Вярващите молят за прошка

Днес Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Датата на празника е подвижна – той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.

На днешния празник християните искат прошка от своите ближни и се подготвят да встъпят в „дните на светлата” печал – 40-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово.

На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15) Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Вечерта в църквата се извършва „ритуала на прошката”.

Характерни обичаи за празника са „хамкането“ и Сирнишките огньове. При „хамкането“ след вечеря се завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и се разклаща, а децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство на човека и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ.