„Труд“ ще продължи да защитава интереса на потребителите

Година след проверката на Сметната палата институциите започват да си обменят информация за биохраните. Надградената система била изградена и щяла да стартирала до месец

Повече от година след края на проверките на Сметната палата, които отчитат слаб контрол върху биохраните и недобра защита на интересите на потребителите, отговорните институции са на финалната права, за да обменят информация помежду си. Това обяснява в своя отговор до редакцията на „Труд” Министерство на земеделието, храните и горите, относно публикацията „ Фалшиви биохрани ни пробутват в магазина Фалшиви биохрани ни пробутват в магазините Бизнес 14:22 08.08.2018 ” от 8 август.

Според ресорното ведомство са предприети действия „за надграждане на базата данни на производители, преработватели и търговци на биологични продукти и храни така, че да се гарантира по-ефективен обмен на информация между Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, Българската агенция по храните и контролиращи лица. Надградената система е изградена и ще стартира пълноценно до месец.” От земеделското министерство подчертават като успех и факта, че отговорните ведомства от януари 2018 г. насам имат вече разработена и утвърдена процедура за обмен на информация.

Още по-интересна е предоставената ни информацията, че земеделското министерство „е предприело действия за изготвяне на план за действие още преди публикуването на окончателния доклад на Сметна палата и се работи усилено за отстраняване на слабостите”. От споменатите такива действия обаче става ясно, че повече се работи, отколкото има резултат, тъй като става въпрос за разработване и намерения за приемане на нови нормативни документи.

Все още не е приключил етапът на обществено обсъждане на изготвените от земеделското министерство „предложения за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз”. С тях ведомството твърди, че ще заложи „по-високи изисквания към персонала на контролиращите лица, по-високи санкции за оператори и контролиращи лица”.

Според изготвената от ведомството наредба вече ще се взимат задължително проби преди да се издава сертификат за биоземеделие. Как без да се взимат такива досега са получавали правото да се продават в магазините като „био” продукти и кой е гарантирал, че те не са замърсени с пестициди или ГМО, от отговора на публикацията не става ясно. Вместо това от земеделското министерство подчертават, че са изготвили „проект на нова наредба за биологично производство, която надгражда действащата наредба за биологично производство и е във връзка със засилване мерките за контрол в сектора”. Като имат предвид точно въвеждане на задължителни проверки преди издаване на сертификат. Според същия проект са предвидени и по-строги мерки за част от нарушенията. Според одита на Сметната палата обаче законът и досега е предвиждал достатъчно сурови санкции като актове и отнемане на сертификати, но по времето на проверките между 1 януари 2015 г. и 30 юни 2017 г. те не са налагани, а вместо това са давани предписания. Именно проверяващите са погазвали закона и не са си свършили работата, става ясно от доклада на Сметната палата.

Проектът на земеделското министерство, който трябва да предвиди по-строги мерки и санкции, също година след проверките още е на етап изготвяне. Приключило е общественото обсъждане „и в момента се отразяват и обсъждат постъпилите становища и бележки”, обясняват от ведомството.

Представителите на земеделското министерство подчертават, че са взели и мерки относно констатацията на Сметната палата, че се проверяват едва 1% от сертифицираните производители. През 2018 г. извършвали административна проверка на ... „ 1% от досиетата на операторите под контрол, като допълнително се проверяват  оператори с установени несъответствия, оператори с издадени разрешения за използване на небиологичен посевен/посадъчен материал, както и проверка във връзка с изпълнение на ангажиментите спрямо оператори с получени нотификации по системата OFIS (Европейска система за биологично земеделие)”. Според ведомството това са допълнителни проверки, а не малка част от задълженията им да защитят интереса на българския потребител.

В правото на отговор на ведомството е подчертано още, че „във връзка с  констатираните слабости в процеса за издаване на разрешително за контролна дейност в одитирания период януари 2015 г – юни 2017 г. от страна на МЗХГ са предприети действия за утвърждаване на нови процедури с детайлни контролни листа още след предварителния доклад на Сметна палата. Новата процедура за издаване на разрешително за контролна дейност е разработена и утвърдена през януари 2018 г. и е изпратена на Сметна палата във връзка с предварителния доклад.” Тоест вече ще е ясно кой извършва проверките и кога, а това би трябвало да спре и мониторинга от дистанция, който през проверявания период са си позволявали да извършват проверяващите. Те са давали предписания на големи търговски вериги напълно незаконно, без дори да направят проверка на място, пише в доклада на Сметната палата.

От ведомството подчертават, че слабостите по контрола на биохраните са взети предвид и при разработване на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС и се очаква да бъдат включени в Наредбата.

От целия отговор на Министерство на земеделието и храните на публикацията в „Труд” прозира фактът, че вместо да следят за това да е защитен интересът на потребителите, от ведомството една година изготвят наредби и планове за действие как да направят това. Въпреки че биохраните са на пазара у нас вече 15 години и за това време би трябвало да е категорично ясно, че без контрол отново ще ни пробутват ментета в магазините, натъпкани с пестициди, ГМО и различни Е-та.

Интересно е и каква допълнителна информация за реалното бездействие на чиновниците може да се открие, завоалирана зад „неуморния труд” по приемане на недействащия нормативни актове и приемане на уж по-строги санкции, които обаче собствените служители на ведомството не налагат.

„Труд” ще продължи да търси и публикува информация в защита на потребителите, за да знаят читателите на изданието кой е виновен за това в магазините да се предлагат некачествени продукти.