На 18 януари 2019 да почерпят

Германия: Никой не може да спре „Северен поток-2“

Принц Филип катастрофира

Алиша Кийс ще е водещ на музикалните награди „Грами“

Гори хранилище на химическия завод „Агрополихим“ в Девня

Депото за отпадъци в Кърджали от днес има компостираща инсталация

Петричкият Ескобар от 20 г. е недосегаем Село Тополница – Меката на дрогата в България

„Хийтроу“ е най-натовареното летище в света

Британското правителство: Втори референдум за Брекзит ще отнеме година

Осем души загинаха при взрив на кола-бомба в колумбийската столица Боготa

Гръцкото правителство прави копия на Договора от Преспа, ще информира гражданите

Силният вятър предизвика щети в Сливен

Банди разкостват къщи, села и заводи Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 януари 2019

Документите за F-16 при президента От „Локхийд Мартин” смятат, че сделка може да има до 9 месеца

Председателят на УС на АПИ инж. Светослав Глосов пред „Труд“: Пет напрегнати години за пътното строителство Догодина трябва да имаме избран изпълнител за отсечката през Кресненското дефиле

Кои са приоритетните пътни проекти, които пътната агенция ще изпълнява през следващите няколко години? Кога ще бъде завършена изцяло магистралата между София и Варна? И кога ще пътуваме по-леко и бързо до съседните Гърция, Сърбия и Румъния, отговаря за в. „Труд“ председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Светослав Глосов.

– Господин Глосов, в работата на Агенция „Пътна инфраструктура“ през последната година сред приоритетите продължава да бъде строителството на магистралните пътища в Северна България. Кога можем да очаваме следващите търгове за изграждане на магистрала „Хемус“?
– До края на годината ще обявим търговете за нови 52 километра от автомагистрала „Хемус“, а в началото на 2019 г. за още близо 85 километра. Обществените поръчки тази годината ще са за строителство на 3 участъка и са за около 494 млн. лв. За тях през миналата година проведохме процедурите за изготвяне на технически проекти. Първият участък е Боаза – Дерманци, вторият е Дерманци – Каленик, а третият е от Каленик до пресичането с път II-35 Плевен-Ловеч. До края на годината или в началото на следващата ще стартираме търговете за проектиране и строителство на още 3 участъка от „Хемус“ или още 85 км за около 700 млн. лв. Трите отсечки са между разклона за Плевен – Ловеч и кръстовището с пътя Русе – Велико Търново. Така ще остане само един участък за довършване от автомагистралата от пресичането с пътя Русе – Велико Търново до пътен възел „Буховци“. В момента със средства от републиканския бюджет се изграждат близо 26 км от автомагистралата – участъците между Ябланица и Боаза и Белокопитово – Буховци в посока Търговище. През март стартирахме строителството на отсечката до Боаза, която е 9,3 км. Организацията на работа е много добра и проектът вече е изпълнен на 35 на сто. Ако всичко върви както до сега е възможно обектът да бъде завършен в началото на есента на следващата година. Изграждането на отсечката между Буховци и Белокопитово започна през август. Този участък е 16 км и на него ще бъдат изпълнени 7 виадукта, едно мостово съоръжение и 10 селскостопански подлеза. Автомагистралният участък ще бъде с две ленти за движение, две ленти за изпреварване, две аварийни ленти, водещи ивици, два банкета и средна разделителна ивица. Програмата ни е амбициозна и целта е цялата автомагистрала „Хемус“ да е готова до 2024 г. По прогнозни стойности за цялостното й доизграждане ще са необходими над 2 млрд. лв. или 1 млрд. евро.

– Кои са другите Ви приоритетни задачи за подобряване на пътния сектор?
– През тази и през 2019 г. основните ни задачи са свързани с продължаване на строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, със стартирането на проектите Калотина – София, Видин – Ботевград, Русе – Велико Търново и довършването на обходния път на Габрово. Другата изключително важна задача, която е кауза за целия екип на пътната администрация, е успешното внедряване на тол системата за камионите над 3,5 тона от 16 август 2019 г. и електронната винетка за леките автомобили от 1 януари догодина. С въвеждането на новия финансов модел ще се осигури в пъти по-голям ресурс за модернизиране на инфраструктурата, за нейното поддържане и за изграждането на ключови пътни направления. Изпълнението на тези проекти ще забърза развитието на Северна и Северозападна България. Така ще се повтори ефектът от завършването на автомагистралите „Тракия“ и „Марица“ в Южна България и ще се ускори икономическото развитие на държавата.

– Кога можем да очакваме да започне същинската работа по най-сложния участък от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле?
– Търгът за платното към София в участъка между Крупник и Кресна бе обявен в края на август. Индикативната му стойност е 875,3 млн. лв. без ДДС. Срокът за подаване на офертите е през ноември и вярвам, че в обществената поръчка ще участват редица български строителни компании. Изграждането му ще бъде сериозно предизвикателство на целия строителен бранш, защото освен притиснати от времето – отсечката да е готова до 2023 г., когато е срокът за допустимост на разходите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, ще трябва да се работи и по изключително сложен терен. В отсечката с дължина близо 24 км ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлези и подлези. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са изграждани на нито един магистрален участък. За да може на обекта да се работи едновременно, от двете страни на дефилето, проектът е разделен на два подучастъка. Плановете са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители и да започне същественото изпълнение, за да не загубим и евро от осигуреното финансиране от ЕС. След като завършим новото платно, което преминава източно от съществуващото трасе през Кресненското дефиле, ще пренасочим движението по него и тогава ще извършим реконструкция на трасето на първокласния път Е79, така че и платното в посока Кулата да има характеристиките на магистрален път. За направлението в посока границата с Гърция ще бъде стартирана отделна обществена поръчка.

– Археологическите разкопки замразиха отсечката от Благоевград до Крупник на магистрала „Струма“. Кога можем да очакваме работата по нея да бъде възобновена?
– Очакваме официалното становището на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство, което ще предопредели по-нататъшните дейности, които трябва да се предприемат за изграждането на отсечката и опазването на културно-историческото наследство. Ще се съобразим изцяло с това решение и ще направим всичко възможно както да не изостава строителството на участъка, така и да бъдат предприети всички необходими мерки за запазване на историческото наследство. Физическото изпълнение на обекта, с обща дължина от 12,6 км, разделен на две отсечки преди и след тунела „Железница“, към момента е 27%. За тунела „Железница“ имаме избрани изпълнители. Проектът е разделен на три подучастъка – трасетата преди и след тунела и самото съоръжение, което е с дължина 2 км. Решението за избор на изпълнител на тунела се обжалва през КЗК, но комисията разреши предварителното изпълнение. След като бъде избран и изпълнителят на строителния надзор ще преценим какви да бъдат следващите ни действия, ако все още няма окончателно решение на КЗК.

– Можем ли да очакваме скоро да бъде пусната отсечката от магистралата между Кресна и Сандански, която вече е почти завършена?
– Да. Това ще се случи до края на строителния сезон. Физическото изпълнение на обекта към момента е 82%. Готови са 25 от големите съоръжения.

– Решихте ли как ще финансирате бъдещия тунел под Шипка, който ще е най-кратката пътна връзка между Северна и Южна България?
– В момента разработваме разширения идеен проект и разглеждаме възможностите за финансиране на проекта. Тунелът е приоритетен в Управленската програма на правителството. Предвиждаме той да бъде с дължина 3,2 км и това ще е най-дългото тунелно съоръжения, изграждано в България. В момента работим по обходния път на Габрово, който ще осъществява връзката с тунела под Шипка. Изпълнението на обхода към момента е 72 на сто. Напредва строителството на най-сложните съоръжения, едно от които е 540-метровия тунел под Бакойския баир. Той е с една тръба с две ленти за движение. Съоръжението е изградено по нов австрийски тунелен метод и по-голяма част от прокопаването му се извършваше с взривни дейности. Тунелът е напълно прокопан, изпълнена е хидроизолацията и вторичната облицовка. Освен това съоръжение на обекта се изгражда и уникален 640-метров мост, преминаващ над долината на река Синкевица, кварталите „Чехлевци“ и „Войново“. Той се изпълнява по метода „конзолно бетониране“ – световна технология в изграждането на мостове с големи отвори. Досега у нас по този способ са построени две съоръжения. Едното е на автомагистрала „Хемус“ след тунел „Правешки ханове“ в посока Варна, а другото е на пътя Кърджали – Маказа в близост до българо-гръцката граница, след Кирково. Обектът ще бъде завършен през следващата година и със завършването му ще се осигури пътна връзка до бъдещия тунел под Шипка, като се избегне влизането в града.

– Кога ще започне изграждането на другата планирана магистрала – между Русе и Велико Търново?
– Ще започнем този проект успоредно с доизграждането на „Хемус“, за да можем да облекчим трафика за Дунав мост и да повишим пътната безопасност. Участъкът между Русе и Бяла, е един от най-опасните в България с висока концентрация на тежки пътни инциденти. След изграждането на магистралата броят на пътните инциденти ще намалее значително, тъй като движението ще бъде разделено в две отделни пътни платна. Общата дължина на автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е 133 км. Тя ще започва от Русе при моста на река Дунав и ще достига до град Дебелец, където трафикът се разделя в посока проходите Шипка и Прохода на Републиката. С изграждането на тази магистрала и на тунела под Шипка ще повишим безопасността на движението по коридор №9 и ще скъсим значително времето за пътуване между Северна и Южна България. За съжаление плановете ни за откриване на тръжните процедури в момента са възпрепятствани поради обжалване на доклада за ОВОС на проекта пред ВАС. Делото е насрочено за 26 октомври. В зависимост от решението на съда имаме готовност до края на тази година или в началото на следващата да стартираме търгове за 75 км от трасето на магистралата на стойност 548 млн. лв. Това са участъците Русе – Бяла и обхода на Бяла. В проекта са предвидени необходимите пътни възли и връзки, за да може хората от отделните населени места да имат бърз и удобен достъп до трасето на магистралата. Избраният комбиниран вариант на трасе предвижда изграждането на редица големи съоръжение – 4 тунела по лявото платно и 2 по дясното, както и 22 моста и виадукти, с обща дължина 14 853 м. Връзката на републиканските и част от общинските пътища ще се осъществява чрез 18 пътни възела. Достъпът до земеделските земи ще е чрез 12 селскостопански надлеза и 9 селскостопански подлеза. Предвидени са и 8 площадки за отдих.

– Ще подобрите ли трафика и към втория мост над река Дунав – при Видин?
– Съществуващият първокласен път между Видин и Ботевград наистина отдавна не може да поеме трафика за Дунав мост 2. Затова ще стартираме цялостното изграждане на направлението Видин – Ботевград от двата най-тежки участъка по това трасе – отсечките от Мездра до Ботевград и от Видин до Ружинци, които са общо 88 км. Това е малко повече от половината от общата дължина на пътя Видин – Ботевград. В кратък срок ще стартираме процедурите за избор на изпълнители на Мездра – Ботевград. 33-километровият участък ще е разделен на два лота, за да може да се работи едновременно и изграждането му да завърши по-бързо. До края на тази или най-късно догодина ще стартираме и търгове за още 3 подучастъка с обща дължина 55 км, които са за 458 млн. лв. Това е отсечката между Видин и Ружинци. Целта ни е направлението да бъде завършено до декември 2021 г., а най-тежките участъци да са готови до края на 2020 година.

– Кога очаквате да облекчите и движението към и от Сърбия, като завършите отсечката между София и Калотина?
– В момента се финализират процедурите за проектиране и строителство за два участъка с дължина 31,5 км за 259 млн. лв. Предстои подписване на договорите с избраните изпълнители на двата проекта. Това е участъкът от ГКПП „Калотина“ до Сливница. Така че най-късно в средата на 2021 г. и последният пътен участък по направлението между сръбската и турската граници ще е с магистрален габарит. Сред основните приоритети на пътната агенция е и завършването на магистралния пръстен около София. През последните години бяха изградени Западната дъга и Северната скоростна тангента, беше построено и липсващото мостово съоръжение при Казичене, като по този начин удвоихме широчината на този стеснен участък, извършихме и превантивен ремонт на Източната дъга между пътните детелини за автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“. Следващият участък, който ще бъде разширен до автомагистрален габарит е от пътен възел „Младост“ до автомагистрала „Тракия“. В момента провеждаме търга за проектиране и строителство на 6-километровия участък. Тръжната комисия разглежда техническите предложения на участниците. Индикативната стойност на проекта е 123 млн. лв. и той ще се изпълнява със средства от републиканския бюджет. Последният участък, който трябва да бъде изпълнен, за да бъде завършен магистралният пръстен около София е от кръстовището с бул. „Бъкстон“ до АМ „Люлин“, който е 8,5 км. За него е необходимо извършване на проектиране, сложни отчуждителни процедури и осигуряване на целево финансиране.

Нашият гост
Светослав Глосов е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 26 юни 2018 г. От юни 2017 г. е член на Управителния съвет на ведомството. Той е дипломиран инженер от Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Има специализации в областта на строителството и мениджмънта на строителния бизнес. Един от учредителите на Камарата на строителите в България (КСБ). От 2010 г. до 2016 г. е председател на Управителния съвет на браншовата организация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.