Глобиха над 43 000 шофьори от началото на акция „Зима“

Италианска светкавица с мощността на 819 коня Sian е първият хибрид на Lamborghini и най-мощният модел на марката

Какво правят пенсионери в публичен дом?

Все още се издирва мъжът, който нападна и рани жена при обир в газстанция в София

Елизабет Хърли: Страстта е полезна за здравето

Днес е Световният ден в памет на жертвите от катастрофи

Мъж уби три от децата си и съпругата си в Сан Диего, след което се самоуби

Зодиите на пътя

На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Празнуваме Бъдни вечер

Във всички епархии на Българската православна църква миряните празнуват Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово. В храмовете се отслужва света литургия. На трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Според обичаите на нея трябва да присъства нечетен брой ястия 7, 9 или 11 ястия. Задължително на масата се слага варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост- младият Бог, който ще се роди. Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, бо-жичник, вечерник, светец.

Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица. Традиционно хлябът в обредната символика се свързва с дома и семейството. Според част от народните вярвания, каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни, ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, а ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.