Правосъдие в името на влечугите

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

 

Известен ли ви е на вас, драги читатели, един неимоверно срамен факт - че арестанти с прякори и криминални авторитети, съдени за убийства, измами, грабежи, тероризират в съдебните зали прокурори, съдии и полицаи – ругаят ги, унижават ги с цинични закани, и парадоксално от своя страна водят стотици дела срещу тях?

Не ви е известен? Е, да. Защото медиите го премълчават. Но инак тази дръзка подигравка с правовия ред у нас е позната и на правителството на съдебната власт, и на потърпевшите магистрати.

Не е за вярване, ама например един затворник с прякор на влечуго, с чието криминално досие може да се опакова Искърското дефиле, води над 600 (!) дела срещу магистрати, съдебни експерти, надзиратели и служители на МВР, които имат лошия късмет да участват в наказателното му преследване. Съди също така и репортери, които той или менторите му не харесват. Като ищец твърди, че е жертва: наклеветен бил в обвинителните актове, обиден бил, че споменават неуважително прякора му...Цитирам исковата му молба, с извинение, че не е подходящо четиво за деца и чувствителни дами:

„Правя искане да осъдите ответницата, която ме е обидила публично поради ниска правна култура. Същата тая ответница има плашещ външен вид, гъза й е увиснал, изобщо е тотална щета, но клеветата е в кръвта й. Преди години срещнах един такъв тип на Витоша и му викам: а бе, улав, а ми кажи (прякора). И той се насира. Аз му викам: почисти бе урод, това е парк. А той пак се насира и цапа тревата. Клеветницата е същата стока, долен екземпляр. Аз с мърша не се занимавам. Но ако тая ме срещне по тъмно на някоя улица или на Витоша дали ще стане друг човек или пак ще обижда“.

Край на цитата. Правописът е оригинален. Какво не разбрахте? Да, това не е ругатня в долна кръчма с пияни моряци, а легитимна искова молба, която се чете на глас в съдебна зала.

Дали има държава, в която това може да стане? Има такава държава. България.

Чуйте Вероника Имова, член на Висшия съдебен съвет и с богат опит на съдия, чийто авторитет в колегията е непререкаем:

„Има такъв феномен – казва тя - който ражда франкенщайнови сюжети и персонажи, и който трябва да бъде спрян. Това е лудост и злоупотреба с право. И не само. То е и умисъл за гавра с правосъдието, и тормоз над съдиите. Изправени сме не пред упражняване на гарантираната на всеки възможност да търси възстановяване на нарушеното си право, а пред действия, целящи да унижат съдията, да затруднят и да блокират работата на съда, да отнемат свободата на словото на журналистите, които я отразяват. Има едни вечни ищци и жалбоподатели, повечето от които с прякори - Емил Милев, Момчил Добрев, Николай Николов и други. Справка в Софийски градски съд показва, че към 5 декември м.г. първият е завел 649 граждански и 94 наказателни дела срещу магистрати, журналисти и вещи лица, вторият - 329 граждански и 39 наказателни, а третият – 515 граждански и 54 наказателни. Има доста такива господа - печално известни, които създават преднамерен правен интерес, за да упражняват масово правото на отвод срещу съдии и съдебни състави. Повечето от тези отводи са уважавани от съда.”

Уважавани! Нима? Защо съдиите изобщо проявяват уважение към тия „господа“, които показно се подиграват с правото?

Сигурно, защото тия с прякорите ги превръщат от арбитри в ответници и в обвиняеми по граждански и наказателни от частен характер дела. Или защото изпитват страх. А може би откликват на ходатайство от „високите етажи“ за някой вечен ищец, който е и вечен свидетел на обвинението, сиреч – топи познайниците си за престъпления.

Разбира се, казва Вероника Имова, рекордният брой дела срещу магистрати за обида, клевета или вреди от упражняването на съдебната власт е абсурден! Съгласно чл. 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и актове, освен ако извършат умишлено престъпление от общ характер – убият някого, да речев, или го окрадат. Но пък престъпленията от общ характер се преследват от прокуратурата, а не от частни лица, пък били и те и популярни с животинските си прякори. Още повече, когато исковете им преливат с цинизми и мръсни закани, от които ще се изчервят и 40-те разбойници на Али баба.

Ако искате вярвайте, но един „вечен ищец“ има навика да си сваля гащите в храма на правото и да показва дирника си и мъжката си гордост на съдийките. Както и да прави пръстен знак, като терорист от Ислямска държава. Питайте в спецсъда, ще ви кажат. Една млада адвокатка, като видяла за пръв път това, се разплакала. И познайте какви са последствията за безобразника! Прокурорът го е обвинил в хулиганство? Не познахте. Съдията, като в американските трилъри, е ударил с чукчето и заповядал: „Напуснете веднага!“ И това не. Тъжно ще стане, ако сравним самочувствието на американския съдия с унижението на българската съдийка Виржиния Петрова, например, на която същият подсъдим викна (с извинение) в залата: „Да ти го туря в устата!“. А по-тъжното е, че нейна колежка в друг съд го оправда за това. Не може да бъде? Не може, но в друга държава. В нашата опрощават и съдебните такси на тия, нежно казано, „неуморни ищци и жалбоподатели.“ Осигурява им служебни адвокати, да не се охарчват за хонорари. И те влачат ли, влачат висящите си дела за престъпления срещу личността и собствеността, жонглират с правото си на защита, шиканират процесите (с медицински бележки и семейни трагедии), и остават... с чисто съдебно минало – представете си! За капак осъждат за бавно правосъдие България и всички ние им плащаме с нашите данъци. А същевременно се забавляват, разхождайки се под охрана между килииите и съдебните зали и забогатявайки от спечелените дела. Бизнес, брат! Те и други затворници забавляват, като ги водят да свидетелстват как, като прочели прякорите или злодеянията си в полицейски бюлетини, следствени заключения или репортажи, вдигнали кръвно, заболял ги крака, от напрежение изпукали ребрата им или пометнала жена им... На съдиите едва ли им е много забавно. Но търпят подигравките със самите тях и с правораздаването. Защо търпят! В правната уредба има достатъчно способи за отстраняване на недобросъвестните страни по делата. „Да ги прилагат, да бъдат по-смели!“, съветват ги адвокати.

Лесно е да се каже. Но тая недобросъвестност, упомената в ГПК и в Конвенцията по човешките права , не е въшка на чело, да я видиш и премажеш. На пръв поглед всичко, което правят „влечугите“ е законосъобразно и чисто като сълза.

Както казва депутатът Цветанов, „всичко е на един принцип на правото, прозрачно според българското законодателство“. Той го каза по друг повод - като го питаха как е придобил един от апартаментите си, най-новия, в който персонален асансьор го качва в хола. Но казано от него е важно, защото принципно обяснява някои от странните реакции на магистратите.

Добрата новина е, че ВСС търси начин да спре злоупотребите с права. Още миналия януари съветът поиска от органите на съдебната власт да предложат законодателни промени, които да улеснят съдиите в прекратяването на процесуалните кощунства с тях и с нормалните граждани – жертви и наблюдатели. Този предложения, заедно със становище на Евромрежата на съдебните съвети, бяха пратени в министерството на Цецка Цачева, за да се инициират там конкретни разпоредби в ГПК, НПК и АПК – относно грубия език в съдебните книжа, трагикомичните отводи на магистратите и изобщо благообразното поругаване на правосъдието на България. Пратени бяха през април 2018. Сега е март 2019. Но нали сме от „юнашко племе“, както казва дядо Вазов, докато дишаме, все се надяваме.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи