Община си купи Великденски кабриолет

500 фазана красят ловните полета край Балчик

Красимир Вълчев: Намалихме с 60% приема в специалност „Икономика“ в сравнение с 2015 г., като най-малко е намалението за УНСС – с над 20%

Ажурени и манастирски яйца наредиха в Етнографския музей във Варна Великденската изложба е съвместна с музеите на Велинград и Ихтиман

Депутатите излязоха във ваканция до 8 май

Българин е обвинен за фалшива бомбена заплаха срещу небостъргач в Мадрид (ВИДЕО)

Премиерът Борисов за скандала с имотите: От ГЕРБ всички до един подадоха оставки, за другите партии – те си отговарят

ТИР изгоря на магистрала „Тракия“ край Вакарел

Съдят глухонямо момче, убило жена

Сръндак с отрязана глава открили горски стражари Дивечът е собственост на ловното стопанство „Воден”

Момче на 19 години пострада, след като 17-годишен без книжка катастрофира в Русе

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Варненски ортопеди имплантираха последен модел раменна става

Пожарникари от Сливен спасиха заклещена в ограда сърна

Учредиха награда „Валери Петров”

Превърна ли се отбраната в приоритет за 15 години? Данните показват, че влизаме в НАТО през 2004 г. с 2,52 процента дял на бюджета на МО от БВП. А днес?

На 15-ата година от приемането ни в НАТО започваме да гледаме с определена доза оптимизъм.

Едва ли министърът на отбраната Красимир Каракачанов си дава сметка колко е прав, когато казва „Няма как за година и половина да наваксваш това, което не е направено за 15 години. Ако модернизацията на армията ни беше започнала, дори когато станахме членове на НАТО, сега щяхме да сме завършили тези процеси.“

Тези дни празнуваме 15 години членство в НАТО. На 29 март имаше илюминации. В парламента вече бяха прочетени тържествени декларации. МО се отчете с голям концерт и впечатляваща фотоизложба. Предстоят още прояви по приетата от правителството програма.

Защо все пак министърът е прав? Има една тенденция, която би трябвало да помрачи приповдигнатото настроение и да даде отговор защо ги има днешните проблеми. И тя е свързана с парите, които държавата отделя през последните 15 години за отбрана. Което е показател, доколко отбраната е била приоритет в политиката.

Данните показват, че влизаме в НАТО през 2004 г. с 2,52 процента дял на бюджета на МО от брутния вътрешен продукт (БВП). Веднага обаче започва спадът. Така петата година от приемането ни в Алианса, т.е. през 2009 г., празнуваме с 2 процента за отбрана от БВП. Редукцията е особено чувствителна в бюджетите за 2008 и 2009 г. При първия с 6,2 процента, а при втория с 14,2 на сто! Тогава управляващите дават някакво обяснение. Посочва се, че това е европейска тенденция. Да, но за Европа редукцията е съответно 5,06 и 3,55 процента. За нас, особено през 2009 г., е смазваща. Тогава България отделя за един военнослужещ два пъти по-малко средства от Литва, три пъти по-малко от Унгария, четири пъти по-малко от Чехия и десет пъти по-малко от Австрия. В официалните доклади за времето, когато честваме петата годишнина, е записано: „Политиката за отбрана и сигурност бе изтласкана на заден план в дневния ред на държавата, в обществото се лансираха идеи за относителна маловажност на основните аспекти на отбраната и сигурността.“

Тази политика води до прогнозата, че в периода 2010-2015 г. най-голямото предизвикателство ще бъде набирането, подготовката и задържането на личния състав. Нещо много актулно и през тази година. Но пък през 2010 г. решаваме, че трябва да направим съкращения в числеността на Въоръжените сили. В края на годината имаме личен състав от 44 100 души. В поредния план записваме редукция от 7000 души до края на 2014 г., т.е. за десетата годишнина от приемането ни в НАТО. Предизвикателството с финансирането не е преодоляно. Напротив! През 2010 г. процентът за отбрана от БВП пада на 1,889. Бюджетът на МО е намален с 8 процента в сравнение с 2009 г. Тогава записваме в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили задачата през следващите четири години да стигнем 2 процента. Но, забележете как – като включим и разходите за пенсии на военнослужещите. Последното не се случва, но то не е забравено. Напомни ни го генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг при посещението си в началото на март у нас.

На десетата годишнина правим извода, че в абсолютни стойности ниският БВП на България винаги е предопределил едни от най-малките разходи за отбрана на глава от населението – около 60 евро годишно, което бе по-високо само от това на Албания и повече от пет пъти по-малко от средните стойности за останалите съюзници от Европа. В абсолютни стойности средногодишните ни разходи за отбрана от около 500 млн. евро бяха далеч по-малко от тези на други съюзници. Например, през 2014 г. Гърция, въпреки финансовата криза, похарчи за отбраната си десетократно повече от България – около 5 млрд. евро. Нещо повече, през 2014 г. за модернизация сме отделили едва 1,38% от бюджета за отбрана. Това е сигурен показател за наличието на динамични деструктивни процеси и деградация на способностите на Въоръжените сили и отбраната на страната, записа в годишния си доклад тогавашното правителство.

На 15-ата година от приемането ни в НАТО започваме да гледаме с определена доза оптимизъм. Поне така твърдяха управляващите при приемането на бюджета за 2019 г. Не толкова поради факта, че процентът, за който говорим, е 1,58. И че бюджетът е с 223 млн. лв. повече от предишния. По-скоро оптимизмът идва от Националния план за поетапно нарастване разходите за отбрана до 2 процента от БВП до 2024 г., т.е. когато членството ни в НАТО стане на 20 години. Дано не побързаме да се покажем като отличници и да включим разходите за пенсии на военнослужещите. Тогава двата процента ще се окажат кухи, от гледна точка на бойни способности. И още едно „Дано!“. През миналата година останаха неусвоени 100 млн. лв. за придобиване на изтребители; 171 млн. лв. – за многофункционален модулен патрулен кораб и 100 млн. лв. – за бойни машини на пехотата. Същите пари Централният бюджет отделя и за тази година. Дано не останат и те на хартия! Именно реалното стартиране на проектите би трябвало да бъде най-удачния начин за празнуване на годишнината от членство в Алианса. И доказателство, че най-после след 15 години отбраната е приоритет за българската политика.

Адмирациите са за войника

Ако някой заслужава адмирации през последните 15 години, това е българският войник. Въпреки станалото пословично недофинансиране, той не позволи да падне имиджа на армията. Както на мисии и операции зад граница, така и вътре в страната. Изпълняваше задачите с това, което има. И в очакване на голямата модернизация. И на поне малко по-висок социален статус. Въпреки че все още не смее да мисли за натовски заплати.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. махайте го тва нато – никой не е питал народа дали иска евроатлантически изроди кат спасителя на бкп соломон паси или клептоманката елена поптодорова… да не говорим за слабоумния наглец росен плевнелиев.

  2. Така разпореди новия ни голям брат и нашите политици разсипаха армията без един изстрел. Амин!

  3. Защо България е в НАТО ? Защото се страхува от Русия ? От своят по-голям брат, как беше : двукратен освободител ?! Верно братушките са много опасни, разбиха Сирия, Венецуела, Либия, Ирак, Сомалия, Йемен, Палестина, Афганистан, следват други…..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.