На 23 май 2019 да почерпят

Лидерът на Камарата на общините в британския парламент подаде оставка заради Брекзит

Златна гъска храни „еколозите“ Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“

НАТО обяви, че срещата на върха в Лондон тази година ще бъде на 3 и 4 декември

Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Призрачните казарми вземат жертви Сагата с ненужните имоти на армията продължава от началото на промените

Арена „Шумен“ израсна върху съборените казарми с отпаднало предназначение. Колко са обаче такива примери?

Доста са населените места у нас, в които най-грозното нещо са изоставените казарми. Ускорените реформи в армията, чувствителното съкращаване на личен състав, премахването на задължителната наборна служба и концентрирането на гарнизоните само в определени райони на страната доведоха до тази гледка, която в повечето случаи не е за гледане. За съжаление се стигна и до отнемане на човешки живот. Във връзка с инцидента в Хасково министърът на отбраната се разпореди да бъде извършена проверка на целия сграден фонд с отпаднала необходимост за предприемане на последващи действия за обезопасяване.

Въпросът е докога сагата с освобождаването на армията от имотите с отпаднала необходимост ще продължава. Не можем да отречем, че няма правителство, включително и настоящето, което да не е поставило решаването на този проблем като приоритет. В МО организацията на разпоредителните действия (продажбите) на недвижимите имоти се извършва от главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“. Имотите се продават съгласно действащата нормативна уредба от законодателството на Република България. Според изискванията на Закона за държавната собственост за всеки един от посочените имоти се подготвя процедура за продажба чрез търг, която също се публикува на интернет страницата на Министерството на отбраната. Само за 2018 г. например, в графика за подобни разпоредителни действия фигурират 109 имота в 20 области. Повече от една трета от тях са бивши казармени райони и полигони. Обикновено за резултата от свършеното научаваме в Доклада на правителството за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Все още такъв документ за миналата година няма, макар че според закона за отбраната и въоръжените сили, Министерският съвет трябваше да го внесе в парламента до края на март. Ясно е обаче, че не е намерен най-добрият или по-скоро най-ефективният път за освобождаване на МО от подобни несвойствени функции, т.е. да се превръща, едва ли не, в брокер на недвижими имоти.

В годините назад можем да намерим най-различни идеи, някои от които доста екзотични, за решаване на този проблем, който бе породен от зададената преди близо 30 години цел да създадем „Малка, но добре оборудвана и въоръжена армия“. През 2006 г. например, излезе информация, че тогавашната изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната“ е разработила „Национална програма за конверсия“. Основната идея на документа бе армейските бази да станат бизнес зони, в които правителството да участва с 20 процента от необходимите средства за възстановяване на изоставените и в повечето случаи неподдържани имоти, а останалите да се осигурят от бизнеса. Предвиждаше се за привличане на инвеститори да се дават преференции за бизнеса, т.е. фирмите да имат право на ползване на сградите без заплащане на наем за срок от 10 години, а след това да ги купуват без търг или конкурс. По това време се заговори дори за приватизация на военни имоти и след това наемането им за конкретни нужди на армията.

През 2010 г. се прие стратегия, която свързваше преодоляването на това предизвикателство с модернизацията на армията. Там се посочваше, че превъоръжаването изисква ясно дефиниране на потребностите от военна инфраструктура за изпълнение на функциите по отбраната и сигурността на страната. Трябваше да се предприемат действия, гарантиращи най-бързия и ефективен начин за намаление на разходите по издръжка на освободените имоти и реализиране на приходи от тях. Тогавашният анализ даде основание в документа да се запише, че за три години, до края на 2012 г., Министерството на отбраната ще се освободи от всички имоти с отпаднала необходимост. Все още това не се е случило. През тези години загуби смисъл и легендата, че ненужните имоти са златната кокошка за военния бюджет. Впрочем това го беше констатирал ген. Аню Ангелов като министър на отбраната, още преди седем години.

Това, че бюджетът за отбрана изтича през неусвоените войскови имоти, не го е отричал нито един министър досега. Този товар ще трябва да поемат и следващите правителства. Нито един премиер обаче, не е казал, че това не е работа на Министерството на отбраната. От военните и техните политически началници се иска армията да притежава необходимите способности. Търговията с недвижимите имоти е в буквалния смисъл на думата неприсъща за тях. За да се освободи МО от тази тежест обаче, е необходимо управленско решение, т.е. политическа воля. В противен случай старите и ненужни казарми ще продължават да бъдат най-тъжната гледка в градовете на България, за която ще плаща не някой друг, а Министерството на отбраната. Това е и едно от обясненията на предприетата от години линия за безвъзмездно предоставяне на имоти. Това се мотивира с обществения интерес, но не навсякъде резултатът е добър.

 

Става, когато държавата има интерес

Добрият пример е с Шумен, който е сред малкото градове в България, които могат да се похвалят с модерна многофункционална спортна зала. „Арена Шумен“ конкурира столичната. Строителството се финансира с 8,5 млн. лв., отпуснати като държавна субсидия. Модерното съоръжение и красивият парк около него са изградени на терена на бившето военно поделение „Пети полк“ на входа на града. Теренът върху съборените казарми с отпаднало предназначение днес е променен до неузнаваемост. Призрачното и опасно място зад високите зидове е достъпно и много приятно за посетителите. Не е така обаче, с бившето танково поделение в същия град. В началото на годината прокуратурата започна разследване за безстопанственост.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.