Православната църква почита паметта на Св. мъченик Трифон

Снимка: Уикипедия

На 1 февруари Българската православната църква почита паметта на свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен.

Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. Според народната митология тръгнал св. Трифон заедно с Богородица и Младенеца и той да иде на манастир. Но по пътя било пълно с евреи, които дирели Божията майка и сина ѝ, за да ги погубят. Питали те и разпитвали.

Попитали един говедар видял ли е майка и син да вървят по пътя. Посочил им говедарят накъде тръгнали, а Богородица го прокълнала: той мир да не види, говедата му все да бягат настрани, да щръклеят, да не вървят заедно нито впрегнати, нито на ярем. Бягали тримата пред преследвачите си. Срещнали един козар и му рекли: „Не ни издавай.“ Обещал им козарят да не ги издава, но когато дошли преследвачите и го попитали „Не видя ли жена с малко дете на ръце да бяга по пътя?“, той им казал: „Мина скоро жена с дете и с нея вървеше мъж с превързан нос.“ Богородица и него проклела: „Козите ти все по скали и върхове да пасат и все да ги гониш.“ Така и станало.

А по пътя на Богородица минал един овчар. И него помолили: „Не ни издавай.“ Когато пристигнали преследвачите и попитали „Не мина ли една жена с дете на ръце?“, овчарят рекъл: „Цял ден паса стадото край пътя, никого не съм видял да минава.“ Чула това Света Богородица и благословила овчаря: „Стадото ти все накуп да стои, един овчар сто овце да пасе.“ Така е и до днес. Овчарите отглеждат големи стада, говедарите и козарите не могат.

Под наименованието Трифонци (или Трифунци) народът чества първите три дни на февруари: Трифоновден (1 февруари), Сретение Господне или Богородично (2 февруари) – посветено на Света Богородица, която отива в църква четиридесет дни след раждането на Младенеца, и Свети Симеон Богоприемец (3 февруари).

Народът им казва Първи, Втори и Трети Трифонец, Трифон Зарезан, Зимна, Трифонова или Вълча Богородица, Стар или Зимен Симеон, Симеон Бележник. Съществува вярването, че през тези три дни вълците бесуват, затова се отбелязват като Вълчи празници, свързани с редица забрани (особено за жените).

В деня преди 1 февруари се метат саждите по комина – да не пада реса по лозята.

Третият Трифонец в Родопите се празнува от младите бездетни жени. Те месят голяма царевична пита и раздават от нея на съседи и познати.

За предпазване от вълци в кърмата на добитъка се разчупва специален обреден хляб. Нощвите се захлупват.

В Източните Родопи Първи и Втори Трифонец се наричат Сечко-Дечко и се празнуват против нападения от зайци. На 3 февруари удрят главните, за да бягат змии и гущери. В Добричко бременните следят кой пръв ще влезе в къщата на Симеоновден – ако е мъж, ще родят момче. На Трети Трифонец се раздават питки за здраве на децата. Заравят се въглени от огнището, за да сгреят земята.

Воловете се закичват с чемшир, впрягат се и с тях три пъти се обикалят нивите, за да родят в изобилие. На места лозето се ръси със светена вода от трифоновденския водосвет. Виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“ и се благославя: „Както тече виното, така да расте гроздето.“

Из други райони пък мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. Лозовите пръчки са важен атрибут на празника. Обикновено се оставят на лозето, за да не се „дигне берекетът“ от него.

В селата покрай Дунав пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунав. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.
В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра.

За предпазване от вълци през тези дни не се преде, шие, тъче. Не се отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Не се метат дворовете и не се хвърля сметта.

Не се работи мъжка дреха. Ако някой носи дреха, изработена през тези дни, вълците ще го нападнат. Не се споменава името на вълка, особено вечер. Където празнуват против зайци, жените не режат с ножове и ножици, не секат дърва и не шият, за да не „косят зайците посевите“.

Времето на всеки един от трите дни определя времето съответно през февруари, март и април. Каквото е времето на 1 февруари, такова ще е през целия месец. Каквото е на 2-ри – такова ще е през март, и т. н.

Ако е хубав Първият Трифонец, царевицата ще е в изобилие. Ако на 2 февруари е ясно – житото ще с високо качество, ако вали сняг – в кошерите ще има мед.

Ако на 1 февруари вали сняг или дъжд – плодородието ще е в ранните посеви, ако вали на 2-ри – плод ще дадат средните посеви, ако на 3 февруари вали – късните посеви ще са добри.

Днес имен ден празнуват: Лозан, Лоза, Трифон

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.