Концесионери лъжат с чадърите на плажа

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Верижна катастрофа с 4 коли предизвика задръстване на път Е-79 край Симитли

Председателят на касата Жени Начева: Частните фондове и НЗОК с еднакви здравни услуги

Индия ще направи втори опит да изстреля космически апарат към Луната

Кметът на Разлог вдигна сватба на сина си (СНИМКИ)

Започна умъртвяването на 17 000 прасета от свинекомплекса в село Николово

Фалшив изумруд? Няма грешка с малахита

249 са кандидат-студентите за новия Факултет по медицина Първото класиране ще бъде обявено на 5 август

Форбс: Хакери са откраднали огромно количество данни от федералната служба за сигурност на Русия

Пендаровски: Комисията за историческите въпроси между Северна Македония и България е в задънена улица

Висоцки – първият съветски мачо 39 години след смъртта на барда, той вече е безсмъртен

Продуцентът Ноа Хоули: „Легион“ е за сблъсъка между света на детето и този на възрастните

Кадър от „Легион“

Ноа Хоули е създател, изпълнителен продуцент, сценарист на сериала „Легион“. Трети и последен сезон на хипнотизиращата поредица е премиера по FOX в България на 08.07. от 23 часа. Интервюто с Хоули е предоставено специално на „Труд“ от FOX.

-Мистър Хоули, кое е най-вълнуващото за вас в този трети и последен сезон?

-В известен смисъл най-интересното винаги е краят, защото това е моментът, в който се разкрива цялостната идея.

За мен в основата на „Легион“ стои сблъсъкът между света на детето и този на възрастния човек. Това е сериозен сериал за деца и детски сериал за възрастни. Като деца харесваме жанра на комиксите – харесваме героите и лошите, простата поука.

Но светът на възрастните е по-сложен и моралната страна е по-сложна. Това, което сериалът прави за по-младите зрители, е, че не опростява това, което има да им каже. А именно, че понякога хората са психично болни и злото, с което се сблъскваме, не е „злото, което ще разруши света“, а нещата, които си причиняваме едни на други – те са болезнени и ние се учим от тях. Намирам за вълнуващо, че историята, която разказваме, е фантастична, но моралната страна и сблъсъкът имат човешко измерение.

-Кои са другите основни теми в 3-ти сезон?

През последната година се опитвам да разбера и впечатленията, натрупани у зрителите. Създадохме сериал, в който зрителят симпатизира на Дейвид /героя на Дан Стивънс/. Поставихме въпроса дали той е психично болен, или има по-особени способности, и казахме, че той има свръхспособности. Във 2-ри сезон казахме, че може и да е психично болен, а в края на сезона зрителят приема, че Дан може би не е героят в тази история.

В 3-ти сезон разглеждаме тези идеи. Какво е например (супергерой като Железния човек) Тони Старк, освен един нарцисист. Много от тези герои са силно нарцистични, което, за щастие, е от полза за света.

В случая с Дейвид обаче има сляпо петно, защото той мисли себе си за добър човек, който заслужава любов и вярва, че е воден от добри намерения. Смята, че е неспособен да навреди, и не е в състояние да види себе си по начина, по който го виждат другите. Голяма част от сезона е посветена на това негово отрицание и на вероятността да той да осъзнае истината за себе си.

Колкото до Сид /Рейчъл Келър/, която благодарение на своите способности е свръхсъстрадателна и е склонна да поставя другите на първо място, сега тя се учи как да опази себе си в тази връзка. Ако първият сезон беше меденият месец на една нова любов, във втория тя си задаваше въпроса „Чакай, кой си ти?“, а в третият сезон е свързано с разбирането и приемането на другия човек, себе си и самата връзка.

-Може ли да се каже, че „Легион“ е доказателство, че историята на един супергерой може да бъде представена по един различен, амбициозен и разчупващ жанра начин?

-Наскоро за първи път се срещнах с Кевин Файги /президент на Marvel Studios/ и му споделих, че обичам да се възприемам като отдел „Проучвания и развитие “ (R&D). Жанрът разледал доста теми във филмите и сериалите. Но за мен са интересни другите възможности, които той предлага – има ли място за сюрреализъм, за ексцентричност, за сложни истории за възрастни, можем ли да комбинираме всичко?

Може би представям твърде опростено филмите и сериалите, които се правят. Но ние се опитваме да предложим една сложна човешка драма, която да бъде и толкова визуална и – да се надяваме, толкова иновативна, колкото бяхме и ние.

-Мислите ли, че сериалът проправи пътя за други нетипични истории за супергерои?

-Надявам се. Мисля, че да. Навремето някой определи Холивуд като място, където всички тичат натам, където току-що е ударил гръм. Ако направите нещо оригинално, обичайната реакция не е: „И аз трябва да направя нещо оригинално.“, а „Трябва да направя нещо такова.“

Харесва ми да работя със звука, с изображенията, със сюрреалистичните елементи. Телевизията предлага всичко, но не дотолкова сюрреализъм. Сега започваме да го виждаме все повече в някои поредици. Не знам дали това се дължи на мен, но е приятно да се види.

-По-лесно ли е да се правят подобни експерименти за телевизията, отколкото в игрален филм?

-Така мисля. Свързано е с това, че разгръщате историята в продължение на няколко часа. Един двучасов филм трябва да въведе проблема и да го разреши за твърде кратко време. От друга страна – това е нещо, което научих от „Фарго“ и приложих в „Легион“, тъй като разполагаме с 8-10 часа, можем да разкажем сложна история с различни гледни точки, както и да разработим всякакви интересни детайли, които не могат да бъдат вместени в двучасов филм. Именно затова телевизията е ст.

В „Легион“ много често използваме алегорията. Отделните едночасови епизоди ни позволяват да влезем в дълбочина. В миналия сезон създадохме алтернативна история на Дейвид, както и друга, която проследяваше живота на Сид от детството до живота ѝ на възрастен човек, заедно с всички научени уроци. Тази година има още подобни истории. Това е част от забавната страна на поредицата – всичко това е свързано със смисълът на предаването, но не е нужно да го разказваме линейно, в хронологичен ред – „първо се е случи това, после онова…“

-Легион“ е един от най-сложните телевизионни сериали, може би твърде сложен за някои зрители. Част от удоволствието ли е да обърквате аудиторията и да ѝ отправяте предизвикателства?

-Не мисля, че е объркващо. Според мен сюжетната линия е проста – в миналия сезон например това беше надпреварата в търсенето на тялото на Фарук /Навид/. Тази година основната идея също е съвсем проста. Има добро объркване и лошо объркване. Не искам хората да се объркват за важните неща.

Сюжетната линия е достатъчно силна, но има някои елементи, за които не трябва да се замисляте прекалено много. Пречите на собственото си изживяване, ако започнете да се питате: „Какво? Кой е този?“ За част от нещата може да мислите по-късно, може да го изгледате още веднъж.

Започнах като романист. Когато четете книга, вършите половината от работата на създателя на филми – въображението ви облича думите в образи. Като създател на филми, също искам да предизвикам въображението на хората. Иска ми се филмът да прилича повече на музиката, където най-важното не е информацията. Важни са изживяването, образите, които то извиква, а информацията е това, което съзнанието ви извлича от изживяването.

Не всеки иска това, когато си пусне телевизора в 10 ч. вечерта. Някои хора искат изживяването да е по-просто. Но това, което харесвам в съвременния свят, е, че ви очакват 30 часа „Легион“, които да пуснете в момента, в който ви се прииска и имате наистина време да му се насладите.

-Каква е философията зад сюрреалистичните, екстравагантни сцени в сериала, които напомнят за сън? Например когато денс батъл замества ръкопашен бой.

-Не използвам образите самоцелно. Целта ни е да разкажем драматичната история на тези герои, използвайки въпросните образи и сцени, за да разкрием персонажа по начин, по който това не може да се направи в една традиционна драма.

Защо денс батъл вместо истинска битка? Защото битката е двуполюсна – единият печели, другият губи. Денс батълът също е битка, но включва перчене, ухажване и много други елементи, които са по-динамични от сцена с истински бой.

-Как се чувствате лично вие след три сезона с тези герои?

-Този сериал ми носи голямо удоволствие. Изминалите 18 месеца бяха трудни, защото му се отдадох напълно и бях свръхамбизциозен по отношение на това, което мога да постигна. Но когато дойде моментът да впрегна цялата си креативност, работата минава на заден план, всичко се превръща в игра и ми носи голямо удовлетворение.

Веднъж, на снимачната площадка, се смеех, че ми е хрумнала идея за такъв сериал и че не знам дали някой ще го хареса, или ще реши, че е нелеп. Някак си успях да убедя тази компания да похарчи всичките тези пари, за да направя сериала. Така че не мога да се оплача.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.