Спипаха вандал, повредил коледната украса в Аксаково

Лиляна Павлова за българското европредседателство: Мисията е изпълнена успешно

Наградиха доблестни деца, намерили и предали чантичка с документи и 1000 лева Петокласниците получих грамоти от директора на полицията във Велико Търново

Теменужка Петкова: Газоразпределителната инфраструктура в България ще се развива, ако има икономически интерес

Експерт прогнозира: Професията оператор на кол център ще се трансформира в оператор на робот

Търсят тяло на бебе, родено вчера в Кърджали, източват „Водното огледало“

Републиканските пътища в Сливенска област – проходими при зимни условия

Благодетели дариха 1100 лв. за изграждане на паметник на ген. Сава Муткуров в Търново

Комисар Мария Габриел с престижна награда „Талант в политиката 2018“

Тировете с дестинация България, влизащи от Турция, няма да бъдат пренасочвани през Лесово – Хамзабейли

Иван Тотев: Никога не е имало идея да се разфасоват прасета в центъра на Пловдив

Петър Петров от „Юлен“: Дружеството няма никакви кредити към Първа Инвестиционна Банка или други български банки Поради некоректността на журналистите от Икономедиа, концесионерът на ски зона "Банско" повече няма да отговаря на въпроси, задавани от изданията на тази медийна група

Откриха близо 700 литра нелегален алкохол по обява в Интернет

Клуб „Активна сигурност“ организира коледен празник за деца от домове в Пловдивско Кампанията е под надслов "SOS - Грижа без граници"

Запален комин обгази пенсионерка

Предраг Миятович, легендата на сръбския футбол и „Реал“ (Мадрид), ексклузивно пред „Труд“: Пенев е воин, Стоичков – институция

– Г-н Миятович, какви са спомените ви от българския футбол?
– Вашият футбол е много близък до сръбския и черногорския, въобще до югославския. Има много дарования.  Играчи с много самобитен талант. Българският национален отбор през 90-те години постигна наистина големи успехи.  Играхте с успех на световното, на европейското първенство. Играехте един хубав за окото футбол, в който главни действащи лица бяха звезди, които оставиха диря в историята. Белязаха я със собствена епоха във футбола. Не говория само за Стоичков, но също и за Бербатов, за Любо Пенев с изявите му най-вече във “Валенсия”. Българският футбол винаги е бил атрактивен и на мен лично винаги ми е харесвал, защото се идентифицирам с вашите футболисти. И това е така, защото познавам начина им на мислене, което като югославските играчи.
– Помните ли ваши мачове срещу български отбори?
– В момента не се сещам за нещо конкретно, но винаги съм ценял футбола на страната ви и футболистите ви, които са триумфирали в много различни шампионати – Испания, Англия, Германия … В тези страни са играли много българи, които са правили разликата и са носили отборите на раменете си. Нещо, което е наистина важно.
– Националният отбор на Сърбия като че ли се възроди в последните години?
– Аз бях оптимист още в началото на кампанията. И смятам, че националният отбор на Сърбия ще играе добре и на световните финали. Въпреки, че конкуренцията е зверска и изобщо няма да бъде лесно. В началото на квалификациите играхме много добре с Уелс, но за съжаление не успяхме да победим. Но още тогава заявих, че имаме много класен отбор и със сигурност ще покажем добри игри на Мондиала.
– Сърбия винаги е имала страхотни футболисти, но независимо от присъствието на Видич и Иванович мисиите ви доскоро не успяваха…
– Да, сръбският национален отбор има много добри играчи, но в последните години не ни достигаше работа в екип, бяхме слаби като тим. В съвременния футбол индивидуалните качества на състезателите не са достатъчни за да има успех отборът. Необходимо е тимът да е сплотен, единен и да работи като добре смазана машина. Според мен точно това ни липсваше. Сега стоим много по-добре като колектив и сме много по-концентрирани, има много повече положителна енергия. Добре са нещата и само трябва да се следва този успешен път. Класирането за Мондиала е голям успех за всеки футболист и постижение за Сръбската футболна федерация. Но като че ли е най-важно са запалянковците, защото те със цялото си сърце искаха да видят националния си отбор да играе на световното.
– Живеете в Мадрид, но със сигурност следите какво става в Сърбия. Какви са проблемите на Балканите?
– Живея в Мадрид, където гледам най-доброто първенство в света, защото само в Испания има такова струпване на най-добрите футболисти от целия свят. Уважавам и английския шампионат и немския, но мисля че никъде няма такава концентрация на звездни футболисти както в Ла Лига. Тя е най-атрактивна от всички. Първенствата на Сърбия, на България… Проблеми… Отборите нямат средства и не могат да привлекат добри играчи. Има и много неща около футбола и тук и в Сърбия, и в Черна гора, които трябва да се изкоренят час по-скоро. Наистина много са съществуващите проблеми, но аз съм оптимист. Убеден съм, че и във нашите страни – в България, Сърбия, Черна гора, футболът ще се възроди и футболистите ни отново ще са сред най-атрактивните.
– Помагате ли на сръбската федерацията или на “Партизан” като ваш бивш клуб?
– Близък приятел съм на президента на Федерацията на Черна гора Деян Савичевич и винаги, когато има нужда от помощ, съм на негово разположение. Приятел съм и на президента на сръбската федерация, който започна мандата си наскоро и иска да направи много хубави неща за играта. За да имаш успехи в най-популярния спорт обаче трябва време. А твърде често футболните хора не ти дават времето, което е нужно, за да направиш това, което искаш…
– 2017-а година бе щастлива за вас. “Реал” триумфира в Шампионската лига и стана шампион шампион на Испания, Партизан спечели титлата в Сърбия….
– Много добра година наистина. “Партизан” стана шампион и спечели и купата на Сърбия. Много добре. “Реал” спечели Шампионската лига, стана шампион в Испания така че 2017 г е наистина прекрасна година за мен, защото аз съм фен на “Партизан” и на “Реал” (Мадрид). Наистина прекрасна година.
– Когато играехте в “Партизан” можехте и да отидете в “Ювентус” …Защо избрахте “Валенсия”?
– Защото през 93-та, когато напуснах Югославия, исках да намеря страна и клуб, където да мога да вдигна нивото си като играч. И за мен е много по-добре за един млад играч да отиде в отбор, който има име, има история, но към момента не е в Топ 10, не е в Голямата десетка. Защо? Защото в такъв клуб се предполагаше да имам повече възможности за изява по най-добрия начин. И можех да напредвам не само като футболист, но и като личност. Да стана готов за „Реал” (Мадрид) или “Барселона”… Днес много футболисти правят грешка отивайки директно в голям отбор, където има убийствени изисквания и натиск. И това ги погубва. Много по-интелигентно е за един млад играч е да отиде в добър клуб, където да му позволят да реализира идеите си.
– Можете ли да ни разкажете за вашето партньорство с Любо Пенев
– Любо Пенев ми даде наистина много, когато пристигнах във Валенсия. През 1993-а година той вече се беше наложил като лидер и беше най-добрия играч в отбора. Аз дойдох леко уплашен и непознаващ нищо в страната. Тогава той ме взе под крилото си като свой роден брат. Той говореше на български, а аз на моя роден език и се разбирахме много добре. Наистина ми помогна много тогава. Той е голям футболист, но е и уникален човек и приятел. Много го обичам.
– Кой вкарваше повече голове?
– Повече голове… Ами през тези 3 години във “Валенсия” аз вкарвах повече голове, но Любо имаше изключително добър имидж и хората го обичаха много.  Той си беше спечелил честта да е звезда на отбора няколко години преди аз да отида в клуба. И да – винаги ще помня скандиранията на феновете на Валенсия, които пееха: „Лубо, Лубо, Лубо Лубо…”. Аз вкарвах головете, но и той също се разписваше често.
– Тогава той пребори най-смъртоносната болест, заради която не отиде на Мондиала във САЩ. Вие и отбора помагахте ли му в този период?
– Да. Беше труден момент за него, но той има много силен характер. Беше много твърд и пребори болестта. Надделя в тази битка и това е още едно от нещата, заради които го обичам много. Защото обикновенно, когато има толкова сериозен проблем хората се затварят в себе си и потъват. Той обаче не направи това. Показа борбен дух, води люта битка и надделя. И не само това, но след завръщането си вкара още много голове, отиде в “Атлетико” и вкара още голове и спечели титли и купи. Така, че Любо за мен е воин. Като всички нас, които идваме от Балканите.
– Играл сте много пъти срещу Стоичков. Какви са спомени те ви?
– Христо е топ. Велик играч. Футболна институция. Обичан и боготворен в “Барселона”, където бе един от най-големите играчи в света. Той е на едно следващо по-високо ниво от мен и от много други. Уникален персонаж. Добър приятел. Много го обичам. Нищо, че е толкова луд барселонист а аз съм за “Реал”. Добър човек, хубав човек.
– Говорихте ли си на българо-сръбски по време на мачовете?
– Разбира се. Говорехме си на българо-сръбски. Няма начин.
– Как приеха във “Валенсия” трансфера ви в “Реал”?
– Беше доста бурен и бих го нарекъл почти насилствен трансфер. Тогава за първи път в испанския футбол един клуб плати толкова голяма блокираща клауза. По времето, в което преминах от “Валенсия” в “Реал” това беше за най-голямата трансферна сума в историята на испанския футбол. Имаше наистина голям натиск около трансфера, но аз бях спокоен. Освен това фактът, че “Реал” плати такава огромна сума за мен ме караше да се чувствам добре. За мен това беше оценка, че съм наистина стойностен футболист. Феновете  на “Валенсия” ми се обидиха и са ми сърдити и до ден днешен. “ Да, Валенсия” ми даде много, но не можеше да ми даде това, което ми даде “Реал”. Винаги да съм в играта на върха, да печеля титли и да правя нещата добре.
– Разкажете ни за финала в Шампионска лига между „Реал” и „Ювентус“?
– Финалът през 98-а срещу “Ювентус” в Амстердам се оказа най-важният мач в кариерата ми. В него вкарах и най-важният си гол като професионален футболист. Победния гол. Прекрасни моменти, които се изживяват само веднъж. С онзи паметен гол и всичко, което се случи във финала, успях да вляза в историята на най-значимият клуб в историята на футбола. От 32 години не бяхме ставали шампиони на Европа и аз имах късмета да играя и дори да вкарам гол в онзи финал. От 98-ма до днес “Реал” спечели още 6 шампионски купи на Европа. Но ние в онази звездна нощ счупихме лошия късмет, който преследваше клуба цели 32 години. Наистина незабравим момент. Най-красивият в кариерата ми.
– Във “Валенсия” с Пенев, а в “Реал” с Шукер. С кой беше по-лесно?
– И двамата бяха наистина много добри приятели. Любо беше първият ми контакт и човекът който най много ми помогна, но с него във “Валенсия” не спечелихме титла и това е тъжно. Докато с Давор спечелихме много. Бяхме съотборници и в националния отбор на Югославия доста дълго време и така дойдоха и съвместните ни успехи.
– Отношения между бившите републики югославски обаче днес не са добри?
– За съжаление още съществуват подобни коментари и не знаем наистина как да ги надмогнем. Най-вече между хървати и сърби. Балканите винаги са били зона на напрежение и трудности и много е сложно явно да намерим решение на този проблем. Аз очаквам и се надявам отношенията между феновете на страните от бивша Югославия да еволюират както еволюира самият футбол. А и ще има повече култура. Да обичаш отбора си, но и да се държиш добре и спортменски със съперника. Това ще стане един ден, вярвам го. Да, може и да не го видим ние, но спокойствието ще дойде един ден.
– Дарко Панчев каза в интервю пред нас, че ако не е била войната, Югославия е щяла да стане европейски шампион. Според него най-големият губещ от войната е футболът в бивша Югославия.
– Бивша Югославия имаше наистина големи футболисти и ако наистина бяхме останали заедно, със сигурност щяхме да спечелим някой голям футболен трофей като национален тим. Никога човек не знае, независимо от добрите единици, дали ще спечели дадено първенство, но със сигурност ние имахме големи шансове с всичките тези славни играчи от Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия. Имахме велик национален отбор, но се разпаднахме и се случи каквото се случи. Наистина страхотен отбор беше.
– Да се върнем малко на „Реал“. Каква е магията? Мислите ли, че това е най-великият клуб в историята на футбола?
– “Реал” е нещо наистина голямо, впечетляващо и историческо. Огромни изисквания, постоянно пресиране и напрежение върху играчите. Но монетата има и друга страна. Когато печелиш чувството е неописуемо. Аз като фен на “Реал” разбира се мисля, че това е най-великият футболен клуб. Не само заради сечелените титли, но и заради уникалният имидж, който има в целия свят. Разбира се, съществуват “Барселона”, “Манчестър Юнайтед” и “Байерн” (Мюнхен), които заслужават да се отнасяш към тях с уважение, но “Реал” винаги и във всичко ще бъде с мъничко над тях. Аз мисля, че всеки млад играч, когато започва кариерата си, мечтае един ден да играе в мадридския “Реал”. Някои като мен например постигат мечтата си, а други не, но … “Реал” си остава велик клуб.
– Защо останахте само три години там?
– Последната година дойде треньор, с когото не се разбирахме много добре и след три години прекарани в клуба трябваше да си тръгна. Имах късмет обаче и успях да спечеля всичко с “Реал”. Тръгнах си след само три години, но всички останаха с впечатлението, че съм бил в клуба много повече време.  Да, да. Само три години, но три от най-хубавите години за “Реал”. По-добре е да си само три хубави години, отколкото 10 слаби, нали?. По-добре е да останеш в историята с три паметни години, отколкото никой да не те запомни.
– Кой е любимият ви треньор и кой повлия най-много на вашата кариера?
– В кариерата ми имаше няколко треньори, които наистина ми дадоха много, за да се изградя като футболист и като човек. В Югославия това беше Милош Милутинович, който ми беше треньор в “Партизан” и ми помогна много за да израсна като футболист. После в Испания беше холандеца Гус Хидинк – първият ми треньор във “Валенсия”. Важна роля изигра и Луис Арагонес – голям треньор и сериозен човек. След него дойде и Юп Хайнкенс – всички те ми дадоха наистина много и ме научиха на много важни неща. Не е възможно да избера само един и затова ще кажа, че всички те са били важни в кариерата ми и завинаги ще им остана благодарен.
– Бихте ли сравнили дербито „Звезда“ – „Партизан“ с „Ел Класико“ между „Барса“ и „Реал“?
– Доста си приличат. Големи дербита с голям заряд и напрежение, стадиона е винаги пълен, феновете на Балканите са разбира се …. По-луди сме и по-агресивни. Атмосферата на „Ел Класико“ е също уникална, нещо много красиво, прекрасно. Всички ние които сме изживяли такива дербита на терена знаем какво е и сме разбрали, че всичко това е трудно да се обясни с думи. Просто трябва човек да го види с очите си.
– Колко гола имате в тези дербита?
– Е, тук ме хванахте неподготвен. От 14 години не играя вече футбол и малко съм занемарил статистиката. Но съм сигурен че съм вкарал доста голчета, а и в мачовете “Партизан” – “Звезда” също.
– След „Реал“ отидохте във „Фиорентина“. Разкажете ни за този период.
– Не беше много успешно. Вярно е че хората ме посрещнаха добре и имаше силно начало. запалянковците на “Фиорентина” много мразят “Юве” и понеже им вкарах те ми показваха обичта си дори и да не играех. А там… не играх много. Останах три години, както в „Реал“ . После “Фиорентина” беше застигната от финансови проблеми. Изобщо… Много сложен се оказа престоят ми в Италия, но си беше все пак хубаво изживяване.
– Вкарвал сте много голове в кариерата си. Кой е любимият ви?
– Вкарвал съм много голове. Някои са били много важни, а други – не толкова. Не знам. Наистина мног пъти съм се разписвал, но като че ли един гол, който винаги ще помня и който е много важен е на Световното за младежи през 1987 година в Чили. Тогава наказах Бразилия. Бях на 18 години и вкарах с глава, а аз като цяло нямам много голове с глава. Но тогава забих с глава и изравних резултата, защото до този момент губехме. След мен вкара и Роберт Просинечки и така спечелихме мача. Беше важен и красив гол.
– Защо не започнахте да работите като треньор след края на кариерата ви?
– Когато свърши кариерата си на футболист човек има доста опции. Аз лично не пожелах да ставам треньор, защото исках да опозная една от другите страни на футбола. Да, футболът е нещо много голямо и важно, но човек когато е професионален играч опознава само една част от обкръжаващия го свят. Виждаш тренировките и мачовете, но аз исках да погледна отблизо една друга част от най-великата игра. И тя е мениджментът на спортни проекти. Това ме влечеше много. Затова не избрах пътя на треньор, а повече този на директор и мениджър за да се запозная с другата страна на футбола, която е също много интересна. Естествено, не е толкова хубава като тази на футболната звезда, но е много интересна и опитът ми като спортен директор на “Реал” в рамките на три години се оказа нещо много хубаво и важно за мен.
– Всички говорят за Роналдо и Меси. Според вас кой е по-добрият?
– Двама велики футболисти. Различни във всичко. Постигат отлични резултати в отборите си. Меси е чист талант и нещо наистина впечатляващо. Кристиано също има талант, но при него има и много труд. Аз като мадридист вероятно би трябвало да кажа, че Кристиано е с малко по-добър. Но… когато казвам по-добър не става въпрос за чисто футболна гледна точка, а по-скоро за това колко е важен за той за “Реал”. Всичко, което е направил досега от статистиката му до излъчването му с бялата фланелка е наистина фантастично и уникално. И мисля, че никой няма да успее да го повтори.
– Нормално ли е един футболист да струва милионите, които се плащат днес. Колко би струвал Миятович, ако играеше сега?
– А вие представяте ли си колко би струвал Стоичков днес? Например! Футболът еволюира и се променя и днес в света на футбола има много пари. Никой реално не струва 120 или 200 милиона, но важното за футбола като шоу бизнес е че хората искат да виждат нови лица, звездни попълнения. И клубовете, които имат финансова мощ и могат да си позволят им ги дават като купуват на такива цени. И защо не, ако имаш тези средства? Когато разполагат с големи пачки клубовете се изкушават да си купят най-доброто и най-лъскавото от пазара. А както знаем то винаги струва много пари.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Малии, как не са ревнали говедата от су, че хвалят футболист, а не „интелектуалец“?!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.