на Петър Арнаудов, Стефан Попов, Георги Пенков, дядо на Джони Пенков. Скоро ще направим изложба на бащата на Джони Пенков с битова и социална фотография отпреди 1944 г. От Държавния архив ни дариха около 3000 диапозитива със снимки от нашия край правени през 70-те година на миналия век. Дарения на камери и книги имаме от Политехническия музей.

Имаме албуминова фотография на Тиферо, един от най-известните парижки алхимици, тинтипии, леферотипии, снимки на солена хартия . Ето фотоапарат, с който е работил Никола Вапцаров, апарата на карикатуристаТеню Пендарев, на Любомир Жеков, а Живко Арабов си подари светломера. Ние пазим историята, защото едно “желязо”, собственост на личност, вече не е желязо, а история.

За радост на казанлъчани, Общината и кметицата г-жа Галина Стоянова помагат на фотографите и разбират важността за опазването на това визуално богатство не само на града, но и за цяла България.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.