"Няма как да даваме оценка на законодателя, ние като практикуващи юристи прилагаме закона, такъв какъвто е". Това каза за "Правен свят" председателят на Военно-апелативния съд полк. Димитър Фикиин, часове след Национално съвещание на магистрати от всички военни съдилища в страната, на което са били обсъждани последните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Измененията вече бяха атакувани от Върховния касационен съд (ВКС) и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) пред Конституционния съд (КС).

"Първоначално всеки военен съд в страната поотделно, включително нашият – Военно-апелативният съд – разгледа измененията и допълненията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Общи събрания, преди новите текстове да влязат в сила. Вчера направихме Национално съвещание с тази основна тема, след като вече близо месец се правоприлага по новите изменения", поясни председателят на Военно-апелативния съд.

Помолен за коментар относно негативната оценка на редица наказателни съдии върху последните изменения в НПК, включително искането на върховните съдии и адвокатурата за обявяване от КС на поправките за противоконституционни, полк. Фиикин посочи: "Доколкото знам само те (бел.ред. - ВКС И АДвС) от тези, които имат компетентност да сезират КС, са внесли искания в тази насока. Военните магистрати се обединихме около становището, че практиката ще покаже дали промените в НПК са удачни или не. Но обективно погледнато законодателят направи стъпка напред, защото за първи път чрез разпоредбата на чл. 249, ал.4 НПК се даде дефиниция на съществените процесуални нарушения на досъдебното производство. По-рано нямаше дефиниция, а сега този институт е определен ясно.

От друга страна по линия на "разпоредителното заседание" се въведе преклузия за многократното връщане на делата на досъдебната фаза от съдебните инстанции, което правеше процеса тромав и неефективен.

На трето място – доколкото с Тълкувателно решение № 2 на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, се отне възможността съдът да връща делото на прокурора, когато е допуснато съществено процесуално нарушение при действията по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, за отстраняването на същите, сега с приемането на разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК този въпрос намери решение на законово ниво. Идеята на законодателя е да се ускори процесът. Доколко обаче тази идея ще намери своята реализация, ще покаже практиката".

Според председателя на Военно-апелативния съд дефинирането на процесуалните нарушения е предпоставка и за намаляване на делата срещу България пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за бавно правосъдие. По думите му стъпка в тази посока е и въвеждането на разпоредителното заседание, тъй като страните ще могат да излагат своите съображения по отношение на допуснатите процесуални нарушения. Ако страните не го направят в рамките на разпоредителното заседание се предвижда преклузия, което от своя страна ще пресече многократното връщане на делата, смята военният магистрат.

Военните съдии приемат още, че за практиката е добре, че повече от 17 години, след последните съществени промени в предходния НПК, сега отново има такива чувствителни и мащабни промени, които да бъдат в съответствие с очакванията и нуждата от справедливост на обществото, въпреки нестихващите атаки и критики от страна на някои магистрати и организации.

"Практикуващите юристи сме изправени пред предизвикателството, първо да осмислим промените, след което правилно да ги правоприложим и едва тогава да отразим - има ли проблеми, какви са те и как да бъдат решени. Законът си е закон, ние сме длъжни да го правоприлагаме", посочи още полк. Димитър Фикиин.