Софийска градска прокуратура отказа да образува досъдебно производство по сигнала на бившия главен секретар на МВР г-н Георги Костов, поради липса на извършено престъпление от общ характер. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.

В хода на извършената проверка от прокурор от ВКП и прокурор от СГП са снети писмени обяснения от сигналоподателя Георги Костов, от министъра на вътрешните работи Пламен Узунов, от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ –МВР и от директора на Дирекция“Инспекторат“ при МВР.

Според мотивите на СГП не е налице извършено престъпление по чл. 172 от НК.

След като кабинета поиска отстраняването на Костов от поста главен секретар на МВР, той обвини служебния премиер Огнян Герджиков и министъра на вътрешните работи Пламен Узунов в оказване на натиск, за да напусне.

По повод освобождаването му от поста главен секретар на МВР, прокуратурата прави забележката, че Костов не е принуден да напусне, а е освободен и не са установени поводи, които да са мотивирали министъра или друго лице да го "принуждава".

„Не са осъществени от субективна и обективна страна и признаците на престъплението по чл.172 от Наказателния кодекс, а именно „който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Доколкото г-н Костов не е бил принуден да напусне, а е бил освободен, като решението е съвместно между представителите на изпълнителната власт и президента, в съответната изискуема от закона форма, без да обсъждаме, дали това решение е правилно или не е, доколкото законът не дава възможност на Прокуратурата да прави преценка относно целесъобразност, не са осъществени признаците на състава нито от обективна страна/ г-н Костов не е принуден да напусне, а е освободен/, нито от субективна страна / не се установи повод за освобождаването му да са изброените по-горе особености/,които да са мотивирали министъра или друго лице да го „принуждава“ да напусне.

Дали изнесеното в сигналите за твърдени нарушения от страна на г-н Костов съответства на истината или не, дали тези сигнали съществуват или не, няма отношение към описаното по-горе деяние, макар че има отношение към законосъобразността на освобождаването на г-н Костов. Има отношение и относно това действително ли е налице хипотезата на чл. 36 ал. 6 т. 6 ЗМВР или извършил ли е г-н Костов действия, които накърняват престижа на министерството. Тази преценка, обаче следва да бъде направена от компетентния съд, както относно допустимост, така и относно основателност.“ се сочи в постановлението на прокурора.