Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Президентският скалпел за правосъдието 5 аргумента защо Румен Радев е добре да подпише указ за назначаването на новия председател на ВАС

Във висшия пилотаж и най-малката грешка e фатална. При държавното управление е почти същото, макар потърпевшите често да са тези, които нямат и най-малката вина за едно или друго политическо действие. Последици, разбира се, има и за взелия крайното решение, макар те да идват малко по-късно, обикновено на следващите избори. Заради това, всяко решение, особено, ако е взето под натиск и с недотам изяснени мотиви, може да коства много на всеки държавник, бил той с богат опит или тепърва изучаващ тресавището наречено власт.

В първите си 235 дни на “Дондуков“ 2 президентът Румен Радев показа, че не му липсва смелост да подкрепя и сам да взима решения, които не се харесваха на олигархичното задкулисие. И то не му оставаше длъжно. Заради това, същите кръгове, които венцеславеха ексдържавния глава Росен Плевнелиев, последните месеци намираха и най-малкия повод, а често дори и фабрикуваха такива, за да се опитват да притискат Румен Радев към взимането на угодни за тях решения. А когато това не се случваше, следваше кампания по очерняне и сриване на авторитета на настоящия президент. Сега държавният глава е подложен на поредния класически опит за шантажиране. Успешно приключилата процедура на Висшия съдебен съвет по избор на нов административен ръководител на Върховния административен съд достигна до финалния си етап, в който на президента се предлага издаването на указ. Държавният глава има правомощия, според Конституцията, да откаже, но те донякъде са ограничени. При повторно решение на ВСС, президентът няма да има алтернатива, а указът ще бъде обнародван в Държавен вестник. Но ще остане неприятното усещане за напрежение между властите.

Още преди заседанието на ВСС миналия понеделник да бе приключило, бе ясно, че ако кадровиците на Темида изберат този от двамата кандидати, когото подсъдими олигарси са нарочили за поредния техен враг в съдебната система, то “Дондуков“ 2 ще бъде подложен на истеричен натиск под формата на призиви, декларации, писма, поръчкови интервюта и разбира се, будещите съжаление маршове на професионалните протестъри. И точно това се и случи, само без поредния безмислен протест.

Едва ли това е впечатлило президента Радев, за да не даде до момента еднозначен отговор на въпроса – ще издаде ли указ за потвърждаване на решението на ВСС за избор на нов председател на ВАС. Намекът му обаче от края на миналата седмица, че може би е резонно новият ВСС да „потвърди“ този избор, със сигурност изразява силното колебание на държавния глава.

Странното е, че ако откаже да издаде указа за назначаването на Чолаков, Радев на практика би подкрепил призив на един от най-яростните му противници, както в доскорошния му професионален път на командир на Военновъздушните сили, така и в кампанията му за поста на държавен глава, а и след встъпването му като президент. Куриозно е, но именно партията на бившия министър на отбраната – подсъдимият земеделец Николай Ненчев, е една от тези провалени политически формации, които поставиха пореден ултиматум пред държавния глава – да не изпълни конституционните си правомощия и да бламира ВСС. Другата формация, която иска същото от Радев, е политическата тъпотия „Да, България”. Със сигурност, държавният глава е наясно кой подсъдим олигарх, забогатял чрез криминалната приватизация, стои зад хибридната формация, с началник Христо Иванов.

За всеки запознат с методите на олигархичното задкулисие са ясни истинските мотиви, с които то атакува избора на съдия Георги Чолаков за председател на ВАС. В този смисъл, изглежда повече от нелогично Радев да отстъпва пред натиска на подсъдими олигарси, които ползват политическите си ГМО-та, за да кадруват по върховете на Темида, с една единствена цел – осигуряването на индулгенция чрез натиск върху прокуратура и съда по осигуряването на оправдателни присъди за приватизацията на държавния дял в едно от ЕРП-та и неплащането на над 63 млн. лв. данъци. Президентът би трябвало да е наясно, че олигарсите, които сега се радват на изразената от него позиция, че не този, а следващият ВСС е правилно да избира нов ръководител на Върховния административен съд, са най-големите му врагове, още от номинирането му и ще продължат да бъдат такива, дори и след като дойде времето да се оттегли от поста, било то след четири и половина години или след края на евентуалния втори мандат. Като доскорошен военен, Радев по-добре от всички знае, че да водиш диалог с лобисти и да правиш жестове към олигарси, е като да преговаряш с терористи. Направиш ли го веднъж, обречен си.

И тъй като президентът посочи, че има нужда от време преди да обяви окончателното си решение, то е добре да вземе предвид и следващите аргументи, които стартиралата посткампания срещу новоизбрания, но невстъпил в длъжност председател на ВАС, се цели да прикрие.

1. Настоящият Висш съдебен съвет има легитимното право да избере председател на ВАС. Мандатът на кадровиците приключва на 3 октомври, което не значи, че последните седмици от своята работа те трябва да се откажат от задълженията си. Така, както се избира председател на ВАС от Пленума на ВСС, така и всяка от двете колегии – прокурорската и съдийската, продължават с кадровите въпроси, включително избор на административни ръководители на районно, окръжно и апелативно ниво.

2. Логиката, че новият председател на ВАС ще трябва да работи с новите членове на ВСС, които тепърва ще встъпват в длъжност, няма особено значение, поне по три причини. Административните ръководители на двете върховни инстанции са членове по право на Съвета, т.е. те могат да работят с всеки състав на кадровия орган на съдебната власт. Нещо повече, новоизбраният председател на ВАС не само ще има възможност да работи в следващите пет години с новите кадровици, но през последните две години от мандата си – и с този състав на ВСС, който ще бъде избиран в далечната 2022 година. Точно това е смисълът и на различната продължителност на мандатите. В случая – членовете на ВСС имат 5-годишен мандат, а председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор – 7 години. Авторите на новата българска Конституция са заложили това “разминаване” и заради нуждата от приемственост и гарантираща независимост между институциите, дори и когато те са част от една и съща власт.

3. Ако за политическите ГМО-та и поръчковите протестъри отказът от собствените им принципи да не значи нищо, то не така стои въпросът с представителите на държавната власт. Промените в Конституцията от 2015-та година, последвани от измененията и на Закона за съдебната власт, бяха мотивирани, основно с нуждата от гарантиране на независимостта на съдиите и осигуряването на възможности за реално съдийско самоуправление. И точно, когато това е налице, при това в една от двете върховни инстанции, най-големите “защитници” на съдийското самоуправление са готови да се откажат от собствената си идеология и принципи, ако въобще някога са притежавали такива. Става въпрос за безспорния факт, че Георги Чолаков не е просто изборът на Пленума на ВСС, за чието категорично произнасяне тепърва ще стане дума, а за това, че мнозинството от върховните съдии на два пъти гласуваха доверие на колегата си да оглави институцията, контролираща актовете на изпълнителната и местната власти.

На два пъти – в началото на юни 2017 г. и три месеца по-късно – в началото на септември, на Общи събрания съдиите от ВАС категорично подкрепят номинацията на Чолаков. По списък във ВАС има 91 съдии. През юни в подкрепа на Георги Чолаков се обявяват 57 съдии от присъствалите 79 на Общото събрание магистрати. На 1-ви септември, на специално проведено изслушване на кандидатите Георги Чолаков и неговата конкурентка съдия Соня Янкулова, присъстват 61 магистрати. 48 от тях гласуват за Чолаков.

Всеки, който се съмнява в принципността и достойнството на огромното мнозинство от върховните съдии, които категорично изразяват подкрепа за единия от двамата си колеги, би бил воден от нечисти амбиции или обслужва такива. Тук не говорим за съдии, които са с по няколко години професионален стаж, а за изградени професионалисти, минали през почти всички нива на съдебната власт и не на последно място – отказали да бъдат въвличани в политически интриги и кадрили по върховете на правосъдието.

И още нещо, което е от съществено значение. Съдия Чолаков е магистрат от ВАС, което също може да се разглежда като прецедент, поне когато се отнася до избора на един от “тримата първи” в правосъдието. Настоящият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов зае позицията като съдия във ВАС. Главният прокурор Сотир Цацаров, когото политизираната върхушка на Съюза на съдиите в България така яростно атакува, под диктовката на олигархичните й кукловоди, до 2012 година бе съдия в Пловдив. Настоящият председател на ВАС Георги Колев бе наказателен съдия в Софийския градски съд преди да стане административен ръководител на Върховния съд. А какво да говорим за днешния конституционен съдия Константин Пенчев, който стана председател на ВАС преди два мандата, директно от депутатската банка, като народен представител от НДСВ. Или за бившия главен прокурор Борис Велчев, който също бе изцяло външен на системата и пое държавното обвинение от позицията на президентски секретар по юридическите въпроси. Факт, който се отрази неблагоприятно върху активността на прокуратурата по разследвания на високите етажи на властта, каквито в мандата на Велчев почти нямаше. Бившият председател на ВКС Лазар Груев също пое институцията от позицията на президентски секретар. Хубавото е, че за разлика от одиозния си наследник, проф. Груев никога не си позволи да заиграва политически.

И когато говорим за политика, то няма как да не припомним факта, че макар и добър магистрат, конкурентката на Георги Чолаков в почтената като цяло надпревара – съдия Соня Янкулова, освен, че не получи доверието на колегите си от ВАС, е бивш заместник-министър на отбраната, т.е. член на политически кабинет. При това във ведомство, което е пряко свързано с доскорошните професионални ангажименти на президента. Но не това е важното, а по-скоро политическата ангажираност на Янкулова в близкото минало, която в друга ситуация би била водещ мотив на олигархичното задкулисие да я атакува.

4. За да си гарантира позиции в отделните власти, олигархията е принудена да фаворизира едни представители на отделни институции, за сметка на други. Това е особено очевидно в правосъдието и в частност – в този състав на ВСС. Последните две години, традиционно шестима, а понякога седмина от кадровиците на Темида, бяха определяни за “революционно” или “реформаторско” малцинство, борещо се със “статуквото”. Това е така, защо шест или седем от членовете на ВСС гласуваха по начин, който подсъдими олигарси приемаха за правилни, за да им гарантира имунитет срещу евентуалните прокурорски разследвания и най-вече да им подсигурява властови позиции в съдилищата, така щото, ако се стигне до обвинения, то те да бъдат отхвърлени от определен съдийски състав.

Но “реформаторското” мнозинство взе, че се пропука, при това сериозно. Така се получи, че миналия понеделник Георги Чолаков бе избран с гласовете и на няколко от “революционерите” в “правителството на Темида”. За председателя на ВАС, чийто указ Румен Радев мъдрува дали да подпише, гласуваха цели 20 от 25-та членове на Висшия съдебен съвет. Безапелационна подкрепа, при положение, че 17 гласа бяха достатъчни. Толкова получи през януари 2015 г., когато все още настоящият председател на ВКС Лозан Панов, бе избран. Излиза, че в подкрепа на Чолаков са гласували поне трима, които не са подкрепили Панов, макар днес да са му съучастници в опитите за саботаж на работата на ВСС и политизирането на съдебната система. В края на 2012 г. пък с 18 гласа бе избран и главният прокурор.

5. Със сигурност съветниците на Румен Радев, особено неформалните, които имат и нужната институционална памет, най-малкото, защото са изминали пътя по избирането им за висши постове в правосъдната система от предишни състави на ВСС, трябва да са му напомнили за един прецедент, сътворен преди 18 години. Тогава, в желанието си да овладее всичките власти в държавата, Иван Костов използва влиянието си върху президентската институция и попречи на встъпването в длъжност на избрания за главен прокурор Бойко Рашков. Кръстникът на криминалната приватизация много държеше да назначи главния прокурор. След смяната на състава на ВСС и промяна на закона, това се случи, за което много скоро след това сценаристите съжалиха. Оказа се, че Костов се провали и в това си начинание, така, щото именно професорът по наказателно право Никола Филчев направи достояние скандалните злоупотреби на управляващите в периода 1997-2001 г. И макар това да не бе достатъчно, за да се стигне до осъдителни присъди, за което помогнаха и верните на Костов политизирани съдии, то поне осигури изхвърлянето от политиката на Кръстника на криминалния преход и неговите “агнешки главички”.

Заради това – дали и кога ще има президентски указ за избора на нов председател на ВАС, по-скоро е въпрос: Ще има ли този път амнистия за наследниците на “агнешките главички” или поне сега скалпелът ще отстрани гангрената, както поиска и Румен Радев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. И шести аргумент, последен по място, но първи по важност – защото съдия Георги Чолаков е човек на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Сотир Цацаров.

  2. И ние разбрахме, че чолаков е гнила умирисана/смърдяща риба:)) хахахаа радев като подпише указа за назначване на предния мошеник и престъпник става автоматически подобен:)) хаха не говорим за торбите лой и мас + сланина пишмана, пеевото и цоциров..тия само на плюскане са го ударили:( повдигани се само като ги гледаме, за морална хмм “красота“въобще мълчим…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.