Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Приключват спасителните археологически дейности по трасето на АМ “Струма” край село Мощанец

Приключват спасителните археологически разкопки в землището на с. Мощанец.  От месец май, в продължение на шест месеца, с прекъсване през юни и юли, екип от археолози под ръководството на гл. ас. д-р Галина Грозданова и гл. ас. д-р Таня Христова, проучва останките на обект от късноримската и ранножелязната епохи. Той попада в очертанията на строящата се Автомагистрала „Струма”, което наложи ускореното му проучване.

Обектът е разположен на надзаливна тераса на десния бряг на река Струма, в землището на с. Мощанец, община Благоевград, над м. Бистраците. Основната част от структурите принадлежат на късноримската епоха (III-IV в.). През това време на дясната тераса на р. Струма и по склона нагоре се е развило значително по размери селище. В очертанията на магистралата попада част от него, както и част от прилежащия му некропол. От този период са проучени 9 сгради, 16 ями и вкопани съоръжения и 70 гроба. Всички те се ситуират в три отделни сектора на обекта, обособени топографски с оглед даденостите на терена. В югоизточния са разположени най-ранните сгради и вкопани структури, които се отнасят към II-IV в. сл. Хр. В централния сектор, който е и най-полегатата и равнинна част на обекта, се локализират предимно сгради със стопански характер. Те са малко по-късни, от IV-V в. сл. Хр. В най-северозападния участък на обекта е разположен некрополът от III-IV в. сл. Хр., който е отделен от сградите с каменна оградна стена в линейна форма.

Разкритите зидове и помещения с добре запазени подови нива показват многократни преустройства и преграждания.Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси, които са терасирани, съобразно наклона на терена. Запазеността на част от зидовете във височина до 1,10-1,20 м. свидетелства за монументалността на проучените комплекси. За богатството на това селище говорят и податките за отводнителни съоръжения, както и многобройният археологически материал, открит в сградите. Последното се потвърждава от разнообразието на формите, украсата и вида на керамиката, останките от стъклени съдове и гривни, накитите – пръстени, фибули, обеци, инструменти, монети и др.

Некрополът е биритуален – трупоизгаряне (кремация) и трупополагане. Гробните съоръжения са неколко типа: обикновени гробни ями, ями покрити с тегули или каменни плочи, цисти. Дъната на някои от гробните ями са постлани с каменни плочи или тегули. Значителен брой от кремациите са оградени с камъни.Трупоизгарянето не е извършено на място. Гробовете, в които е представен обредът на трупополагане са много по-малко на брой. Може да се твърди, че този обред е предпочитан при погребването на децата,въпреки че не липсват и гробове с трупополагане на възрастни индивиди.Гробният инвентар се състои от глинени и стъклени съдчета –керноси, гърнета, чашки, балсамарий, пръстенчета. В някои от гробовете бяха открити и монети.

По-ранният период засвидетелстван на обекта – ранната желязна епоха, е представен само в югоизточния и централния сектор. Прави впечатление, че и в началото на Iхилядолетие пр. Хр. населението е обитавало същите участъци от тази тераса на реката, които и по-късно са използвани при изграждането на късноантичните комплекси. Най-вероятно участъкът между двата сектора, в който археологически структури почти не са документирани, не е бил подходящ поради алувиални и ерозионни процеси. От този период са проучени останките на две жилища, едното от които с добре запазена правоъгълна форма, и седем вкопани структури, които могат да бъдат определени като ями. Добре запазеното жилище е изградено в традиционната за времето техника от колове преплетени с пръти и обмазани с глина, но е загинало в следствие на силен пожар. Основният материал открит в тези структури е керамиката. Наличието на тези две жилища предполага селищният характер на този по-ранен период, който се ситуира под сградите и пластовете от късната античност.

За мащабността и богатството на обекта свидетелства и количеството на откритите находки, което надхвърля 1300. Благодарение на хората от Благоевград и околността, които се включиха активно в разкопките, както и на логистичната подкрепа оказана от  Агромах, и съдействието на РИМ Благоевград, археологическите проучвания приключиха в срок с неочаквано добри резултати.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.