„В бойния спорт винаги някой стои срещу теб, който е готов да те набие - казва Кирил Петров, бронзов медалист в кикбокса от Евро 2016. - Ако преодолееш това чувство, ставаш по-силен и като характер, и като човек. После можеш да се справиш с всички препятствия около теб.”

Именно заради тази тръпка 24-годишният софиянец избира битката с крака и ръце.

За щастие на улица засега не му се е налагало да демонстрира уменията си срещу недоброжелатели. Но в живота вече е минал успешно първия изпит.

По образование Кирил е инженер и от 4 години е програмист в компания, свързана с автомобилния софтуер. А през миналия сезон му се налага да пътува до Германия, за да защитава проект на своята фирма, върху който самият той работи дълго. Прецизният немски мениджър с високомерие посреща българина.

„По принцип на нас, източноевропейците, гледат с недоверие, с лошо око - казва Кирил. - Наложи ми се да „разузнавам противника”, за да видя какво харесва, кои са слабите му страни, какъв подход да предприема. И след като всичко това влезе в действие, презентацията мина повече от успешно. Германците бяха впечатлени, суперлативите бяха много. Но този резултат дължа на кикбокса. Наученото на татамито сега ми помага в живота.”

Още 14-годишен решава да се захване с тренировки, за да си запълва свободното време. Признава, че медалист от големи първенства не е имал намерение да става. Но магията на кикбокса го завладява и вижда, че тя му дава здраве, дисциплина и много нови приятелства. Така спортът става част от живота му, в който си струва да инвестираш.

„В началото родителите ми бяха абсолютно против - разкрива Кирил. - Като повечето хора и те свързваха бойния спорт с агресия, насилие, хулиганство. Но успях да ги разубедя, че това не е така, още с идването им на първото мое състезание. Видяха, че кикбоксът ми дава самозащита, далече ме държи от негативната енергия, възпитава у мен дисциплина и феърплей. Оттогава са плътно зад гърба ми - карат ме на тренировки, подкрепят ме в залата и ме стимулират да продължавам да се усъвършенствам.”

И до днес Кирил има ярък спомен за първото състезание. Само след година тренировки отива на коледен турнир. А там в решителните моменти получава мощната подкрепата на целия отбор, който не спира да скандира името му. Това сякаш му дава криле, печели убедително всичките си срещи и става първи при юношите до 15 г. „Тогава осъзнах, че кикбоксът ме зарежда с много положителна енергия - и в отношенията ми с хората, и в семейството - признава той. - Действително тогава спортът ме грабна и той стана част от моя живот.”

Следва бавно катерене по стълбичката. Става шампион на страната, печели медал след медал на международни турнири, а преди 6 години носи първото отличие за страната ни в стил пойнтфайт - бронз от европейското в Лутраки. Гръцкият град се оказва щастлив за българина, който само преди дни взема два бронза на първенството на континента в два различни стила - пойнтфайнт и киклайт в кат. до 84 кг.

И до днес неговите колеги в офиса се учудват как успява да съчетае тренировките с работата. А някои недоумяват как 24-годишен младеж може да предпочете да лее пот в залата, вместо да се забавлява в дискотека.

„Това, което получавам в замяна от спорта, е много по-ценно - казва Кирил. - Той те учи да се бориш със себе си, а това се прехвърля и в работата ми - ставам биткаджия и там. Вече мога да се справям с всякакви сложни ситуации. А тренировките са въпрос на организация - преди или след работно време. Често в обедната почивка влизам във фитнеса, който имаме в офиса.”

В момента кикбоксьорът завършва магистратура в Техническия университет. А ученето съчетава с други две свои хобита - каране на ски и фотография. В спортната си кариера не мисли да спира дотук. Амбициран е да спечели титла, без значение дали от световно или европейско. Иска му се повече хора да бъдат мотивирани, че не е невъзможно да съчетаваш успешно работата със спорта. И се надява при представянето си като кикбоксьор, който работи в софтуерна фирма, асоциацията да не е непременно, че е охранител там.

„Мой съотборник се презентира именно по този начин, а когато каже, че отива в банката на работа, го смятам за портиер там - споделя с усмивка Кирил. - Всъщност той е банкер в един от успешните трезори у нас и дори заема висок пост!”