Андреа лъсна чисто гола във вана (СНИМКА)

Пуснаха обвинения за хакването на НАП

Защитен свидетел обвинен в убийството на варненски диджей

Русия предложи на Турция изтребители Су-35 По-рано днес САЩ блокира Анкара от програмата си за бойни самолети F-35

Двуглава костенурка се роди в Малайзия Оцеляла едва няколко дни

Започна одит на информационните системи на НАП

Иран задържа петролен танкер в Персийския залив

Рицарите на Малта дариха линейка на „Пирогов“

Бюджетната комисия отхвърли президентското вето върху безлимитното финансиране на партиите от фирми

Два проекта стартират в защитено жилище за младежи с интелектуални затруднения Ще бъдат направени обновяване на базата и подготовка за заетост на младежи

Велико Търново ще получи европейски средства за доизграждане на ВиК инфраструктурата В областта от Оперативна програма „Региони в растеж“ се инвестират близо 67 млн. лв. по 28 договора

Бащата на Неймар на среща с „Ювентус“

Паламудът се люпи, хванали няколко малки риби в Лозенец и Приморско

Млади атлети и журналисти се включват в проект срещу агресията в спорта

Йоана води любовна Fiesta от 20-метрова кула Течението отнася лодката на певицата, спасителен екип я връща на брега на язовир Огняново

Продуцентът и водещ Андрей Арнаудов пред „Труд“: Над 350 000 български емигранти са готови да се върнат

Необходим е мост между бизнеса, местната власт и държавата, за да можем да подпомагаме тези, които искат да си дойдат

Неправителствената организация „ДНК – Движение за национална кауза“ вече трета година води кампания за насърчаване на раждаемостта у нас, а до края на годината ще стартира и платформата „Bulgaria wants you“, която свързва бизнеса и младите българи у нас и по света, чрез предоставяне на работа и възможност за живот в България. Един от учредителите и на двете инициативи е нашият гост Андрей Арнаудов.

– Доста интересен офис има ДНК – това е апартаментът, в който си израснал като дете и където е творил баща ти?
– Да, така е. Много е емоционално това място за мен. Всъщност, оттук започнахме „Междинна станция“ с Иван, преди двайсет години. Където е стаята на офис мениджъра, е моята детска стая. Надявам се, че ще има добра енергия. Не, не сме тук заради емоцията. Много дълго време движехме нещата на ДНК от офиса на „Междинна станция“, но вече мястото не достигаше. Да не се оплакваме, но работата ни е доста. Много продукции правим и затова се изнесохме тук.

– Колко проекти имате в момента?
– Готвим новия сезон на „Фермата“, „Папараци“ върви целогодишно, правим в Би Ти Ви „Смени жената“ и „Бригада нов дом“. Имаме готов сезон на телевизионен сериал, който Би Ти Ви ще излъчи, живот и здраве скоро – те ще кажат кога. И работим по още два проекта за сериали, нещо, което е голямо вдъхновение за нас. Амбициите ни с тези сериали са да излезем извън България. Никога досега не сме правили сериали, защото го намирахме за крайно безсмислено упражнение, предвид телевизионните бюджети за сериали. Такава е реалността, такива са възможностите за финансиране и не се сърдим на живота, още по-малко на телевизиите.

– Защо не сте правили досега?
– С бюджетите, с които работим, за мащабите на България ние можем да направим добри риалити формати, но не можем да направим хубави сериали. Нескромно казано, ние в България правим риалити на средно европейско ниво, но не сме на средно европейско ниво в сериалите. С новите проекти, по които работим, виждаме шанс да излезем извън страната и това ни мотивира, но това са планове за 2020 година.

– При толкова много проекти и работа, защо ви е тази кампания на ДНК?
– Първоначално, защото имам афинитет и потребност да се занимавам с обществени каузи. Поради тази причина правим и българo-македонския фестивал „One Love Tour“. Той е изцяло кауза, а не търговски продукт. Не само, че не е приход, но се явява разход.

– Виждаш ли някакъв смисъл в това ДНК?
– Да, виждам. Имам нужда да се занимавам с обществени каузи, наречи го патриотизъм. Наречи го както искаш, но мен ме вълнува демографията, защото притесненията, че след 100 години може да няма българи, не са лишени от смисъл. Идеята, че ние сме тези глупаци, които ще загасят лампата след хиляда и триста години история, много ме гложди.

– Прогнозите на всякакви статистици сочат, че на тази територия няма да живеят повече от 2 милиона души след 50 години…
– Не, не вярвам в това. На тази територия ще живеят много хора, въпросът е колко от тях ще са българи.

– Значи е вярна теорията на един приятел и колега, който казва, че България има светло бъдеще, българите – едва ли?
– Да, изглежда вярна. Но тези притеснения бяха в началото на проекта ДНК. В последствие гледната ни точка се промени, когато започнахме да навлизаме в темата, да говорим с повече специалисти – имаме много умни хора, с които работим, някои от тях са и част от нашия обществен съвет. Това са хора, които разширяват познанията и кръгозора ни. Общественият съвет и частично подпомага нас с Иван във финансирането на проектите на ДНК. В един момент разбрахме, че проблемът не е, че след сто години няма да има българи. Виж какъв е парадоксът. Основният проблем е, че понеже сега няма достатъчно млади хора у нас и не се раждат достатъчно деца, и няма изобщо човешки потенциал в страната, живеем по-зле. Затова извън моя идеализъм и страха от не толкова далечното бъдеще, чисто прагматично демографията е адски важна за ръста на икономиката, за добрия живот на всички нас. Ако имахме повече млади хора, повече работна ръка, щеше да има и повече инвестиции, и повече икономика, и съответно по-добър стандарт на живот. Затова преминахме през доста етапи и продължаваме да развиваме кампаниите си в различни насоки. Вече три години правим кампанията „Направи го сега!“.

– Да направят какво сега?
– Говорим за раждаемостта. В кампанията се опитваме да накараме младите хора да вземат по-бързо важното решение да създават деца. От тази година за първи път не само стимулираме да се записват в нашата кампания – за голямото кръщене, което е най-популярното събитие на ДНК. Имаме и други посоки в кампанията.

– Колко деца сте кръстили досега и какво е новото?
– Над две хиляди деца вече бяха кръстени. Новото е, че двайсет от децата, които са записани тази година – с емоционални и смислени писма – ще получат бебешки „ДНК-пакети“, в които има абсолютно всичко необходимо за първата една година от живота им. В този пакет са включени пелени, дрешки, количка и… така нататък, благодарение на подкрепата на бизнеса.

– Само раждаемостта ли е проблемът у нас?
– Не! Ние започнахме да се занимаваме с раждаемостта, но изведнъж осъзнахме, че големият проблем е емиграцията. Българката си ражда толкова, колкото ражда средно статистическата европейка – по 1,5 – 1,6 – 1,7 деца на семейство. Проблемът е, че голяма част от българите, които тепърва трябва да създават семейства и деца, вече са в чужбина. Техните деца остават в чужбина, няма ги тук. Така че ние трябва да си внесем хора, за да спре демографската криза.

– Откъде ще внасяме?
– Най-добре е да започнем с българите, разбира се. С Иван малко по малко узряхме за идеята да лансираме инициативата „Bulgaria wants you!“. Това стана преди около година и половина. ДНК ще бъде неин мотор, неин идеолог, но ще бъде изцяло ново юридическо лице, което ще има нужда от доста сериозна инвестиция.

– Предполага се, че целта е да бъдат върнати българи обратно в родината си. Как може да стане това?
– Като цяло, идеята е да се направи система, която да дава стимул на емигрантите да се връщат в България. Тази система трябва да се превърне в мост между бизнеса, който така или иначе страда от липса на кадри и е готов да инвестира в това… и това ти го казвам като работодател, не като идеалист…

– Колко души работят при вас в „Междинна станция?
– На моменти – до 300 души.

– Вие направо сте крупно предприятие за стандартите на България.
– По-скоро сме си средно. Но ако се върнем към идеята на инициативата, този мост трябва да бъде между бизнеса, местната власт и държавата, за да можем да подпомагаме тези, които искат да се върнат в България или да мигрират тук.

– Какво би привлякло да се върне един човек, който вече се е устроил в западния свят?
– Интересното е, че не е въпрос на пари. След много срещи и разговори с работодатели, служители и работници, стана ясно, че не е важно само каква заплата ще получиш. Давам веднага пример. Ако предложат на едно младо семейство да се премести в Лом на огромните за региона заплати от по две хиляди лева, пак ще е много трудно да се намерят желаещи, защото липсва инфраструктура – градска среда, социална среда. Затова всички искат да живеят и работят в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново, Русе и още няколко града. Това е така, защото там има къде да излезеш вечер. Има какво да правиш, къде да се забавляваш… има мол, символично казано. Има детски градини, читаво здравеопазване, театри, кина, симфонични концерти. Има среда. Идеята ни в този смисъл е да предлагаме работа, като свързваме тези, които търсят и от двете страни – работодател и работник да се срещнат. Ще се опитваме да предлагаме идеи на местната власт да изграждат атрактивна среда за тези, които искат да се реализират в България и да им предлагат освен възможности и лайфстайл.

– Към кого ще насочите кампанията?
– Това са емигрантските общности в чужбина. И традиционните диаспори в Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и т.н. Платформата ще бъде готова до края на годината и ще бъде и на български език, и на английски. Ние няма да даваме паспорти или да ходатайстваме за тях. Нашата цел е да връщаме емигранти, чрез създаване на условия. Тези, които нямат българско гражданство, но са с български произход, ще им помагаме административно да придобият право на работна виза.

– Четох изследване на „Маркет линкс“, което е правено сред българските емигранти по ваша поръчка. Първото условие, което те посочват, за да се върнат у нас, е достойното заплащане. Второто и третото нещо, което ги въздържа да предприемат подобна стъпка са корупцията, сигурност и ред. Тези неща ги плашат, а първото ги отказва.
– Трябва да имаш нещо много важно предвид. 65% от анкетираните са заминали преди повече от пет години. През това време нещата се промениха и като условия на живот, и като работа, и като баланс между заминаващи и връщащи се. Голяма част от сънародниците ни извън страната са загубили връзка с родината си. Например 76% от тях смятат, че е много трудно да си намериш работа в България. Седемдесет и шест на сто реално смятат, че ще се скъсаш от работа и ще получиш между четиристотин и шестстотин лева заплата. В големите областни градове отдавна това не е така. Има огромно търсене, особено на квалифицирана работна ръка и заплатите са далеч над шестстотин лева. Изследването показва и, че трийсет и пет на сто от емигрантите биха се завърнали. Ако приемем обективно, че около два милиона души са заминали и от тях милион и нещо са икономически активни, означава, че към 350-400 000 души са готови да се върнат в България.

– Това си е една цяла област. Може ли страната ни да ги поеме?
– Да, ние работим с експерти в човешките ресурси и те смятат, че икономиката ни може да поеме всичките. В момента има глад за около 400 хиляди души в икономиката. Това е добрата новина. Второ, 70% от анкетираните казват, че биха ползвали такава платформа и освен за търсене на работа, имат нужда и от административна помощ и – тук си прав – да, страхуват се от корупция, от престъпност.

– Какъв е хоризонтът на инициативата?
– Ние искаме да се превърнем в работеща платформа, която да осигури завръщането на част от емиграцията и традиционната диаспора, да подпомага бизнеса, да стане притегателен център за информация, да представя България като притегателно място за живот и развитие. Важно е да кажа, че тази платформа трябва да стане и един работещ бизнес модел, тоест да се самоиздържа. Няма как да вярваме, че някой ще финансира каквато и да е добра инициатива безкрайно. ДНК засега инвестира в платформата, но се надявам тя да заживее свой самостоятелен живот. Знам, покрай ДНК и „One Love Tour“, колко е трудно неща, които са чиста кауза, да се издържат само от дарения и спонсорства.

– Колко време правите българо-македонския фестивал?
– Това е трето турне, което организираме и е огромно ходене по мъките. Ако не са няколко човека, които оценяват какво се опитваме да направим би било много трудно. И това не са от ония патриоти, които на маса пеят комитски песни и плачат за Македония. Това са теоретиците на маса, а когато дойде време за действия, за реални стъпки, тях ги няма. А без такива инициативи, трудно се възстановяват изгорените мостове с най-близките ни хора в света.

– Изгорени ли са мостовете?
– Много от тях да. Виж, ние можем да приемем, че някаква певица е пяла пет години на кораби и вече има акцент в българския език, а не можем да приемем, че едни хора сто години са учили в учебниците, че ние сме татари, и че Гоце Делчев е македонец, че имат собствен език и своя си история и да им се сърдим. Фестивалът е много скъпо нещо, защото в него участват звезди, защото има много сериозна организация. Затова, ако не е помощта на приятелите, нищо няма да стане. Ако я няма огромната помощ на Би Ти Ви, заради които всички знаят за него, на Николай Вълканов – който няма нужда от реклама, защото такъв му е бизнеса, но вярва в това, което правим там, ако я няма подкрепата на Външно министерство, няколко общини и още няколко фирми, нищо нямаше да стане.

– Къде ще бъдат концертите тази година?
– Започваме от 20 юли в Банско. Но датите могат да се видят на сайта на „One love tour“. Това не са просто концерти, а събитие, в което през деня ще има алея на занаятите, ще има игри от „Фермата“, на които хората много се кефят.

– А новият сезон на „Фермата“ как ще изглежда?
– Това е най-важният проект за нас и ние подхождаме с огромна отговорност към него. Рано е още за разкрития, но само ще кажа, че и тази година имахме над 8000 кандидати от България и целия свят. „Фермата“ е явление! Ще има изненади, обещавам.

 

Нашият гост
Андрей Арнаудов (1979) завършва телевизионна журналистика” в Алма матер. За кратко е репортер в БНТ. През 1998-а със своя приятел Иван Христов създават „Междинна станция”, която започва едно от емблематичните предавания в съвременната телевизия – „Сблъсък”. Шоуто започва в телевизия „Ден”, но след създаването на Би Ти Ви отива в националния ефир. Двамата с Иван са били и са водещи и продуценти на повече от двайсет предавания – „Мюзик айдъл”, „Шоуто на Иван и Андрей”, „Станция Нова” и др.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.