На 21 август 2019 да почерпят

Българин стана 7-и на световното по плуване

Испания прати военен кораб в Лампедуза, за да ескортира съд с мигранти

Сирийската армия блокира турски наблюдателен пункт

Роман Безяк: „Лудогорец“ е фаворит, но „Марибор“ не е за отписване

ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря по 93 тона боклуци на денонощие

Русия показа най-новия си разузнавателен дрон (ВИДЕО) „Алтиус-У“ се управлява чрез спътников канал

Орлин Павлов в дует с Михаела Филева Записват песен към филма „Завръщане”

Хеликоптер се разби в Гърция, загинаха трима души

Сълзотворен газ, палки и водни оръдия срещу кюрдски демонстранти в Турция

Предлагат разредена белина като лекарство-чудо

Беларускиня с дебют в каяка за България

Меркел: Търсим решение за ирландската граница, без преразглеждане на споразумението за Брекзит

Втора клада под „Струма” готова да лумне всеки момент Планина от пластмаси продължава да е струпана на метри от обгорелите колони

Бундесбанк: Разликата между „старите” и „новите” членки на ЕС намалява

Приключват спасителните археологически дейности по трасето на АМ „Струма“ край село Мощанец

Приключват спасителните археологически разкопки в землището на с. Мощанец.  От месец май, в продължение на шест месеца, с прекъсване през юни и юли, екип от археолози под ръководството на гл. ас. д-р Галина Грозданова и гл. ас. д-р Таня Христова, проучва останките на обект от късноримската и ранножелязната епохи. Той попада в очертанията на строящата се Автомагистрала „Струма”, което наложи ускореното му проучване.

Обектът е разположен на надзаливна тераса на десния бряг на река Струма, в землището на с. Мощанец, община Благоевград, над м. Бистраците. Основната част от структурите принадлежат на късноримската епоха (III-IV в.). През това време на дясната тераса на р. Струма и по склона нагоре се е развило значително по размери селище. В очертанията на магистралата попада част от него, както и част от прилежащия му некропол. От този период са проучени 9 сгради, 16 ями и вкопани съоръжения и 70 гроба. Всички те се ситуират в три отделни сектора на обекта, обособени топографски с оглед даденостите на терена. В югоизточния са разположени най-ранните сгради и вкопани структури, които се отнасят към II-IV в. сл. Хр. В централния сектор, който е и най-полегатата и равнинна част на обекта, се локализират предимно сгради със стопански характер. Те са малко по-късни, от IV-V в. сл. Хр. В най-северозападния участък на обекта е разположен некрополът от III-IV в. сл. Хр., който е отделен от сградите с каменна оградна стена в линейна форма.

Разкритите зидове и помещения с добре запазени подови нива показват многократни преустройства и преграждания.Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси, които са терасирани, съобразно наклона на терена. Запазеността на част от зидовете във височина до 1,10-1,20 м. свидетелства за монументалността на проучените комплекси. За богатството на това селище говорят и податките за отводнителни съоръжения, както и многобройният археологически материал, открит в сградите. Последното се потвърждава от разнообразието на формите, украсата и вида на керамиката, останките от стъклени съдове и гривни, накитите – пръстени, фибули, обеци, инструменти, монети и др.

Некрополът е биритуален – трупоизгаряне (кремация) и трупополагане. Гробните съоръжения са неколко типа: обикновени гробни ями, ями покрити с тегули или каменни плочи, цисти. Дъната на някои от гробните ями са постлани с каменни плочи или тегули. Значителен брой от кремациите са оградени с камъни.Трупоизгарянето не е извършено на място. Гробовете, в които е представен обредът на трупополагане са много по-малко на брой. Може да се твърди, че този обред е предпочитан при погребването на децата,въпреки че не липсват и гробове с трупополагане на възрастни индивиди.Гробният инвентар се състои от глинени и стъклени съдчета –керноси, гърнета, чашки, балсамарий, пръстенчета. В някои от гробовете бяха открити и монети.

По-ранният период засвидетелстван на обекта – ранната желязна епоха, е представен само в югоизточния и централния сектор. Прави впечатление, че и в началото на Iхилядолетие пр. Хр. населението е обитавало същите участъци от тази тераса на реката, които и по-късно са използвани при изграждането на късноантичните комплекси. Най-вероятно участъкът между двата сектора, в който археологически структури почти не са документирани, не е бил подходящ поради алувиални и ерозионни процеси. От този период са проучени останките на две жилища, едното от които с добре запазена правоъгълна форма, и седем вкопани структури, които могат да бъдат определени като ями. Добре запазеното жилище е изградено в традиционната за времето техника от колове преплетени с пръти и обмазани с глина, но е загинало в следствие на силен пожар. Основният материал открит в тези структури е керамиката. Наличието на тези две жилища предполага селищният характер на този по-ранен период, който се ситуира под сградите и пластовете от късната античност.

За мащабността и богатството на обекта свидетелства и количеството на откритите находки, което надхвърля 1300. Благодарение на хората от Благоевград и околността, които се включиха активно в разкопките, както и на логистичната подкрепа оказана от  Агромах, и съдействието на РИМ Благоевград, археологическите проучвания приключиха в срок с неочаквано добри резултати.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.