На 22 август 2019 да почерпят

Плоскост от новострояща се сграда падна и удари човек в столицата

Брекзит без сделка е все по-вероятен Меркел против преразглеждане на споразумението

Повдигнаха обвинения на мъжа, който откърти ограничителите по ул. „Граф Игнатиев“

Адските жеги ни връхлитат по-често Данните на програмата на ЕС “Коперник” показват трайно затопляне

Путин: Русия ще разработва ракети със среден и малък обсег

Левицата в Италия иска да прави правителство Президентът започна консултации след оставката на премиера

Огън по глиганите изкомандва министър Танева Ще има норма за отстрел, миграцията пречи на преброяването

Борис Джонсън и Ангела Меркел обсъждат сделката за Брекзит

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 22 август 2019

Електронен отчет на ваксините поискаха лекари Джипитата не са съгласни с предложението да отпаднат някои приеми

НАП сами не си защитили данните от хакери

Владимир Путин: Русия иска да възстанови отношенията си с ЕС

65% от хората у нас резервират онлайн ваканцията си Последни сме по показателя в ЕС

Фабрини моли ЦСКА да го пусне

Предприемачът Стефан Шарлопов пред „Труд“: Бизнесът трябва да се научи да плаща по-високи заплати

С водните си ресурси България може да се превърне в рехабилитационен център на Европа

Кой е основният проблем на икономиката на България? Защо не се използват ефективно водните ресурси на страната? Как се развива спа индустрията у нас? Какви са стимулите за активизиране на хората, които нито учат, нито работят, за да се включат активно в пазара на труда? Кои са предизвикателствата пред туризма ни? Отговорите на всички тези въпроси дава топ предприемачът Стефан Шарлопов, който е председател на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм.

– Г-н Шарлопов, икономическите показатели на страната, в по-голямата си част, са положителни. Какъв е вашият прочит на ситуацията в края на годината, като човек, развивал успешен бизнес в различни направления през годините?

– Наблюдавам много внимателно икономическите и социалните процеси в България и правя известен аналог с развитието на Полша. Ако сравняваме пътя на двете държави през последните години, ще видим, че след известни сътресения ситуацията започва да се нормализира. Вече е ясно, че след периода на световната финансова криза оцеляват бизнесите, които са здраво стъпили на земята. Логично е да се повишават заплатите и да се осветляват бизнеси. Извън цифровите показатели забелязвам един много позитивен процес – все повече млади българи, работили в Англия, Германия, Франция, Испания и други развити държави, се връщат да живеят и да се развиват у нас. Те осъзнават, че навън винаги ще бъдат втора ръка. В същото време обаче над 300 хиляди души в трудоспособна възраст в България нито работят, нито учат, нито са регистрирани в бюрата по труда. Всичко това се случва на фона на официална статистика, според която безработицата в страната е на рекордно ниски нива. Не мога да намеря икономическа логика между двата процеса. И без такава обаче е ясно, че тази група генерира огромен трудов резерв, който може да бъде върнат на пазара само с правилни политики и стимули, които трябва да бъдат контролирани от държавата.

– Как може да се случи това?

– Тези хора трябва да се стимулират с безплатно образование или специализация. Дисбалансът на пазара на труда е икономическият елемент, който липсва за ускорението на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Регистрираме ръст на БВП с близо 4%, има излишък в бюджета, безработицата намалява, усвояването на еврофондовете се осъществява с добри темпове. Сега идва и председателството на България на Европейския съюз от 1 януари 2018 г. Това е огромен шанс за нас. Сигурен съм, че икономиката може още да вдигне оборотите, но това минава и през решаването на проблема с демотивацията на младите и с намирането на квалифицирани кадри по сектори.

– Вие развивате спа индустрията от дълго време. Има ли проблем с липсата на работна ръка в сектора?

– Проблемът с работната ръка при нас не е голям, за разлика от другите видове туризъм, защото служителите ни получават заплата 12 месеца в годината, а не само за сезон, както е при летния и зимния туризъм. Собствениците на спа хотели нямат текучество на кадри. Стремим се внимателно да увеличаваме заплащането в сектора, защото услугата, която предлагаме, е на европейско ниво, а заплащането за нея не е европейско и това ни държи в ситуация, в която не може да си позволим много по-висок разход от сегашния. Трябва да се върви в посока на плавно увеличение на цените на продукта, успоредно с нарастване на заплатите на служителите в сектора. В противен случай ще стане като с ол инклузива.

– Какво имате предвид?

– Спомняте си какъв „бум” имаше преди години, въпреки че беше ясно, че всичко е една дъмпингова схема. Ясно ни беше, че с принципа „всичко в цената“ ще влошим качеството на туристическата услуга и го направихме. И сега се оказва, че не е толкова модерно да предлагаш ол инклузив, защото при всички случаи неговото качество не е добро. По-важното е да предлагаме качество на спа услугите в България и внимателно да стигаме европейските цени, което ще се случи със сигурност през идните няколко години. В този смисъл и увеличението на минималната работна заплата е закономерен процес, въпреки че нашите служители получават над този показател. В бюджета за догодина е заложено и увеличение на осигуровките, което е един допълнителен разход. Но рано или късно бизнесът в България трябва да се научи да плаща по-високи заплати, в това число и работодателите в туризма. Ако искаме България да не е евтина туристическа дестинация, какъвто имидж направихме през последните години, трябва да подобрим продукта си чрез коректна цена за предлагане. Защото евтиният продукт в момента води до обем, който обаче не може да покрие разходите, а ако имаш кредити, попадаш в още по-неприятна ситуация.

– И премиерът Бойко Борисов призова бизнеса да вдига заплатите. Разбраха ли го всички работодатели?

– По-лошо за онези, които не са го разбрали. Няма как да постигнеш добра мотивация с ниски заплати. В нашия сектор, освен заплатата, има и „бакшиш“. И размерът му зависи от обслужването – колкото си по-добър, толкова по-голяма благодарност от клиента получават. Това също е допълнителен доход, който никой не вижда, освен добрият работник, но и това не означава, че заплатата му трябва да бъде твърде ниска. Ако е така, той започва да си търси работа извън България. И в повечето случаи я намира на много по-добри условия.

– Как се развива спа секторът в България през 2017 година?

– Всяка година туристите, които избират спа сектора, се увеличават с между 7 и 10%, в сравнение с предходната. Ръстът обаче е много по-ускорен в Европа, където се отчита увеличение от по 20% всяка година. С водните си ресурси България може да се превърне в място за рехабилитация на цяла Европа и не само. Знаете, че сме втори след Исландия по залежи на минерални води, но това богатство не се използва пълноценно. За разлика от Исландия, тук има и уникални климатични зони – море, планини, кални находища и климатични зони. Тези ресурси трябва да се използват с активната роля на държавата и общините. Местните власти трябва да създадат общински басейни и атракции, които да са на по-приемлива цена от тази на хотелите, за да могат да се ползват и от хората от регионите, в които се намират. В целия свят общините са принципалът, който дава разрешение за използване на минерални води, те са тези, които правят концепцията за развитието на едно селище. Логично е, след като дават разрешение на определени хотелиери да инвестират в бази, да мислят и за общинска инфраструктура, която да се използва от всички гости на населеното място и местните хора. И за да не става противоречие, тъй като услугата в един петзвезден хотел е твърде скъпа за местото население. Точно затова трябва да има безплатен достъп до минерални води. Давам ви пример с община Девин. Там, след като държавата осигури средства за рехабилитирането на водопровода, от пресъхналата чешма в центъра на града вече тече изворна и високоминерализирана вода. Това е начинът, по който трябва да показваме какво би трябвало да стане. Не може в градове като Сандански, Девин или Велинград от чешмите да тече друга вода, освен минерална.

– Каква е оценката ви за развитието на туризма у нас през последните години?

– Наличието на Министерството на туризма има своето значение. Убеден съм, че институционализирането на бранша е правилният път. В момента тече процес по обединяване на неправителствените организации в конфедерации или камара, което също е коректен процес. Не е нормално у нас да съществуват 200-300 НПО-та, защото това нарушава комуникацията между тях и държавата. По този начин ще се решават доста повече въпроси. Споделям ви и една идея, върху която мисля от няколко дни – трябва да има отделно Министерство на минералната вода, защото това е един огромен ресурс, който поради огромната натовареност на общините и институциите, не се развива ефективно. Защо частният сектор да е този, който да развива този бизнес? Имаме вода в огромни количества, който в голям процент не се използва.

– Каква трябва да бъде политиката към държавните рехабилитационни центрове?

– Първо, трябва да се промени Законът за публично-частното партньорство, защото в този му вид не мисля, че е най-работещият. Ако има промяна, държавните санаториуми може да станат работещи заведения, в които хората да се рехабилитират, а държавата освен да се грижи за тях, с инвестицията си също да печели.

– В началото на годината повдигнахте въпроса за регулация на апарт хотелите. Какво се случи по този въпрос?

– Не виждам регулация на апарт хотелите. Държавата трябва да намери правилен регламент. Дали ще е чрез регистрация, за да се плаща данък или нещо друго, нужна е стъпка в посока контрол.

– Как ще коментирате и акциите „Тишина“ през лятото и заканата на вицепремиера Валери Симеонов, че такива следват и в зимните курорти?

– Не мисля, че пик сезонът е времето, в което трябва да си изключваме кабелите, защото това стресира инвеститорите. Тези въпроси са решени в други държави съвсем просто – в 12 часа шумът прекъсва или се обособява място за шумни заведения извън центъра на курорта. Говорим за регламенти. Давам ви пример, мои приятели в Слънчев бряг ми казват – държавата има един регламент, местната власт – друг. Ние имаме разрешение да работим до 4:00 часа след полунощ, а ни гонят за това, че работим. Освен това в много наши курорти има смесване на видовете туристи – един до друг са семейни места за настаняване и заведения за парти. Необходимо е най-накрая на една маса да седнат бизнесът, държавата и месната власт, за да се намери решение. В противен случай ще има телевизионни репортажи за скандали между тях, а конкуретните пазари само това чакат.

 

Нашият гост

Стефан Шарлопов е български предприемач, роден през 1962 година в Бургас. Започва бизнеса си с търговия, минал е през индустрия, към момента е успешен хотелиер и инвеститор в туризма. Шарлопов е създател на марките “Девин” и “Роял кейк”. Основател е на първата частна хотелиерска верига “Шарлопов хотелс”. Начело е на гражданско сдружение “Майка България”. Председател е на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Баща на 5 деца, а отскоро е и горд дядо.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Посещавал съм някой от хотелите на г-н Шарлопов, не смея да кажа, че СПА са му едни от най-добрите.

  2. Да се научи бизнесът,ама не ще да учи.Ученето в тая посока/към плащането на по-високи заплати/нещо не го влече.

  3. "Бинесът трябва да се научи да плаща по-високи заплати" каза:

    Бизнесът: Се ино ни съм тъ чул!

  4. Шарлопов па като развързал кесията, кой от неговите работници получава адекватни заплати, само дъщеря му май, а?

  5. Kam biografiata MU:viden perach na kradenoto,poslushko i palen prostak selski

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.