Какво мислят трима южнокорейци за разтапянето на ледовете между двете държави

В демократичното южнокорейско общество мненията за авторитарното управление на Север, перспективите за обединяване и петъчната среща между севернокорееца Ким Чен-ун и южнокорееца Мун Дже-ин са дълбоко контрастни. Франс прес разговаря с трима южнокорейци, чиито възгледи са обусловени от поколенчески и политически различия.

Оцелелият

Преподавател по английски в пенсия, 84-годишният Лю Дже-бон е бил тийнейджър по време на Корейската война (1950-1953 г.). Спомня си как е обиколил със семейството цялата страна в търсене на сигурност след инвазията на КНДР. Изпълнен с недоверие към Севера, той предупреждава, че Югът не бива да се хваща в капана.

Пхенян е "най-добрият лъжец на света", казва ядосано Лю. Сеул трябва да си вземе поука от неизпълнените му обещания.

"Надеждите ми за срещата на върха са нашият президент да не им се връзва. Те никога няма да се откажат от ядрените оръжия, а щом не го правят, не бива да преговаряме за нищо", добавя той.

"Политиката на слънчевите лъчи" на президента Ким Те-чжун укрепи икономическите и дипломатическите връзки на Юга със Севера; КНДР получи от Сеул и съществена хуманитарна помощ.

Няколко години след това Пхенян осъществи първия си ядрен опит.

"Дадохме им над 10 000 милиарда вона (7,6 милиарда евро) - казва Лю. - Те обаче ги използваха за производство на ядрени оръжия и ни заплашват с тях."

Както за мнозина от неговото поколение, за него сигурността е приоритет номер едно. Той е твърдо убеден, че американските съюзници няма да позволят Северът да нахлуе отново в страната му.

"Това няма да стане. Америка не би го допуснала", казва Лю.

Той вярва в "мирното обединяване", но само при условия, продиктувани от Юга. Ако ли не, "ще бъдем пометени от комунизма. И тогава всички ще умрем".

Предприемачът

Петдесет и двегодишният Ли Джеон-джин почти се разплакал от радост, щом научил за междукорейска среща на върха след десетгодишно напрежение.

Бизнесменът е от поколението, чиито студентски години - 80-те, са минали в разгара на борбата за демокрация и против САЩ, подхранвана донякъде от недоволство от разделянето на полуострова и съюза на американците с тогавашните военни диктатори.

Работил е известно време в закрития вече междукорейски индустриален комплекс Кесон в Северна Корея като мениджър в южнокорейския "Кориа телеком". Всеки ден е общувал с корейци от Севера. "Разбрах, че бихме могли бързо да се разберем и да се превърнем в процъфтяваща нация", казва той.

Ли гледа с оптимизъм на сегашното сближаване, в което вижда залог за траен мир. "Ние сме един народ. От 70 години живеем разделени. Това, че и двете страни са готови да разговарят за мир, да превъзмогнат разногласията, е голяма крачка напред", заявява той.

Според него една обединена Корея ще е много по-силна.

"Ако населението ни стигне 100 милиона, ще имаме силна икономика, устойчива срещу външните промени", обяснява Ли. Той впрочем не вярва всичко да се промени бързо след дългогодишната вражда. Но не подкрепя и скептиците.

"С течение на годините може да са натрупали копнеж за мир, който ги тласка днес към нас. Не знам защо да търсим тук някаква клопка", добавя Ли.

Младежът

Вече от седмици срещата на върха е водеща новина в Южна Корея и не само там, но 19-годишния хип-хоп изпълнител Чой Уон-йон хич не го е грижа.

"Мернах веднъж някакво заглавие, но нямам ясна представа. Всъщност не знам какво правят. Май ще разговарят точно Южна и Северна Корея, но това не ме вълнува особено", казва той.

Изрусен, с обици, музикантът прекарва следобеда с приятели в Синчон, оживен университетски квартал в Сеул.

Младежта в Южна Корея е най-слабо свързана със Севера, притежаващ ядрени оръжия. Съзнателният живот на младите е минал в демократична страна с динамична културна сцена - страна, заплашвана и при случай нападана от Пхенян.

Един се тревожи колко ще струва евентуалното обединяване, друг се страхува от конкуренцията на трудовия пазар. Според анкета на Корейския институт за национално обединение над 70 на сто от двайсетгодишните в Южна Корея не желаят страната да се обедини.

"Не виждам да има нужда - казва музикантът. - Имиджът на Северна Корея не е много добър. Всеки знае, че това е много авторитарна страна."

(Превод БТА)