До края на април започва строителството на две нови отсечки от „Хемус“

Месец след встъпването си в длъжност председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски отговаря на въпросите на в. „Труд“ в първото си медийно интервю на поста. Кога страната ни ще има нови изцяло завършени магистрали, ще строят ли фирмите пътища на кредит, решени ли са проблемите с въвеждането на електронните винетки и ще заработи ли без сътресения новата система за събиране на тол такси, разказва Терзийски.

- Г-н Терзийски, достатъчни ли бяха 30 дни начело на АПИ, за да определите своите приоритети в работата?

- 30 дни са и много и малко за управленския процес. Предстои да свършим много прецизна работа за кратко време, за да успеем да отговорим на очакванията на гражданите и обществеността по отношение на дейността на АПИ. Във ведомството работят компетентни и качествени хора, трудят се много и заедно с другите важни приоритети ще трябва да променим общественото мнение и занапред да се говорят повече добри неща за агенцията и нейните експерти. Приоритетните проекти на държавата са довършването на „Хемус“ и „Струма“, изграждането на магистралите между Русе и Велико Търново, между София и Калотина, на пътя между Видин и Ботевград, както и свързването на столичния квартал „Младост“ с автомагистрала „Тракия“. Обектите не са никак малко, нито работата. Служителите на агенцията работят много интензивно по всички проекти. В близките 3-4 години по отношение на пътната инфраструктура България ще бъде една голяма строителна площадка.

- Това ще създаде ли трудности за гражданите?

- При всички положения всяко строителство създава неудобства. Дори когато става въпрос за един ремонт вкъщи. Затова призовавам хората да бъдат търпеливи. Правим всичко възможно, за да не нарушаваме комфорта и спокойствието им, както и възможността им да изпълняват ежедневните си дейности. Но новото строителство ще даде един нов тласък на развитието на държавата.

- Само преди дни бяха отворени офертите за изграждане на магистрала „Струма“ за новото трасе на изток от Кресненското дефиле. Кога очаквате да започне реалното строителство на тези две отсечки между Крупник и Кресна?

- Отворени са офертите за изграждането на платното в посока Кулата - София, което ще преминава източно от Кресненското дефиле по ново трасе. Целият близо 24-километров участък е разделен на два подучастъка и има голям интерес. В единия търг участваха 10 компании и сдружения, а в другия – 12. Участието на толкова много големи български и чужди компании доказва, че процедурата е прозрачна и фирмите са уверени в това, въпреки опитите за внушения, които бяха направени дни преди подаването на офертите. Ценовите оферти ще бъдат отворени в рамките на сроковете по процедурата и след това ще бъде избран изпълнител в законовия срок. Предстоят да бъдат обявени и поръчките за строителен надзор. След като и те приключат и бъдат избрани съответните изпълнители ще се пристъпи към проектиране и строителство. До лятото очакваме да има избрани изпълнители, които ще започнат реална работа по проектирането, а след това и по изграждането на трасето. След като бъде построено новото трасе в посока София, ще се работи и по рехабилитацията на сега съществуващото трасе, което ще е магистралният път в посока Гърция.

- Кога можем да очакваме да бъде завършена отсечката между Благоевград и Крупник, чието строителство се забави заради откритият античен град, за който дълго време се предполагаше, че е Скаптопара?

- Изграждането върви в график. Очаква се изместването на археологическите обекти в началото на април, след което да се довърши участъкът, така че да е готов през лятото.

- Притеснява ли Ви фактът, че държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД няма опит в изграждането на магистрали, а ще строи един от най-важните обекти, финансирани с пари от държавата – магистрала „Хемус“?

- Нямам притеснения. Както знаете, в края на декември агенцията сключи договор за изграждането на 134 км от автомагистрала „Хемус“ за около 1,1 млрд. лв. Процедурата е съобразена с изискванията на Закона за обществените поръчки. Нямам притеснение нито по отношение на нея, нито по отношение на капацитета на „Автомагистрали“ ЕАД да изпълнят дейностите по строителството. Още повече, че държавната фирма в годините натрупа много опит в ремонта, рехабилитацията и поддържането на магистралите „Люлин“, „Марица“, „Хемус“ и „Тракия“. Така че съм убеден в капацитета на дружеството, в неговите специалисти и машинен парк. Разбира се, дружеството ще направи и нужното засилване на капацитета си и като човешки потенциал, и като оборудване. Сигурен съм, че ще успеем да се включим в зададения график за изпълнение. Трасето е разделено на 6 участъка, като до края на април ще започне строителството по два от тях.

- Не беше ли по-логично 6 различни фирми да строяха тези 6 отсечки, за да се изгради магистралата по-бързо?

- Може би на пръв поглед има такава логика, но всъщност всеки участък не може да съществува сам за себе си. Ако имаше реално 6 различни процедури, всяка със своя логика, имаше риск да бъдат изградени в срок само част от участъците и те да нямат връзка с останалото трасе. Това би било финансово и времево неприемливо и би създало повече напрежение и в обществото, тъй като все пак говорим за усвояване на държавен ресурс.

В момента се строи 10-километровата отсечка между Ябланица и Боаза. Изграждането върви предсрочно. Към момента са изпълнени около 75 на сто от дейностите и това дава възможност да очакваме, че отсечката ще може да бъде готова още през тази есен, при срок за завършване март 2020 г.

- Сред другите приоритети, които изброихте е изграждането на магистралния път от Русе до Велико Търново. За тази отсечка имаше интерес от страна на чужди концесионери. Това ли е избраният вариант за строителството на трасето?

- Това е въпрос на по-дълъг анализ и взимане на решение. Идеята е да се започне приоритетно първо работа по отсечката между Русе и Бяла и обходния път на Бяла или около 75 км, което е повече от половината от цялото трасе на магистралата. Този участък в момента генерира много пътно-транспортни произшествия. Целта ни е да го направим по-безопасен, като изградим по две ленти в посока. Наистина има и изявен интерес за публично-частно партньорство, но все още няма реални стъпки за такова.

- Проведе се и първият търг за изграждане на път, за който строителите ще получат пари едва след цялостното завършване на трасето и проверка на неговото качество. Ще има ли и други търгове с условията, по които бе проведен този за Ботевград-Мездра?

- Това ще зависи от спецификата на съответната поръчка. Ще анализираме резултатите от този подход, който според нашите очаквания ще доведе до по-бързо и по-качествено изпълнение на работата от строителните компании. След като анализираме резултатите ще преценим дали ще продължим по тези правила при изграждането на инфраструктурни обекти със средства от държавния бюджет или ще търсим и други варианти. Има интерес от компаниите, независимо от начина на плащане. Но все пак всяка една строителна фирма има различна степен на готовност да участва в такива процедури.

- В навечерието на летния сезон винаги се повдига и темата за изграждане на магистрала „Черно море“ между Варна и Бургас. Ще бъде ли някога завършена тази изключително важна за туризма ни магистрала?

- За улесняване на трафика по направлението Бургас - Варна през последната година бе направено доста и всеки, които през миналото лято е пътувал към курортите около Бургас е видял огромната разлика. Преди началото на активния туристически сезон, завърши изграждането на обходния път на Ахелой и на второто платно на път I-9 в отсечката между Ахелой и Поморие. Тази година работата продължава с изграждането на обходния път на Поморие, който се забави заради обжалвания. Заседанието на ВАС е през март и очакваме след това да стартира изграждането и на тези нови 6 километра. Строителството им няма да пречи на летния трафик, тъй като става въпрос за ново трасе. Не сме се отказали от изграждането на АМ „Черно море“. Разглеждаме всякакви възможности за финансиране на проекта извън държавния бюджет.

- Решени ли са вече всички проблеми с винетната система, които наследихте?

- Въвеждането на винетната и на тол системата е сред приоритетните дейности на новия Управителен съвет на АПИ и дейностите по тях започнаха веднага след назначаването му. Към момента са продадени около 1,9 млн. винетки на обща стойност 123 млн. лв. От тях 1,6 милиона са електронните винетки, а останалите са валидните хартиени стикери, който са продадени в периода 17-31 декември 2018 г., когато се предлагаха и електронни, и хартиени с валидност, изтичаща през декември 2019 г. Приходите от електронните винетки са близо 120 млн. лв., а в сравнение със същия период на 2018 г. са продадени над 440 000 винетки повече. Което означава освен всичко друго и, че новата система дисциплинира.

- Има ли вече глобени водачи заради липса на елетронна винетка?

- Разбира се, че има. До 26 февруари, съвместно с „Пътна полиция“ са проверени 44 000 автомобила. На заловените нарушители са наложени 1300 компенсаторни такси в различен размер, според превозното средство. Написани са и 180 акта за административни нарушения. Наблюденията на инспекторите в момента показват, че водачите на тежкотоварните автомобили са по-дисциплинирани.

Общата стойност на наложените компенсаторни такси, които са платени на ПОС терминалите, с които разполагат тол инспекторите, е близо 64 000 лв. От тях около 59 000 лв. са от шофьорите на леки автомобили, а 5 200 лв. са от водачите на останалите видове превозни средства. Отделно компенсаторната такса шофьорите могат да платят и на касите на оператори, които приемат плащане в брой към банковата сметка на Националното тол управление, както и чрез банков превод или на граница преди излизане от страната.

Към момента са назначени 436 инспектори, от които 315 са на терен и проверяват водачите в цялата страна. Проведени са и конкурси за останалите позиции, като до юни поетапно ще бъдат назначени още 167 служители, спечелили конкурсите.

- Проверяват ли се чуждите водачи при излизане от страната дали са закупили винетки и има ли вече хванати там нарушители?

- Да, правят се проверки на изходните пунктове на границите. Има хванати нарушители и се налагат компенсаторни такси.

- Може ли да се смени винетката, ако при закупуване водачът или собственикът е записал грешен номер на превозното средство с объркани букви или цифри?

- Няма административно основание към момента такава грешка, направена от собственика или ползвателя да бъде поправена при неправилно въведена информация. За да не се случват тези грешки, след въвеждането на всички данни на сайта bgtoll.bg има изискване за повторно проверяване на данните преди окончателното им потвърждаване. При закупуване на няколко винетки за един номер обаче парите се връщат при сигнал. До момента имаме над 80 сигнала за надвзети суми при закупуване на винетка, когато за един номер е купена повече от една. 79 от тях са обработени и са възстановени около 38 000 лв. Основно става въпрос за компании, които купуват няколко електронни винетки едновременно.

- След проблемите с въвеждане на електронните винетки имате ли притеснения за тол системата, която ще е много по-сложна, а трябва да заработи през лятото?

- Усилията ни са насочени към минимизиране и преодоляване на проблемите при въвеждането на тол системата. Предстоят както технически мероприятия, така и подготовка на хората. Процедурите са регламентирани от европейското законодателство и ние трябва да ги спазваме. Системата е много сложна за внедряване и опериране. Ще започнем да я тестваме поне 3-4 месеца по-рано, като в момента също се тестват част от дейностите по нея. Това е процес.

- Какъв е срокът за лицензиране на посредническите компании, които ще събират тол такси?

- Надяваме се до края на април да сме структурирали дейностите по избора им.

Нашият гост

Георги Терзийски е назначен на поста председател на Агенция “Пътна инфраструктура” на 31 януари 2019 г. Преди да застане начело на ведомството от май 2017 г. е областен управител на Ловеч, а от 2014 г. - зам.-областен управител. По образование е икономист и юрист. Заемал е длъжности в Инспектората на Националната служба по заетостта, Главна инспекция по труда и е бил управител на частно предприятие за производство на метални изделия.