Зам.-министър Николай Павлов: Младежите са най-ценният ресурс на България

Румънският министър на правосъдието се оттегля

Иван Гешев: Зад Иванчева стоят интереси на отломки от СДС и бивш правосъден министър

Чавушоглу: Турция взима предвид притесненията на НАТО за С-400

13 организации искат оставката на Порожанов Земеделското министерство води сектора към унищожение

Вицепрезидентът Йотова: Време е да кажем какво не ни харесва в ЕС Над 100 деца получиха награди от конкурс за Велики Преслав под патронажа на вицепрезидента

Състоянието на Бил Гейтс отново надхвърли 100 милрд. долара

Отлриха завишена радиоактивност на минералната вода в Невестино

Дончо Атанасов е подал оставка от ръководството на АПИ

Подписка за мъж, причинил смърт на пътя, докато обжалва 17-годишна присъда

Дерменджиев отговори на Любо Пенев

Земеделският министър: Проектите за плодове и зеленчуци са за близо 900 млн. лв.

МВнР: Над 70 български автомобила са платили завишени пътни такси в Турция

Отварят в понеделник офертите за новите кораби на флота

Вижте тартора на разбитата банда за телефонни измами

Преходът към нисковъглеродни източници не може да се осъществи без въглищните ТЕЦ

Лигнитните централи продължават да са важни за енергийната система на България

С наближаването на срока, в който ще e ясно кои въглищни ТЕЦ в България ще получат дерогация, толкова повече темата за въглищните ни централи става по-актуална. Преди дни Институтът за енергиен мениджмънт публикува изследване на Европейската комисия за възможностите и предизвикателствата пред въглищните региони на ЕС. Анализът предоставя информация за състоянието на въглищния сектор, броят на работещите както в него, така й в свързаните с този бранш компании, прогнозира какви ще са ефектите от затварянето на мини и въглищни централи върху икономиката на съответната държава, предлага нови възможности за развитие на тези райони в сферата на енергетиката. Исторически погледнато, въглищата са едни от основните горива на европейската икономика. Днес те представляват 16% от брутното вътрешно потребление на енергия и 24% от енергийния микс в ЕС. В същото време 6 държави членки все още разчитат на въглища, за да покрият поне 20% от енергийното си потребление, сред тях е и България. У нас делът на въглищните ТЕЦ е около 45%.

И макар привидно ролята на въглищата да намалява в резултат на трансформация на енергийната система и прехода към ВЕИ, въглищните централи остават критично важни за енергийната система на България, а и на ЕС. С плановете на Брюксел да ограничи използването на въглища, всъщност се закриват цели сектори като мините и въглищни електроцентрали, което води след себе си до крайно негативни последици върху трудовата заетост и икономиката на страните. Понастоящем има 207 въглищни централи в 21 държави членки с общ капацитет от почти 150 GW, което е 15% от общия капацитет за производство на електроенергия в Европа. Същевременно работят 128 въглищни мини в 12 държави, които произвеждат общо около 500 милиона тона въглища или 55% от брутното потребление в ЕС. Само в сектора на въгледобива в момента работят над 237 000 души. Полша, Германия, Чехия, Румъния, България, Гърция и Испания са едни от страни, които разчитат на въглищната индустрия за осигуряване на енергобаланса си, от една страна, и за които зачеркването с лека ръка на въглищните ТЕЦ ще се отрази сериозно върху икономиката и системата за социално подпомагане, от друга страна.

Според авторите на изследването в България се очаква да бъдат затворени над 80% от въглищните централи или 3979 МВт, а още 670 МВт в последствие. Това поставя под риск около 2500 работни места, пряко свързани с потенциалното затваряне на тези ТЕЦ. При затварянето на мините, които ги обслужват, се очакват още над 10 000 работни места да бъдат закрити. А непряко ангажираните с въглищата работници са няколко пъти повече, което създава огромен проблем за социалната система на България и ще повиши безработица драстично.

Само ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, най-новата и най-модерна въглищна ТЕЦ в Югоизточна Европа, например, осигурява над 4500 пряко и непряко ангажирани работни места. Централата работи с местен енергиен ресурс, като използва само български въглища от Маришкия басейн. Годишно ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” използва около 5 млн. тона лигнити, което представлява между 23% и 27% от годишното производство на „Мини Марица Изток”. Така експлоатацията на централата осигурява работа за хиляди миньори.

В същото време ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” е високотехнологична и маневрена 690-мегаватова мощност, която осигурява надеждна енергия в съответствие с националните разпоредби. Блоковете на централата са ключови за енергийната система на страната и управлението є в реално време, за диспечирането на статичната и динамична устойчивост и за балансиране генерацията от ВЕИ. Също така, благодарение на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” България покрива изискванията за участие в покриването на определения от Организацията на операторите на електропреносни мрежи в Европа (ENTSO-E) резерв за първично регулиране. Централата е от стратегическо значение за България за поддържане на нивата на напреженията и баланса на реактивните мощности в електропреносната мрежа. Благодарение на гъвкавостта си ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” се явява ключова за диспечирането на енергийната система на страната. Нейните технически параметри є позволяват да бъде една от най-ефективните за целите на балансиране на мрежата от страна на ЕСО. Основните предимства, които предлага са бърза балансираща услуга ± 6 MW/минута стъпка на натоварване на блок, по-голям капацитет на блоковете за осигуряване на вторичен контрол, 180 – 343 MW брутен диапазон на блок. Централата може да реализира натоварване от ± 15 MW на блок за 30 секунди, като поддържа постигнатото натоварване в продължение на 30 минути в първичен контрол. Само за сравнение, останалите централи, участващи в първичен контрол на системата могат да поддържат диапазон от ± 10 MW.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” е не само най-високотехнологична централа в страната, използваща нови инженерни решения и ноу-хау, но е и най-чистата, най-безопасната и най-надеждната централа. Тя е проектирана и работи в съответствие с емисионните норми за серен диоксид и степен на сероочистване до 98%. Също така има значително редуцирани нива на отделяне в атмосферата на азотни оксиди и прах. За да няма разпрашаване при депонирането на отпадъците от изгорелите въглища, ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” инвестира над 185 млн. лева в изграждането на модерно депо, което годишно приема над 3 млн. тона отпадъци от изгарянето, дънна пепел, летяща пепел и гипс. Депото има долна и горна изолационни системи, както и отделни отводнителни системи за инфилтрат и дъждовна вода. Чрез специална система със затворен цикъл на използване на водата, веднъж използваните води и събраният дъжд се инфилтрират и се включват в повторна употреба за оросяване на депото с цел предотвратяване на запрашаването.

Държавната „ТЕЦ Марица изток 2” се състои от осем генериращи блока и всички те работят с изградени сероочистващи инсталации. За да отговори на европейските изисквания за чиста околна среда и да оптимизира работата на съоръженията, „ТЕЦ Марица изток 2” завърши два мащабни проекта – „Рехабилитация на блокове от 1 до 4, изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 1, 2, 3 и 4, модернизация на блокове 6 и 8” и „Изграждане на сероочистваща инсталация на блокове 5 и 6”. Политиката на дружеството е насочена към ограничаване на замърсяването от вредни емисии във въздуха, водите и почвите, както и управление на отпадъците.

Друга централа от Маришкия басейн – ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3”, също отговаря на изискванията на ЕС и на Протокола от Киото за намаляване на нивата на замърсители във въздуха. Още с придобиването на централата от италианската компания „Енел” американците от „КонтурГлобал” започнаха поетапна модернизация, за да отговори на още по-строги изисквания на ЕС за азотните оксиди в емисиите.

Всичко това показва от една страна изключително важното значение на въглищните мини и ТЕЦ за енергийната система на страната и икономиката като цяло, а от друга страна показва отговорното отношение към екологията и опазването на околната среда. Затова зачеркването им с лека ръка би било сериозен удар за българската енергетика и трудовата заетост.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.