Преписа ли Йовков „Боряна“ от „Гераците“

Йордан Йовков

Обвинение в плагиатство скара двамата класици

 Ако има гений на завистта, той непременно е българин!

Обвинение в плагиатство скара двама големи майстори на словото. През 1932 г. Елин Пелин обяви, че Йордан Йовков е посегнал на “Гераците”. Използвал канавата на повестта за драмата “Боряна”. Скандалът е от най-шумните в историята на българската литература.

“Един ден, в село като бях, заболя ме зъб. Ама много силно ме заболя, нетърпимо силно ме заболя”, разказва класикът от Шопско. Посред нощ тръгва от Байлово да търси помощ в София. Страданието е толкова силно, че крачи през полето и вика. Воплите чува друг странник, който води дете сираче. Ще му дири работа в столицата, защото семейството му пропаднало. От делби, крамоли, пиянство и болести.

“И тогава ми дойде на ума идеята за “Гераците” - сочи писателят. - Много мислих върху нея, много бележки си правих и веднъж седнах и написах една-две глави от нея.”

Между 1904 и 1907 г. части от повестта са публикувани в списанията “Просвета”, “Ново общество” и “Художник”. Цялостно излиза през 1911 г. във втори том на “Разкази”, издание на Александър Паскалев. Елин Пелин обаче продължава да се труди над текста. “И той беше един от ръкописите ми - твърди авторът, - върху който аз съм най-много работил, с най-голяма любов съм работил и може би с вдъхновение, защото действително го писах с едно вдъхновение, ако това може да се каже вдъхновение.”

Музата, долетяла с болния зъб!

Далеч по-остра болка връхлита Пелинко през 1932 г., когато се появява “Боряна” на Йовков. Драмата първо е печатана с продължение в сп. “Българска мисъл” и скоро е събрана в книга от издателство “Хемус”.

Междувременно се репетира в Народния театър под режисурата на Николай Масалитинов. Генералната репетиция е отворена за публиката и Елин Пелин е сред зрителите. До съпругата на Владимир Василев, директор на театъра. Тя свидетелства:

“А он неспокоен, неспокоен; току ми дума - Цвете, каже, видиш ли го тоа - Димов, - он е цял откраднат от моите “Гераци”.” Актьорът Иван Димов изпълнявал ролята на Андрея, един от синовете на Златил.
Премиерата на “Боряна” е на 18 септември 1932 г. Елин Пелин пак е в храма на Мелпомена, този път в компанията на Добри Немиров. В кулминацията на представлението скача и вика: “Хайде бе, тръгвай, не видиш ли, че “Гераците” са обрани напълно!”

Тази нощ повтаря онази със зъбобола. Елин Пелин не го хваща сън, премята се от нерви в леглото. Рано сутринта вдига телефона и звъни на Георги Константинов: “Константинов, тебе те нямаше снощи в театъра... Иди, иди утре да видиш как Йовков е окрал моите “Гераци”...”

От сцената скандалът се прехвърля по кафенетата и в печата. Д. Б. Митов е ближен на “ограбения”, редактор на авторитетния седмичник “Литературен глас”. На 24 септември излиза с отзив за “Боряна”, където отсъжда: “Йордан Йовков навярно е искал да предаде една чисто човешка драма, но не се е помъчил да измисли един свой сюжет, а е заел почти изцяло сюжета на “Гераците” от Елин Пелин.”

В следващия брой на вестника взема думата самият Елин Пелин. Той прави убийствена съпоставка между повестта и драмата:

В “Гераците”. Старият Герак, стар българин, който иска да господства вкъщи, изпуща юлара из ръце. Крие парите от синовете си.

В “Боряна”. Златил, също стар българин. Обрал някога баща си и крие откраднатите пари от синовете си. Той също иска да бъде господар вкъщи, не му се удава да управлява отраснали вече мъже.

В “Гераците”. Божан, най-старият син на дядо Йордан, хитър, скритен, работлив и жаден за пари. Той си туря на ум да обере баща си и най-после го обира.

В “Боряна”. Рали - най-старият син на Златил. Скритен, работлив и жаден за пари. Той си туря на ум да обере баща си и го обира.

В “Гераците”. Петър - средният син на дядо Йордан. Безгрижен и нехаен ходи по кръчмите и пие. Не обича да работи, но има добра душа и домашните раздори го огорчават. Той казва: “Добре прави старецът! Нека ги крие тия пущини (парите). Кога да е, пак тая душа ще пие и яде от тях!”

В “Боряна”. Средният син на Златил, Андрея. Безгрижен и нехаен. Не му се работи. Ходи по кръчмите, пие и се готви за кмет (за да оправдае леността си). Той казва на брата си Павел: “Каквото и да прави баща ни с тез пари, пак на нас ще ги остави.”

В “Гераците”. Павел, най-малкият син на дядо Йордан. За него е казано: “Старият Герак възлагаше най-много надежди на Павел.”

В “Боряна”. Павел - най-малкият син на Златил. При една среща с него Златил му казва: “Хей, синко. Павле, на теб ми беше надеждата.”

Има още съвпадения, но тук е най-очевадното. Двамата герои са не само най-младите от тримата братя, а и адаши. С козметичната разлика, че при Йовков името е Павли, галеното на Павел. Ако беше чел “Гераците”, драматургът нямаше да попадне в този “ономастичен капан”. Ономастиката е наука за личните имена.

На Йордан Йовков викали “мълчаливеца”, не бил по празните приказки. Сега обаче не може да мълчи. На 30 септември отговаря във вестник “Зора”. “Заявявам - кълне се той, - че когато пишех драмата си “Боряна”, нито за миг мисълта ми не се е спирала върху повестта на г. Елин Пелин. Нито ми е минавала през ум дори. Изходната точка, първоначалната идея за драмата си аз взех от собствения си разказ “Имане” (във “Вечери в Антимовския хан”). Отначало сюжетът беше по-друг и претърпя ред изменения, които са известни и на г. Д. Шишманов, комуто по него време бях разказал плана си.”

Фабулата се оформила окончателно след среща с Петко Тишелов, гимназиален учител по литература в Харманли. Той му споделил историята на едно семейство в старозагорско село. Автентична, защото били роднини. Йовков го помолил за повече подробности, както и да даде на учениците упражнение по темата за парите в семейните отношения. “Учениците писаха с увлечение и имаше ценни изложения за целите на писателя”, спомня си Тишелов.

Йордан Йовков отбелязва, че прототипът на Златил е жив. “Ако стане нужда - обещава той, - аз ще кажа и името му, и селото, гдето живее. Г-н Елин Пелин и приятелите му (пък и ония, които поискат) ще могат да отидат там и да го видят с очите си.” Писателят добавя, че никога не е изпитвал липса на сюжети. Трябвало му още един живот, за да ги осъществи. На драго сърце би отстъпил на ония, които напразно ги търсят.

Накрая Йовков припомня едно пророчество на Елин Пелин. Негови са думите, че ако някога в България се роди гений, той ще е геният на завистта. Според автора на “Боряна” успехът на пиесата е накарал колегата по перо да го обвини в плагиатство. Аплодисментите не са само в Народния театър, ръкопляска и публиката в провинцията. “Като режисьор на пиесата аз винаги пътувах с артистите и можах да наблюдавам с какъв възторг посрещаха представлението на “Боряна” зрителите от село”, доволен е Масалитинов.

Йордан Йовков не е преписал “Гераците”. Става дума за “пътуващ сюжет”, който тръгва от античността, за да гостува на класици като Плавт, Молиер, Гогол. Никой не ги е обвинявал в кражба на литературна собственост. По нашенско обаче е различно. Ако има гений на завистта, той непременно е българин!

Коментари

Задължително поле