Осем занаятчии се включват в надпревара по каменоделство в музей "Етър" в Габрово

Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство - едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово. Събитието е насрочено от 6 до 9 септември.

Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.

Георги Георгиев, който е уредник в ЕМО "Етър" и главен организатор на Майсторската надпревара разказва за стиловите особености на каменната пластика по време на българското Възраждане.

„Каменни изображения от тази епоха могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове. Родната каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.", изтъква Георгиев.

Той уточнява, че пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. "То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите”, разяснява Георги Георгиев.

Специалистът допълва, че единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър.

"Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата”, разказва Георгиев.

Музейният уредник информира, че някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.

"Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита”, разказва Георгиев.