Изявлението на Ангела Меркел за края на нейната политическа кариера беше прието сензационно. Но какво става зад кулисите на германската политика? Макар че, канцлерката определи окончателното си оттегляне за 2021 г., последствията от нейния ход имат своето влияние сега. Около бъдещия курс на Германия се разгоряха спорове. На преден план излиза въпросът за „трансатлантическите отношения“, който напоследък е подложен на изпитания.

Бивш руски шпионин бива отровен в тих английски град (с очевидно световноизвестна катедрала); американското правителство бива надхитрено от Северна Корея в спор за ядрени оръжия; саудитски критик на властта бива убит от служители на консулството на страната в Истанбул.

Ако всички тези събития преди година-две бяха вкарани в поредния шпионски филм за Джеймс Бонд, критиците отново щяха да обвиняват сценаристите на филма, че са си позволили въображението им да отиде прекалено далеч от реалността. Сега обаче гледаме директно към реалността.

И все пак една скорошна история отива още по-далеч в дивите теории на шпионските трилъри. Това е потресаващ момент, който обаче не получи и част от медийното отразяване на който и да е от споменатите по-горе големи международни скандали на 2018 г. Това е изчезването на Мън Хунвей.

Мън беше президент на Международната криминална полиция, известна като Интерпол, трансграничния орган за сътрудничество в областта на правоприлагането по цялата планета. В края на септември тази година (точно около изчезването на саудитския журналист Джамал Кашоги) той също изчезна без следа след свое посещение в Китай.

Само дето за разлика от случая „Кашоги“ тук нямаше съсредоточено сериозно обществено внимание. С отлива на ерата на либералните ценности (свобода, човешки права, търсене на доброто и т.н.), глобалните норми за правата на човека са толкова отслабени, че дори членовете на международната полицейска организация вече не са в безопасност от поръчано от дадена държава отвличане.

Самият Мън е отраснал в тъмния свят на китайската политика. Като кандидат на Китай за шеф на Интерпол през 2016 г. ръководи организацията, запазвайки същевременно и дългогодишната си титла на китайски заместник-министър на обществената сигурност.

Така че, когато мистериозно прекъсва всякакъв контакт със съпругата си по време на неотдавнашно му самостоятелно посещение в родината, имаше много хора, които просто свиха рамене. Щом живееш с меча, умираш от меч, както казва една от местните поговорки.

В стила на шпионските филми от 21-и век, последното съобщение до съпругата му, която той оставя да го чака в Париж, е един емотикон на нож - техния таен код за опасност.

Китай в крайна сметка призна, че е арестувал Мън за неопределени обвинения в корупция, което го прави най-новата цел на националната антикорупционна кампания, което от започването си през миналата година досега е повлякла множество политически кариери на висши лица от държавата към дъното.

В сряда делегати от 194 държави-членки на Интерпол се срещнаха, за да изберат наследника му на поста. След последната намеса на Великобритания и САЩ организацията се отклони от избирането на руския кандидат Александър Прокопчук, за когото се смята, че е тясно свързан с Кремъл и е обвиняван за това, че е използвал международната заповед за арест на Интерпол, за да се опитва да екстрадира критиците на Путин от чужбина обратно в Русия.

Подобно на много международни организации, Интерпол твърди, че поддържа ценности, които надхвърлят партийната политика. Също така обаче, подобно много международни организации, той до голяма степен е доминиран от различни политически маневри. Най-пресният пример за това е неспособността на Интерпол да защити собствения си президент от неофициално задържане в една откровено авторитарна държава.

А сега едва избегна това да предаде контрола на друга авторитарна държава, избирайки в крайна сметка южнокорееца Кин Чен-янг, който държеше юздите в отсъствието на Мън.

Някои критици на Интерпол твърдят, че проблемите в организацията далеч не са нещо ново. Организацията Fair Trials International изразява особена загриженост относно възникването на т.нар. „Дифузия“ - международна заповед за арест, първоначално проектирана с по-малко правни гаранции от известната „червена бюлетина“.

Всички червени бюлетини се подлагат на проверки за политически натиск и преследване на дисиденти в централата на Интерпол в Лион, Франция, преди да бъдат изпълнени. Същевременно обявите за „Дифузия“ прескачат този етап на проверка, като се предполага, че по този начин спестяват време, през което чуждестранните полицейски служби могат временно да задържат лица, докато престъпленията са все още в давност.

Това може да послужи като начин за тормоз и сплашване на дисиденти в чужбина. И не просто има регистрирани такива случаи, но също така се наблюдава ръст при тях. През 2015 г. Интерпол е публикувал 19 338 дифузионни бюлетини, като броят им се е увеличил на 50 530 през последната година.

На пресконференция в Лондон на 20 ноември заедно с друг „изгнаник“ от Русия и отявлен критик на Кремъл - Михаил Ходорковски, Броудър предупреди, че ако Прокопчук бъде избран, той самият няма да може да пътува свободно заради опасност да го екстрадират в Русия под прикритието на Интерпол.

Сблъсък на силите

Изборът за нов шеф на Интерпол, от своя страна, беше последният тест за това доколко международните норми за правата на човека все още оказват влияние в световната дипломация.

Но учудващата способност на Запада да се изправи срещу руските амбиции в световната полицейска организация обаче маскира слабостта му пред друг световен гигант. Ако Западът е готов да се изправи срещу Путин в студената война на бюрокрация в международните организации, защо не може да се изправи срещу Китай.

(превод WEBCAFE)