Полски клуб с интерес към Миланов

На 20 юни 2018 да почерпят

Заев заплаши с импийчмънт президента Георге Иванов

СЗО реши: Транссексуалността не е умствено заболяване

Орбан плаши с нова европартия Вземете пример от нас с Австрия, съветва унгарският премиер

Тръмп не спазил обещанието да звънне на Ким в неделя

400 килограма канабис са открити в български камион във Франция

Министър иска да преброи ромите в Италия Хор от критики посрещна инициативата на МВР шефа Матео Салвини

Тръмп: За да се справим с мигрантите, трябва да отнемаме децата им

Шут в задника за най-красивата метеороложка

Русия ще въведе допълнителни вносни мита за стоките от САЩ

Кравата Пенка се връща в стадото си, чака гости от Европарламента

Парагваец се появи на собственото си погребение

Македонският парламент ще приеме договора с Гърция по съкратената процедура

Пуснаха срещу подпис от ареста 25-годишният кмет на Войнягово

Премиера в ПУ “Паисий Хилендарски” на най-новото изследване на сборникa “Веда Словена”

Представяне на книгата “Веда Словена” – 140 години по-късно” на фолклориста, етнолог и антрополог проф. д-р Пламен Бочков организира Философско-историческият факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Премиерата ще е на 1 декември от 16 часа в зала “Компас” на Ректората на висшето училище. Творбата е най-новото изследване на възрожденската книга “Веда Словена”, която повече от 140 години привлича внимание на специалисти и обикновени читатели и представлява една от най-големите неразрешени загадки в българската културна история.

“Веда Словена” е сборник в 2 тома на песенен фолклор от долината на Места и е съпоставим с други сборници от предосвобожденска България като “Народни песни на македонските българи” на Стефан Веркович, сборниците на Кузман Шапкарев, Марко Цепенков и братя Миладинови. Точното заглавие на първия том е “Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан Веркович. Книга първа.” Тази първа книга е издадена в Белград през 1874 г. Точното заглавие на втория том е “Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при Македоно-Родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга.” Вторият том е издаден в Санкт-Петербург през 1881 г. У нас разполагаме с великолепното издание в 2 части на издателството на фондация “Отворено общество” от 1997 г.

“Веда Словена” е вероятно най-оспорваната книга на Българското Възраждане, а караниците около нея не стихват. Всъщност академичният спор около записваните от Иван Гологанов и публикувани от Стефан Веркович песни започва далеч преди издаването на първия том на “Веда Словена” – още при обнародването на доклада на Веркович пред Първата всеруска етнографска изложба в Москва през 1867 г., посветен на песента за женитбата на Орфей, за която Веркович дори получава награда, а песента е обявена за научна сензация. Страстите се нажежават, мненията са противоположни, без да са опрени на конкретен анализ. Намесват се политически конотации, идеологически дискурси, родолюбиви каузи и дори семейни дрязги, какъвто е случаят с Иречек-баща и син. Първоначалната еуфория от научното откритие бързо е заменена от скепсиса на специалистите, платили цената на прибързаното одобрение в предишни случаи на мистификации с подправени фолклорни текстове.

“Веда Словена” – 140 години по-късно” прави задълбочен анализ на песенните текстове от двата тома и търси смислова връзка между тях. Използвани са данни от кореспонденцията между Веркович, като издател, и Гологанов, като записвач на песните. Потърсена е аналогия с песенния и словесния фолклор от Западните Родопи и Пиринския край като контекст на записите от “Веда Словена”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.